Европейския съд за правата на човека отсъди, че действията на Норвегия и на норвежката служба за закрила на децата по отнемането на две деца от родителите им и пращането им в приемни семейства за по-добри грижи на практика влизат в противоречие с правото на личен и семеен живот съгласно чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека.
Съдът в Страсбург отсъди в полза на две чуждестранни майки - от Полша и от Сомалия, чиито деца са били отнети от социалните власти в Осло и пратени в приемни семейства.
Полякинята, посочена само с инициалите си А.С., ще получи 25 000 евро обезщетение за морални щети, а сомалийката Мария Абди Ибрахим не е поискала парично обезщетение, а само да й бъде върнато детето.
51-годишната А.С. се оплака, че норвежките власти не само са отказали да й върнат детето, но са й забранили да го вижда и дори са скрили от нея къде се намира, защото са смятали, че така то ще се чувства по-добре.
Тя живее в Норвегия от 1988 г. През 2009 г. ражда недоносен син след изкуствено осеменяване с желанието да го отглежда като самотна майка.
Здравни консултанти забелязват още в родилния дом, че детето е недоразвито, и препоръчват на жената то да остане в болницата. На четвъртия месец те се обръщат към социалните служби, защото констатирали липса на връзка между бебето и майка му.
Две години по-късно детето е дадено за грижи в приемно семейство. Когато станало на 4 години, майка му си го поискала, но през 2015 г. градският съд отхвърлил молбата й, защото момчето се било привързало към приемните си родители, а по служебна преценка тя не можела да му осигури подходящи грижи.
За да не разстройва детето си, съдът в Норвегия й забранява всякакви контакти с него и дори запазва в тайна адреса на приемното семейство. Следващите съдебни инстанции отхвърлят апелативните й жалби. Така тя завежда делото до съда в Страсбург.
Случаят на 26-годишната сомалийка Мария Абди Ибрахим е малко по-различен.
През 2009 г., докато е на 16 години, тя бяга в Кения, където ражда син. През 2010 г. успява да емигрира в Швеция, а оттам в Норвегия, където има двама братовчеди, и там иска статут на бежанец.
За да потърси помощ за отглеждането на детето си, тя търси помощ в хуманитарна институция "родител-дете", като оттам обаче решават да уведомят службите за закрила на децата, че животът на бебето е изложен на риск. Така то бива отнето от майката и настанено в приемно християнско семейство.
Майката се обръща към съда, но той първоначално й позволяват да вижда детето си само по 6 пъти в годината, при това за по един час, а през 2015 г. Върховният съд окончателно й отнема родителските права.
При решението на съда също така не е уважено искането й детето да запази контакт с нея в интерес на неговите мюсюлмански културни и религиозни корени.
И двете решения се позоваха на позицията на Голямата камара на съда в Страсбург, която на 10 септември се произнесе по делото "Странд Лобен и други срещу Норвегия" - също за отнето дете.
Тогава България се конституира като трета страна по делото и изрази мнение, че трябва "да се полагат конкретни усилия за улесняване на събирането на семействата толкова скоро, колкото това е разумно допустимо, и че не е достатъчно само да се покаже, че детето е настанено в по-благоприятна (приемна - б.р.) среда за развитието си".
Норвежката служба за закрила на децата често е обвинявана в проява на расизъм при подхода към много от случаите, тъй като голям процент от отнемането на деца от родителите им е при семейства на имигранти.
Местните власти се оправдават с това, че Норвегия като цяло има по-различен подход по отношение на отглеждането и възпитанието на деца, който поставя децата и техните интереси в центъра, разглеждайки ги като личности, отделни от техните родители.
Службата също така търпи критики и за отнемане на деца от родители, страдащи от психични заболявания, включително депресия и биполярно разстройство, отново със същия мотив - запазването на добрия интерес на децата.
