22 ноември 1963 г. Кортежът на президента Джон Кенеди се движи към центъра на Далас, Тексас. Тъмносинята лимузина Lincoln Continental пресича тържествено центъра на града, придружавана от полицейски ексорт и служители на Сикрет сървис. Макар че сутринта е валял лек дъжд, времето сега е слънчево, а покривът на кабриолета е свален.
Кенеди е широко усмихнат, облегнал е дясната си ръка на вратата на автомобила. Придружаван е от първата дама Жаклин, която държи на седалката до себе си букет от червени рози, подарени от привърженици при посрещането им на летище "Лов Фийлд". Пристигнали са в Далас малко по-рано тази сутрин - обиколката им е част от подготовката за предизборната кампания за 1964 г. Техните домакини - губернаторът на Тексас Джон Конъли и съпругата му Нели - също са в кабриолета на Кенеди.
По улиците на града има стотици местни жители, включително родители с малки деца, които искат да видят отблизо президентското семейство.
В 12:30 ч. лимузината на Кенеди навлиза в района на парка Дийли Плаза.
"Господин Президент, не може да кажете, че Далас не ви посреща дружелюбно", шегува се Нели Конъли, като се обръща назад.
"Не, определено не мога", отговаря й Кенеди. Това са последните думи на 35-тия президент на САЩ.
Малко след като лимузината завива от Хюстън стрийт по пресечката Елм стрийт и задминава 7-етажната сграда на Тексаското училищно книгохранилище, проехтява шум от изстрел. Джон Кенеди е прострелян в гърба, като вдига ръцете си пред гърлото, шокиран от болката. Силата и траекторията на куршума е такава, че удря и седящия пред него Конъли.
Джаки Кенеди се навежда към съпруга си, посяга към него в опит да му помогне. Секунди след това се чува втори пукот. Този път изстрелът поразява главата на президента, а тялото му се отпуска в ръцете на Жаклин.
Кортежът ускорява и се насочва към спешното отделение на болница "Паркланд". Президентът е приет в неспасяемо състояние. В 13:00 ч. екипът на травматологията го обявява за мъртъв, след като сърдечната му дейност спира изцяло. 33 минути по-късно новината за смъртта му е обявена официално от говорителя на Белия дом.
Почти по същото време полицията в Далас арестува Лий Харви Осуалд - бивш морски пехотинец, обучаван за снайперист, дезертирал в СССР, където живее в продължение на три години, преди да се върне с руската си съпруга Марина и новороденото си дете. В минутите след атентата срещу Кенеди, мъжът е разпознат от патрулния полицай Джей Ди Типит, който прави опит да го арестува заради подозрителното му поведение и съвпадението с описанието на предполагаемия извършител. Двамата си разменят няколко реплики, Типит излиза от колата си, а Осуалд стреля по него три пъти. Задържан е минути по-късно при опит да избяга.
Делото срещу Осуалд обаче така и не стига до финал. Само два дни след убийството на Джон Кенеди, на 24 ноември 1963 г. съдържателят на нощния клуб "Карусел" Джак Руби причаква обвиняемия атентатор пред полицейския арест и стреля по него от сантиметри разстояние в областта на корема.
Какви са мотивите, има ли заговор за убийството на президента Кенеди - истината си отива с внезапната публична екзекуция на Лий Харви Осуалд.
С това започва цяла епоха на спекулации, конспиративни теории, независими разследвания, документални филми и други мъчителни опити за сглобяване на пъзела, който представлява бруталното убийство на 46-годишния действащ президент на САЩ Джон Кенеди.
По-късно разследването проследява стъпките на Осуалд до тавана на Тексаското книгохранилище, куршумите съвпадат с притежаваната от него пушка "Каркано", закупено месеци по-рано. Оръжието е намерено сред кашони на последния етаж на сградата, a на него впоследствие е намерен отпечатък от дланта на Осуалд.
