Чилийците гласуваха с огромно мнозинство за замяна на Конституцията си от ерата на военната диктатура на Пиночет, съобщи избирателната служба, цитирана от DW.
Над 78% от гласувалите на референдума са подкрепили приемането на нов основен закон, който да замени този, изготвен през 80-те години по време на управлението на десния диктатор.
Резултатите показаха, че преобладаващото мнозинство подкрепя свикването на 155-членен състав, който да изготви новата конституция до април 2022 г. Проектът, изготвен от него, след това ще бъде гласуван отново на национален референдум.
Избирателната активност беше около 50% от общо 14,7 милиона регистрирани гласоподаватели, подобно на тази от втория тур на предишните президентски избори в страната.
Десноцентристкият президент Себастиан Пинера обеща референдума в опит да потуши масовите протести, избухнали през 2019 г. срещу неолибералната икономическа политика на страната.
Повече от 14 милиона души, както в страната, така и в чужбина, имаха право да гласуват. Битува разбирането, че това е най-важният вот в Чили след завръщането към демокрацията през 1990 г.
Гласуването беше насрочено за април тази година, но беше отложено поради пандемията на коронавируса.
"Гражданите и демокрацията триумфираха", каза чилийският президент Пинера, след като ранните резултати от вота станаха ясни. "Това не е краят, а началото на пътя, по който трябва да вървим всички заедно, за да се споразумеем за нова конституция на Чили", добави той.
"Досега Конституцията ни разделяше. От днес всички ние трябва да работим заедно, така че новият закон да постави началото на единство, стабилност и бъдеще."
Резултатът предизвика масови тържества в столицата и други градове в страната.
Хиляди хора се стекоха по улиците на Сантяго, за да отпразнуват победата, минути след затварянето на избирателните секции.
Много чилийци смятат, че настоящата конституция е дълбоко опорочена. Липсват основни социални права, особено за коренното население.
Тя също така е създадена, за да ограничи държавната намеса до минимум и приватизира системата за социално подпомагане, заявява политологът Габриел Негрето, бивш съветник на ООН.
В резултат на това Чили страда от зле финансирани държавни образователни и здравни системи, висок стандарт на живота, ужасяващо ниски пенсии и високи нива на частен дълг.