Най-малко 16 петролни танкера, товарни и други търговски кораби са били атакувани в Персийския залив, откакто започна войната между САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари. Това показва показва анализ на The New York Times.
Според друг анализ на BBC, по данни на британската Служба за морски търговски операции и консултантската компания Vanguard, атакуваните кораби са 18.
Шест от нападенията са се случили в рамките на по-малко от 48 часа между сряда и четвъртък.
Три кораба са поразени в или близо до Ормузкия проток, а по-късно са ударени и два танкера в териториалните води на Ирак. Заради инцидентите Ирак и Оман затвориха своите петролни терминали.
Според Международната морска организация най-малко осем души са убити, а един все още е в неизвестност след атаките срещу тези кораби. Към тях се прибавя и влекач, дошъл в помощ на един плавателните съдове.
Досега Ислямската република е поела отговорност за няколко от атаките на фона на изказване от новия върховен лидер Моджтаба Хаменей, че Ормузкият проток ще остане блокиран и няма да се допуска преминаване на плавателни съдове.
В началото на седмицата пък говорител на иранското военно командване се закани, че "нито един литър петрол няма да достигне до САЩ, ционистите и техните партньори", а "всеки кораб или танкер, плаващ към тях, ще бъде легитимна цел."
WATCH: The moment the U.S.-linked oil tanker Safesea Vishnu was hit in the northern Persian Gulf after allegedly ignoring warnings from Iran’s IRGC Navy.
— Clash Report (@clashreport) March 12, 2026
One Indian crew member was killed. pic.twitter.com/WOxTnXkKDx
Данни на компанията за мониторинг на плавателни съдове MarineTraffic показват, че само шест кораба са преминали през Ормузкия проток между понеделник и четвъртък. Информацията все пак може да не е точна, тъй като много изключват своите бордови тракери заради атаките. Заглушаването на GPS и радиосигнали също прави така, че да се предават подвеждащи данни за местоположение.
Всички атаки са се случили по цялата дължина на Персийския и Оманския, но повечето са концентрирани в района на Ормузкия проток, който е най-тясното пространство между двата залива и единствен достъп на Ирак, Кувейт, Бахрейн, Катар и ОАЕ до Световния океан.
Явява се едно от най-ключовите места в глобален мащаб, що се отнася до морския трафик и търговията. В най-тясната си точка е широк по малко от 30 морски мили и териториално е контролиран от Иран, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Оман.
От там ежедневно преминава огромна част от световната морска търговия на петрол и втечнен природен газ. Преди началото на войната около 80 петролни танкера преминават всеки ден, което се равнява приблизително на 20 милиона барела.
Кризата разклати сериозно световния енергиен пазар.
В петък цената на суровия петрол сорт "Брент" отново надхвърли 100 долара за барел. Това стана, въпреки че по-рано 32-те страни-членки на Международната агенция по енергетика обявиха, че ще освободят на пазара рекордните 400 милиона барела петрол в опит да се ограничи икономическото въздействие на войната с Иран и блокираните маршрути.
Since Feb. 28, at least 16 merchant vessels have been attacked in the Strait of Hormuz and its adjoining waters (Persian Gulf and Gulf of Oman), killing 8 seafarers, with one still missing. w/ @BlackiLi and Lazaro Gamio. https://t.co/hwn1sO2geJ pic.twitter.com/IlVmYuHnXy
— Christiaan Triebert (@trbrtc) March 12, 2026
В началото на конфликта американският президент Доналд Тръмп заяви, че ще осигури военни ескорти за преминаващите танкери, "ако е необходимо".
Нещо, което би означавало ангажиране на допълнителни военни ресурси от страна на САЩ, и което трудно ще убеди застрахователните компании да правят застраховки на корабите и товарите им на фона на повишените рискове.
В сряда американското централно командване обяви, че са поразени 16 ирански кораба за поставяне на морски мини. Досега обаче нито един от ударените търговски съдове не е бил засегнат от мина.
За атаките Иран използва морски дронове или противокорабни ракети.
"Режимът в Техеран има големи възможности да води асиметрична война", отбелязва за BBC професор Базил Джърмънд от Центъра за стратегически изследвания на Кралския флот.
"Това не им струва нищо в сравнение с разходите за защита на търговското корабоплаване", смята той.