По време на двудневните интензивни разпити преди смъртта си обаче той отрича да е убиецът, отрича изобщо да притежава пушка, както и не признава да е носил кафяв пакет, в който се смята, че е внесено оръжието. Всички останали доказателства са само на база на свидетелски показания и опити да се съберат всички фотографски и филмови материали от деня на атентата - доколкото от тяхното качество могат да се различат детайли.
Основният документ е 26-секунден любителски запис от личната камера на Ейбрахам Запрудър, на който се вижда как куршумите пронизват Джон Кенеди.
Една от основните линии на съмнения за по-мащабен заговор е свързана с поведението на Джак Руби - убиеца на Осуалд. При разпитите Руби казва, че мотивът му да го застреля е бил "да спести на г-жа Кенеди неудобството от това да преживее целия съдебен процес".
Разсекретена бележка от разследването обаче хвърля сянка на съмнение върху съпричастността му към атентата. През 1977 г. информатор на ФБР на име Боб Вандерслайс разказва на водещия си офицер, че в деня на убийството на Кенеди Руби го е потърсил по телефона, поканил го е на президентския парад и е попитал "Искаш ли да дойдеш да видиш фойерверките".
Той твърди, че двамата са били заедно на ъгъла на Хюстън и Елм стрийт - т.е. на няколко десетки метри зад кортежа на Кенеди, когато се случва стрелбата. В този момент, без да каже нито дума, Руби напуска мястото на инцидента, разказва 14 години по-късно Вандерслайс.
Информаторът се е познавал с Руби от по-рано, впоследствие двамата се срещат отново и в затвора, където се сближават повече. Джак Руби не доживява окончателната си присъда, през 1967 г. умира от усложнения вследствия на белодробен рак.
Дали мениджърът на бар "Карусел" е знаел какво ще се случи или просто е използвал по-цветен жаргон, за да опише очакваното стълпотворение при посещението на Кенеди в Далас? Дали убийството на Осуалд не е бил опитът на мафията да прикрие следите към поръчителите?
Агентът на ФБР Арлън Фулъндорф, снел показанията на Вандерслайс, обаче твърди, че не е повярвал на твърденията му нито за миг.
Спомня си го като "престъпник на ниско ниво, обирджия - можеше да разказва какви ли не страхотни истории, малко от които бяха истина". Все пак е свалил показанията му в официален документ, който по-късно е изпратен до комисията "Уорън", разследваща атентата.
Друг информатор твърди пред ФБР през април 1964 г., че не Осуалд, а застреляният от него патрулен полицай Джей Ди Типит е истинският убиец на Джон Кенеди.
Информаторът твърди, че седмица преди атентата Типит се е срещнал с непознат мъж - предполага се, че това е бил Лий Харви Осуалд - в нощния клуб "Карусел". Точно така - заведението на Джак Руби.
Конспиративната теория за Типит като "втория стрелец" съществува от много години - най-вече на база на предположението, че "няма как" две показни убийства да се случат толкова скоро едно след друго просто по съвпадение. Потвърждение на тази улика обаче няма. Комисията Уорън приема, че единственият извършител на покушението срещу президента Кенеди е Лий Харви Осуалд.
Последните разкрития от архива за Кенеди показват още, че директорът на ФБР Джей Едгар Хуувър се е страхувал от избуяването на конспиративни теории още в първите дни след атентата.
"Това, което смятам за важно - а и зам.-главният прокурор Никълъс Катценбах също - е да публикуваме нещо, така че да убедим обществеността, че Осуалд е истинският убиец", пише Хуувър в бележка през ноември 1963 г.
Той пише още, че в нощта преди Осуалд да умре, в централния офис на ФБР в Далас е получено анонимно обаждане от мъж "със спокоен глас", декларирал пред агентите, че е член на групировка, организирана с цел да убие стрелеца на Кенеди.
