Хърватия връща задължителната военна служба.
В петък парламента в Загреб гласува необходимите законодателни промени на фона на засиленото напрежение в Европа заради войната в Украйна, както и заради подновеното напрежение на Балканите през последните няколко години.
Връщането на казармата бе одобрено с 84 гласа "За", 11 "Против" и 30 въздържали се в 151-членния парламент.
Хърватия премахна наборната служба през 2008 г., което бе малко преди да се присъедини към НАТО.
През последните години обаче местните политици твърдят, че нарастващото напрежение в региона и конфликтите около Европа изискват възстановяване на основното военно обучение като начин за укрепване на отбранителните сили на страната.
"Наблюдаваме нарастване на различни видове заплахи, които изискват бързи и ефективни действия от по-широката общност", заяви министърът на отбраната Иван Анушич от управляващия Хърватски демократически съюз. "Пред лицето на всяка заплаха, защитата на страната е от решаващо значение.
"Мотивите на правителството са, че младите хора в Хърватия трябва да са запознати с основни умения и знания, които биха могли да бъдат "необходими в кризисни ситуации и да допринесат за националната сигурност".
Военното обучение ще продължава осем седмици и ще важи за всички мъже между 19 и 30-годишна възраст, които преминат медицински преглед и бъдат счетени за годни. Жените също могат да се включат като доброволци, но обучението не е задължително за тях.
Наборниците ще получават месечно нетно обезщетение от 1100 евро, а времето, прекарано в обучение, ще се брои за трудов стаж. Тези, които го преминат, ще могат да се възползват от предимство при назначения на работа в държавни институции и фирми.
Отказалите се имат две алтернативи. Първата е да преминат през обучение за гражданска защита, което продължава три месеца, но е с намалено възнаграждение. Вторият вариант е неплатено назначение в държавна администрация за четири месеца.
Предвижда се всяка година да бъдат приемани около 18 000 наборници. Тези, които бъдат одобрени, ще служат в три поделения в градовете Книн, Слун и Пожега, а обучението им ще включва боравене с оръжие, военна тактика, комуникация, самозащита, оказване на първа помощ и физическа подготовка.
Новият закон дава широко поле за изключения или отсрочване на военната служба.
За негодни или освободени ще бъдат считани лицата с тежки здравословни проблеми, както и лица в процес на съдебни производства. Лица с двойно гражданство, които вече са отслужили в друга държава, полицейски кадети и църковни служители с положени клетви могат да бъдат освободени по желание.
Студентите също могат да отложат службата си до 29-годишна възраст, наред със спортисти, работещи стажанти, лица, живеещи в чужбина, или тези в домакинства без други доходи.
Отсрочване се може да се поиска при събития като брак, раждане или смърт в близко семейство — при условие че исканията са подадени в законово определените срокове. Специална категория е призната за лица с възражения по съвест по морални или религиозни причини.
През последното десетилетие из Европа се засили дебатът за задължителната военна служба на фона на напрежението с Русия.
През 2015 г. Литва я върна година след руската анексия на полуостров Крим, а Норвегия стана първата европейска страна, която въведе задължителна военна служба за жените. През 2017 г. Швеция също върна вариант на казармата.
От Няколко години насам Франция експериментира с така наречената Универсална национална служба. Тя е доброволна и важи за момчета и момичета на възраст между 15 и 17 години. В Нидерландия също има подобна инициатива.
От големите европейски държави Германия е може би най-близо. През август правителството одобри законопроект за доброволна военна служба, който обаче може да не е достатъчен.
Според военното министерство армията изпитва недостиг от над 80 хиляди професионални войници и от 140 хиляди резервисти, които са необходими, за да може Германия да посрещне ангажиментите си в рамките на НАТО.
