Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жените, за чиято борба срещу нацистите може би не знаете

Софи Шол и още имена, които почти никой не помни* Снимка: Getty Images
Софи Шол и още имена, които почти никой не помни*

Сента Херкер-Баймлер никога не си позволявала да се чувства застрашена от когото и да било. Като комунист още през 20-те години на миналия век, когато е само на 17 години, вече има сблъсъци с нацистите. През пролетта на 1933-а, когато е на 24 години, раздава брошури срещу режима.

Заради тази си нелегална дейност е арестувана и вкарана зад решетките за почти четири години.

Първоначално е в затворническия комплекс в Щаделхайм, а после - в концентрационния лагер в Моринген, докато съпругът й Ханс Баймлер - член на комунистическата партия - загива в Испания, докато се сражава срещу Франсиско Франко. Вдовицата е освободена, но остава под наблюдението на Гестапо.

След като опитът за убийство на Хитлер през 1939-а се проваля, тя отново е задържана за четири седмици. Въпреки това Сента се връща към съпротивата съвсем скоро, а именно през 1941-а след нахлуването в Съветския съюз. Комунистите в Мюнхен я избягват, за да не попаднат под погледа на Гестапо.

Затова тя се мести в Аугсбург, за да създаде антифашистка група. Така и не успява, защото нацистите я арестуват за още седем месеца, след които я освобождава работодателят й. През 1943-а Херкер-Баймлер решава да помогне на миньорите, които работят по принуда в мините на Пенцберг.

След края на войната Сента запазва мълчание и отказва да говори за борбата си срещу нацистите.

Тя е една от много жени в Германия, които се противопоставят на нацистите, но малцина знаят имената им в момента. Имало е жени като Лоте Бранц, която е помагала на преследвани от нацистите хора да преминат границата, или Пола Фрайб, която е приютявала опоненти на режима, изпращала е оръжия на борците от съпротивата и е разпращала новини до чуждестранните радиостанции.

И като Марго Линсерт, която е копирала и разпространявала брошури, а магазинът й за хранителни стоки е служил за тайни срещи между членовете на Международната социалистическа лига. Списъкът е ужасно дълъг, но освен Софи Шол, лицето на "Бялата роза", жените, които са се борили срещу Хитлер, са по-скоро забравени.

Но те са били също толкова дейни срещу режима, колкото и мъжете. Те рядко са ставали жертва на убийства, само че не са имали и възможност да кроят планове като този за убийството на Хитлер на 20 юли 1944-а. Въпреки това са изиграли забележителна роля за съпротивата в Германия.

От 1933-а нататът нацистите успешно унищожават всяка лява организация, която открият.

В повечето случаи съпротивата е означавала разпространение на пропаганда и жените са взимали точно толкова участие, колкото и мъжете. Има обаче няколко причини те да бъдат забравени, когато историята бива преразказвана.

Барбара Дистел, бивш ръководител на мемориала в концентрационния лагер Дахау, лично се е срещала с няколко жени от съпротивата. Те разказват как всички усилия са били насочени към заговора за 20 юли и движението "Бялата роза". След това в съпротивата се случват малко забележителни неща.

Освен всичко друго, броят на жените в съпротивата е бил доста малък, въпреки че за това няма точни статистики. Ако бъдат проследени делата на нацистите срещу предполагаеми предатели на режима, квотата на подсъдимите жени е по-малко от 10 на сто. А и жените като цяло са имали склонност да проявяват леви политически възгледи.

Съпротивата става тема на дискусии чак през 70-те и 80-те години.

Но е достатъчно да видим кой е споменат на паметника, който баварското правителство открива през 1996-а. "Бялата роза" е спомената на гърба на камъка заедно с група офицери, които са работили по заговора за 20 юли. Има и името на фермер, който е екзекутиран, защото е слушал вражески станции.

Представителите на работническото движение са пренебрегнати, а много от тях са били жени. А жените в съпротивата не са били задължително феминистки. Не мизогинията на нацистите ги е подтиквала към протест. Повечето са се застъпвали за традиционните роли на половете. Логично, след 1945-а доста от тях са се отдали на семейния си живот и са потънали в забвение.

В някои случаи дори са били облагодетелствани от статуквото - нацистите са възприемали жените не особено сериозно. Съдиите са отказвали да издават смъртни присъди на жени. Гестапо и прокурорите са били по-благосклонни към жените, защото са ги оправдавали с политическо невежество.

Марго Линсет, жената с хранителния магазин, е освободена от Гестапо през 1938-а с аргумента, че е просто оглупяла майка.

Съпругът й обаче остава в ареста. Половите роли се запазват и след войната. Десетилетия наред жените отказват да говорят през какво са преминали и предпочитат да стоят при домовете и съпрузите си. Дори Сента Херкер-Баймлер става доста сдържана и мълчалива.

Жената, която не се е плашила от нацистите, става изцяло подчинена на съпруга си. Двамата още не са женени, когато тя поема грижите за децата от предишния му брак, отказва се от работата си в Хамбург и заради него се връща в Мюнхен. Организира кръжоци по шиене и се грижи за болни старци.

Успява да събере около себе си други жени, които са се борили срещу нацистите, но отказва да се изявява като техен говорител. Вместо това е останала в сянка и се е грижила за домашната библиотека.

*Снимката е на восъчната фигура на Софи Шол в Мюнхен

Най-четените