Директорът на ФБР твърди, че е препратил сигнала до полицията в Далас, откъдето го уверили, че ще гарантират сигурността на Лий Харви Осуалд. Още на следващия ден обаче арестантът е убит от Джак Руби.
Друг документ от 23 ноември 1963 г. разкрива, че Осуалд се е срещнал тайно с руски шпиони в Съветското посолство, само два месеца преди атентата. На 28 септември той се е видял с агента на КГБ Валерий Костиков, който работил в 13-ти Отдел, "отговарящ за саботажите и атентатите".
Архивите обаче показват, че съветската реакция на убийството на Кенеди е била не по-малко объркана от тази на американските разузнавателни служби. Според документ от декември 1963 г., държавниците от СССР са вярвали, че американският президент е паднал жертва на "ултра-десен" заговор, чиято крайна цел е била да се осъществи преврат.
В Москва не са смятали, че е възможно само един човек да стои зад подобно тежко престъпление.
Друг източник от 1965 г. показва, че в КГБ са разполагали с информация, уличаваща наследника на Кенеди - Линдън Джонсън - в съучастие с покушението. Дотогава Джонсън бил "практически неизвестно лице" за съветските тайни служби, твърди се още в документа.
Оценката на руснаците за Осуалд? "Луд човек", чийто престой в СССР не е бил желателен, защото е смятан за "психически нестабилен".
Последната нова конспиративна теория, родена от разсекретеното досие "Кенеди", е предизвикана от записна бележка на зам.-директора на Джеймс Ангълтън от 26 ноември 1963. В нея той разказва, че британският вестник "Кеймбридж Нюз" е получил подозрителен сигнал само 25 минути преди стрелбата по Кенеди.
Неизвестен мъж е позвънил в редакцията и е препоръчвал "някой репортер да се обади в Американското посолство в Лондон, защото има големи новини".
54 години по-късно нито в спомените на журналистите, нито в архива на британското издание има следа от името на служителя, който е приел това обаждане.
Конспиративните теории за смъртта на Кенеди вероятно никога няма да изчезнат - винаги ще съществува една част от обществото, която просто отказва да приеме простите обяснения за исторически събития.
Наличието на някои интересни фактически съвпадения около биографията на Осуалд, убийството на полицая Типит и решаващата намеса на Джак Руби също всява съмнения в официалната версия.
Има обаче и още едно възможно обяснение за невъзможността да се осмислят причините за 22 ноември 1963 г.
Атентатът срещу Джон Кенеди в крайна сметка нанася сериозна травма върху съзнанието на американското общество. Трагичният край на неговото управление поставя САЩ на пътя на цяла серия от много тежки предизвикателства в разгара на Студената война.
А можеше ли да се избегне бруталното затъване на американската армия във Виетнам, сблъсъците заради расовото напрежение и задълбочаващото се разделение на обществото, ако Кенеди беше останал жив? Разбира се, всеки отговор би бил спекулация с историята. Ясно е само едно: това беше краят на една Америка, която никога няма да се върне.
