Известният американски писател Кормак Маккарти, носител на наградата "Пулицър" е починал във вторник сутрин в дома си в Санта Фе, щата Ню Мексико в САЩ, съобщават от неговото издрателство Penguin Random House.
Смъртта на писателя бе потвърдена от неговия син Джон Маккарти, който посочва, че баща му си е заминал от естествена смърт. Писателят беше на 89 години.
През годините Кормак Маккарти преживява десетилетия в бедност и уединение, преди Холивуд да направи адаптации на романите му "Няма място за старите кучета", "Всички хубави коне" и "Пътят", което му осигурява мащабна читателска аудитория и финансова сигурност.
Роден е през 1933 г. в Провидънс под името Чарлз Маккарти. Семейството му е католическо и е от ирландски произход, като бъдещият писател е едно от шест деца. През 1937 г. семейството се мести в Ноксвил, където баща му работи като адвокат.
На два пъти опитва да следва - през 1951-1952 г. и през 1957-1959 г., но така и не успява да завърши висше образование. Докато е студент, публикува два разказа и получава наградата "Инграм Мерил" за креативно писане през 1959 и 1960 г.
Преди да започне наистина да се занимава активно с писне, Маккарти променя първото си име на Кормак, като целта му е да избегне асоциациите с известното чучело на вентрилоквиста Едгар Берген. Избира името Кормак заради ирландските крале Кормак мак Айрт и Кормак мак Куиленаин.
През годините успява да напише общо 10 романа в жанровете на южняшката готика, уестърна и постапокалиптичната фантастика. Творбите му са мрачни, сурови и изпълнени с насилие.
През 2006 г. Маккарти печели награди Пулицър и "Джеймс Тейт Блек" за произведението си "Пътят".
Първият му роман - The Orchard Keeper от 1965 г. е приет слабо. Първото по-сериозни признание от критиците идва с книгата "Кървав меридиан" от 1985 г., като в. "Ню Йорк Таймс" я нарича "най-кървавата книга след "Илиада" на Омир".
Около 20 години по-късно сп. "Тайм" я слага в класацията си за 100-те най-добри книги, публикувани на английски между 1923 и 2005 г.
Големият успех за писателя идва с "Тези прекрасни коне" от 1992 г., която му носи двата американски приза - Национална награда за литература и Национална награда на критиците.
Кормак Маккарти е обявен от литературния критик Харолд Блум за един от четиримата големи романисти на своето време заедно с Дон ДеЛило, Томас Пинчън и Филип Рот.
Авторът също така се занимава и с писане на сценарии за филми, сериали и пиеси.
Маккарти се сдобива със слава на човек, който обича своето уединение и който избягва публичността. Истинската слава за него обаче идва през 2008 г. с адаптацията на романа "Няма място за старите кучета" от братята Джоел и Итън Коен. Едноименният филм печели 4 награди "Оскар", включително за най-добър филм и най-добър адаптиран сценарий.
Освен това по пет от романите на американския писател.
Маккарти често е споменаван и като кандидат за Нобелова награда за литература, но не доживява да я получи.
Писателят е женен три пъти и има двама сина - Кълън Маккарти, роден през 1962 г. от първата му съпруга Лий Холман, и Джон Франсис Маккарти, роден през 1999 г. от третата съпруга Дженифър Уинкли. Той се развежда с втората си съпруга Ани ДеЛайл през 1981 г.
На български са издадени книгите му "Няма място за старите кучета", "Пътят", "Кървав меридиан" и "Сънсет Лимитед".