КЪДЕ Е ИСТИНАТА По случая има заключение от спец комисия на конгреса върху десетки хиляди стр. Но просъветските и левичарски конспиратори не мирясват. Главната причина е една: Ли Харви Осуалд, снайперист от спец части, се оказва убеден комунист, който 50-те год заминава САМ И ДОБРОВОЛНО за СССР - мечтаната страна на победилия комунизъм.Там живее и работи няколко години. Жени се за плем енничка на генерал от КГБ и БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО и БЪРЗО му е дадено разрешение за брак. По това време разрешение за брак с чужденец е било нещо немислимо в СССР. Изключения са се правели само по разузнавателни съображения и доклад от КГБ/ГРУ(в НРБ е същото, например прословутия Жорж Ганчев получава разрешение за брак с англичанка, защото вече е вербован В ПГУ на КДС). По-късно, пак безпрепятствено, Осуалд получава разрешение да се върне в САЩ, където ФБР изобщо не му обръща внимание. В страната Осуалд се свързва с екстремистки организации, гравитиращи около Комунистическата партия (на издръжка от КГБ). Опитва се да отиде в Куба, но кубинците не го приемат...Изпада в депресия, бракът му се пропуква (вече има дете).Няма и кой знае какво образование и трудно си намира работа, най-вече поради избухливия си характер. По това време си поръчва прословутата пушка по пощата. Първоначално решава да убие един известен с десните си възгледи конгресмен-антикомунист. Това става една нощ, близо до дома на жертвата. Обаче оптиката му създава проблем. Не забелязва, че прозорецът е притворен и при изстрела стъклото отклонява куршума. Конгресменът е улучен в главата, но оцелява. Властите намират куршума и по-късно е сравнен с тези от атентата срещу Кенеди.... При покушението над президента изключителния късмет е на страната на атентатора. Точно пред склада за книги кортежът трябва да направи почти обратен завой и тежката кола намалява скоростта почти до нула, което я прави идеална мишена на не повече от 40 м.След първият, несмъртоносен изстрел, шофьорът за момент се паникьосва и закъснява да даде пълна газ. В това Време Кенеди е улучен в тялото и полита назад. Обаче вместо да се свлече надолу,невидим за стрелеца, корсетът, който почти винаги носи поради болките в кръста заради контузиите през войната, не позволява това и той остава почти изправен, като мишена.Следва втория изстрел в главата и тогава колата подскача и ускорява напред... Вече е късно. А колкото до самотният атентатор, всичките 4 атентати срещу американски президенти (с три жертви) са извършени от самотни атентатори. Дори и убийството на Линкълн е планирано и осъществено от един човек - актьорът Бут, въпреки, че е имало заговор за убийството и на други членове на правителството.. По начало атентатите планирани и извършени от един човек имат най-добри изгледи за успех, защото секретността е най-висока. Обратно всички такива заговори, включващи много лица са уязвими и често са разкривани предварително.
Уточнител, всичко щеше да е наред с твоята версия за убийството на Кенеди,ако американският народ я споделяше. Мнозинството от него. Да се твърди,че Кенеди е убит от самотен и фанатичен американски комунист,е все едно да се твърди,че Луканов е застрелян от върл привърженик на СДС!
През 1913 г. Конгресът на САЩ прехвърля (подарява) националната независимост на страната на т.н. ФЕД (Федерален резерв). Вместо държавата, частни банки, съставляващи ФЕД, вече имат право да печатат долари. На 4 юни 1963 година, президентът Кенеди издава Президентски Декрет, Изпълнителна Заповед № 11110, с който на Департамента по финансите се предоставя право да издава сребърни сертификати срещу налично сребро в Държавната съкровищница. На практика, това е нож в сърцето на ФЕД, който до този момент произвежда пари и ги дава срещу лихва на Правителството на САЩ. Един вид началото на края на Федералния резерв. Следващият президент на САЩ – Линдън Джонсън, поправя „грешката” на Кенеди веднага след като полага клетва в деня на убийството, 22 ноември, на борда на Президентския самолет „Делта форс-1”. Още докато лети за Вашингтон той издава първата си заповед: спира печатането на държавните банкноти от 10 и 20 долара и връща правата на ФЕД. В кратки срокове банките от ФЕД изтеглят от обръщение и банкнотите на Кенеди от 2 и 5 долара.
Ето кои загинаха съвсем ''случайно''и скоропостижно след ''самотния''убиец Ли Харви Осуалд. - 20 минути преди убийството на Кенеди актрисата Карън Къпцинет звъни в информационната агенция Associated Press и съобгщава, че пияният й любовник, сътрудник на ЦРУ й е казал, че президентът ще бъде убит точно в този ден. Разбира се, никой не повярвал на жената. След няколко дена Карън е намерена в дома й със счупен врат. В полицейския протокол е записано, че е паднала във ваната. - Джак Зангрети, управител на хотел в Оклахома, заявил, че в рамките на 24 часа Осуалд ще бъде убит от човек на име Джак Руби. Две седмици по-късно Зангрети е намерен удавен в езеро, недалеч от хотела, в който работел. - Роза Черами, проститутка, която е имала връзка с Джак Руби, два дни преди убийството на Кенеди, в надрусано състояние разказвала, че знае за атентат срещу президента. Малко след това я блъска кола. В моргата съдебните лекари описват рана в главата й, която, според тях, би могла да е от куршум. - Ханк Килам е човек, работил за Руби, който е знаел за връзката му с Осуалд. Намерен е с прерязано гърли. Версията: самоубийство. - Хъг Уърд, частен детектив, разследвал смъртта на Кенеди загива в самолетна катастрофа заедно с кмета на Ню Орлиънс, добър приятел на Кенеди. - С.Д. Джаксън, човекът, който първи купува лентата, на която са снимките на Запрудър от убийството на президента, умира скоро след това от сърдечен удар. Филмът така и не вижда бял свят. - Дороти Килален - журналист, която остро критикува комисията „Уорън” , е намерена мъртва в собственото си легло. Заключението на полицията е, че е починала от смесване на таблетки с алкохол. - Грант Стокдейл, близък на братята Кенеди, на 1 декември заявил, че е близо до разкриване на убийството и ще разкаже всичко пред съдия. На 2 декември пада от прозореца на офиса си на 13-я етаж. Официалната версия: самоубийство. - Ли Бауърс – оператор в железницата, намираща се недалеч от мястото на убийството, от вишката видял група хора, която се намирала на хълма, от който е стреляно срещу Кенеди. Загива в катастрофа. - Гари Уъндърхил, служител на ЦРУ, участник в подготовката за нападение срещу Куба заявил: "Знам кои са те и това е проблем. Те знаят, че аз знам. Затова съм тук. Не трябва да оставам в Ню Йорк." Трупът му е намерен на 8 май 1964 година с дупка от куршум в главата. Официалната версия: самоубийство. - Дж.Д. Типит – полицаят, който седмица преди убийството се е срещал с Джак Руби и Дейвид Фери. Застрелян при задържането на Осуалд. Според двама свидетели никакъв Осуалд не са видели, а двама мъже, облечени в черно. Единият свидетел е убит с изстрел в главата. Вторият бива ранен по време на кръчмарски бой, но без опасност за живота. Умира в болницата от сърдечен удар. - Веднага след ареста на Джак Руби той бил посетен в килията от двама журналисти: Бил Хънтър и Джим Коет, а също и от адвокат Том Хауърд. По-късно тримата ровили в квартирата на Руби. Хънтър е застрелян в полицейския участък. Полицаят, който го застрелва, обяснил, че е изпуснал пистолета си и произвел неволен изстрел. Коет е убит няколко месеца по-късно – неизвестен го нападнал в хотелската стая и му счупил врата. По същото време адвокатът Хауърд получил масиран инфаркт. - Джъд Браун – разследващ съдия по делото Руби умира от сърдечен пристъп. След него умира и помощникът му Кларънс Оливър. Разследващият адвокат на Руби загива в катастрофа. - Леонард Палин, който заснел филм за убийството на Кенеди, загива в катастрофа. - Джеймс Уоръл, който в момента на убийството видял подозрителен човек пред близката книжарница, също загива в катастрофа. - Мона Санц, която взима голямо интервю от Осуалд малко преди да го убият, е ударена смъртоносно от автобус на улицата. - Мери Шермън, биолог, която е участвала в програмата на ЦРУ за създаване на биологично оръжие за атентат срещу Фидел Кастро, е била убита на 21 юли 1964 г. с нож в сърцето. След това е подпален домът й, но огънят изгасва и трупът остава невредим. Служителят от ЦРУ, с когото е работила, умира от инсулт. Лекарят, който му направил аутопсията, умира веднага след това от сърдечен удар. Братът на патолога пък бил застрелян. - Еърлайн Робъртс – хазяйката на Осуалд, съобщила, че в деня на убийството при квартиранта й са идвали полицаи с полицейска кола. Тя обаче предупредила Осуалд и той се скрил. Жената умира от инфаркт. - Лейтенант Уилям Пицер – фотографът, снимал тялото на Кенеди в моргата, по-късно се самоубива. - Капитан Франк Мартин – полицаят, видял как е убит Осуалд заявил пред комисията „Уорън”: "Мога да разкажа много неща, но по-добре да си мълча." Умира от скоротечен рак. - Мери Пинчът Майер - журналистката, която е правила интервю с Кенеди, с когото, според нея имали кратка любовна връзка, се похвалила, че е записала всичко в дневника си. Майер била застреляна направо на улицата на 12 октомври 1964 година. През 1976 дневникът е бил намерен и веднага конфискуван от агенти на ЦРУ. Същите по-късно правят изявление, че всички записки на Майер са унищожени, за да не петнят паметта на Кенеди. - Дезмън Фицджералд, който е участвал в разработката на план за ликвидирането на Фидел Кастро, твърдял, че убийството на Кенеди е извършено по същия сценарий. Фитцджералд умира от инфаркт. - Лиза Хауърд - журналистката, която взела интервюта от Хрушчов, Кастро и Кенеди и защитавала мирния диалог между Куба, САЩ и СССР, на 4 юли 1965 година е намерена мъртва. Според официалната версия се е отровила с лекарства. - Уинстън Скот, директор на мексиканския отдел в ЦРУ, през 1969 година се пенсионира и написва документална книга за работата си. Умира от инфаркт точно преди книгата да излезе от печат, а ръкописът е конфискуван от агенти на ЦРУ. Синът му се опитал да я издаде по-късно, но се оказало, че всички страници, засягащи работата на Управлението след 1947 година са изчезнали безследно. - Мери Джо Копичне – секретарка на Робърт Кенеди и приятел
>Лошото е че фактите на Conspirator са повече от притеснителни Доброто пък е, че тези "факти" са или напълно измислени, или гротескно украсени с удобни детайли от стадата конспиратори.
>предполагм ти си ги проверил лично Естествено, че не съм. А дори да бях, нямаше да ми повярваш. Ти вярваш на хора като Conspirator защото ти казват удобни "факти". А аз неговите "факти" съм ги виждал разобличени в нета от хора, които имат достатъчно време, нерви и желание да разплитат гигантски кълба от конспиративни червеи-теории. Аз нямам нито едно от трите нужни предпоставки. Предполагам и за кацането на Луната имаш съмнения, за теб и еволюцията е "просто теория", и други са възможни. Хора като теб, които не разбират от вероятности и статистика, нямат друга опция, освен да си изберат набор от "факти", в които да вярват, често под псевдонаучното прикритие на "абе аз само казвам, че друго обяснение е възможно". Да, възможно е, но не е вероятно. Ти не правиш разлика между двете. Аз правя.
Conspirator | 22.11.2017 21:01 "1913... частни банки, съставляващи ФЕД, вече имат право да печатат долари... Изпълнителна Заповед № 11110, с който на Департамента по финансите се предоставя право... нож в сърцето на ФЕД... Линдън Джонсън, поправя „грешката” на Кенеди веднага след като полага клетва..." Първо трябваше да се запознаеш с финансовата история на САЩ преди да копираш измишльотини от конспиративните блогове. Тя започва да работи именно по този начин - частните банки пускат свои емисии от банкноти. Държавата се включва сравнително късно - чак през 1862. Създаването на ФЕД не спира нито едните, нито другите. Големите банки извън ФЕД печатат свои емисии до 1935, а последната емисия на държавните излиза чак през 1971. Има достатъчно запазени образци - на частните пише "National Currency", а на държавните - "United States Note" за разлика от надписа "Federal Reserve Notе" на банкнотите на ФЕД. Барем да беше прочел тази изпълнителна заповед 11110, която "цитираш". В нея пише съвсем различни неща. Този нож, който ти се привижда не е дори джобно ножче. Всъщност с тази заповед Кенеди усилва мощта на ФЕД, като им дава право да печатат банкноти от 1 и 2 долара. Допреди това те се емитират само от държавата. Даденото право на министерството на финансите да издава сребърни сертификати също не ощетява банките, понеже преди заповедта това право е на президента, а не на ФЕД. Това, което прави Кенеди е, че превръща сертификатите в по-удобен иинструмент за управление на стойността на среброто. Дотогава сребърните сертификати с малки стойности са били просто банкноти, а наличието им в населението вдигало стойността над фиксираните държавни цени за изкупуване на сребро. Самата заповед е предвидена да бъде с временно действие - Кенеди има за цел да премахне сребърните сертификати и затова подписва именно заповед за да покрие преходния период, а не вкарва въпросния текст в закона 88-36, който подписва същия ден. Затова и Линдън Джонсън нищо не поправя. Заповедта остава в сила чак до 1987 при Рейгън, когато вече е ненужна.
браво,Емилчо! конспирация няма. след твоя коментар вече вярвам,че всички умрели след случая "Кенеди" ,са ритнали камбаната напълно естесвенно а нищо чудно,след като"Кенеди усилва мощта на ФЕД".. и Карибската криза,версията в коментар-1 за КГБ-то , да ставе вярна
КЪДЕ Е ИСТИНАТА По случая има заключение от спец комисия на конгреса върху десетки хиляди стр. Но просъветските и левичарски конспиратори не мирясват. Главната причина е една: Ли Харви Осуалд, снайперист от спец части, се оказва убеден комунист, който 50-те год заминава САМ И ДОБРОВОЛНО за СССР - мечтаната страна на победилия комунизъм.Там живее и работи няколко години. Жени се за плем енничка на генерал от КГБ и БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО и БЪРЗО му е дадено разрешение за брак. По това време разрешение за брак с чужденец е било нещо немислимо в СССР. Изключения са се правели само по разузнавателни съображения и доклад от КГБ/ГРУ(в НРБ е същото, например прословутия Жорж Ганчев получава разрешение за брак с англичанка, защото вече е вербован В ПГУ на КДС). По-късно, пак безпрепятствено, Осуалд получава разрешение да се върне в САЩ, където ФБР изобщо не му обръща внимание. В страната Осуалд се свързва с екстремистки организации, гравитиращи около Комунистическата партия (на издръжка от КГБ). Опитва се да отиде в Куба, но кубинците не го приемат...Изпада в депресия, бракът му се пропуква (вече има дете).Няма и кой знае какво образование и трудно си намира работа, най-вече поради избухливия си характер. По това време си поръчва прословутата пушка по пощата. Първоначално решава да убие един известен с десните си възгледи конгресмен-антикомунист. Това става една нощ, близо до дома на жертвата. Обаче оптиката му създава проблем. Не забелязва, че прозорецът е притворен и при изстрела стъклото отклонява куршума. Конгресменът е улучен в главата, но оцелява. Властите намират куршума и по-късно е сравнен с тези от атентата срещу Кенеди.... При покушението над президента изключителния късмет е на страната на атентатора. Точно пред склада за книги кортежът трябва да направи почти обратен завой и тежката кола намалява скоростта почти до нула, което я прави идеална мишена на не повече от 40 м.След първият, несмъртоносен изстрел, шофьорът за момент се паникьосва и закъснява да даде пълна газ. В това Време Кенеди е улучен в тялото и полита назад. Обаче вместо да се свлече надолу,невидим за стрелеца, корсетът, който почти винаги носи поради болките в кръста заради контузиите през войната, не позволява това и той остава почти изправен, като мишена.Следва втория изстрел в главата и тогава колата подскача и ускорява напред... Вече е късно. А колкото до самотният атентатор, всичките 4 атентати срещу американски президенти (с три жертви) са извършени от самотни атентатори. Дори и убийството на Линкълн е планирано и осъществено от един човек - актьорът Бут, въпреки, че е имало заговор за убийството и на други членове на правителството.. По начало атентатите планирани и извършени от един човек имат най-добри изгледи за успех, защото секретността е най-висока. Обратно всички такива заговори, включващи много лица са уязвими и често са разкривани предварително.
е-миле,като си говорим кой какво е чел,ето го оригинала..... By virtue of the authority vested in me by section 301 of title 3 of the United States Code, it is ordered as follows: SECTION 1. Executive Order No. 10289 of September 19, 1951, as amended, is hereby further amended -- (a) By adding at the end of paragraph 1 thereof the following subparagraph (j): "(j) The authority vested in the President by paragraph (b) of section 43 of the Act of May 12, 1933, as amended (31 U.S.C. 821 (b)), to issue silver certificates against any silver bullion, silver, or standard silver dollars in the Treasury not then held for redemption of any outstanding silver certificates, to prescribe the denominations of such silver certificates, and to coin standard silver dollars and subsidiary silver currency for their redemption," and (b) By revoking subparagraphs (b) and (c) of paragraph 2 thereof. SEC. 2. The amendment made by this Order shall not affect any act done, or any right accruing or accrued or any suit or proceeding had or commenced in any civil or criminal cause prior to the date of this Order but all such liabilities shall continue and may be enforced as if said amendments had not been made. JOHN F. KENNEDY THE WHITE HOUSE, June 4, 1963 След като толкова обилно и многословно обясняваш как Кенеди,всъщност едва ли не е усилил мощта на ФЕД,моля да дадеш три кратки отговора. Как се заключава от горния текст,че Кенеди усилва мощта на ФЕД. Съществуват ли купюри от ''сребърните''пари на Кенеди и ако не,защо и кой ги е конфискувал. Чувал ли си за Указ № 6102 на президент Франклин Рузвелт от 5 април 1933 година за фактическата конфискация на злато от частни лица и организации и че златото/трой унцията/ се ''изкупувало'' за $20,66 книжни долари,а след построяването на Форт Нокс/трезорът на ФЕД/през 1936 година златото ''поскъпва''на $35.
Conspirator | 23.11.2017 14:04 "е-миле,като си говорим кой какво е чел,ето го оригинала....." Ами в същия този оригинал пише, че правото да издава сребърни сертификати е било на президента, а не на ФЕД. Ти самият чете ли го или само го копира? * * * Conspirator | 23.11.2017 14:04 "Как се заключава от горния текст,че Кенеди усилва мощта на ФЕД." Изразих се неправилно. Тази заповед и Закон 88-36 са част от един и същ план на Кенеди - да премахне сребърните сертификати. Затова заповедта и законът не може да се разглеждат отделно. Това, което споменах го пише в закона - внесен по предложение на Кенеди, приет от парламента и утвърден пак от Кенеди. Ето го текстът. Виж секция 3, в която ясно пише, че се променя Законът за Федералния резерв, с което се упълномощават да издават емисии от 1 и 2 долара! https://www.gpo.gov/fdsys/pkg/STATUTE-77/pdf/STATUTE-77-Pg53.pdf * * * Conspirator | 23.11.2017 14:04 "Съществуват ли купюри от ''сребърните''пари на Кенеди и ако не,защо и кой ги е конфискувал." Май не четеш какво пиша? Идеята на самия Кенеди въплътена в законите е да се премахнат сребърните пари. Той е "кой". А на "Защо?" вече отговорих в предния пост. Ако ще и 50 пъти да зададеш едни и същи тъпи въпроси, докато сам не се поинтересуваш от историята няма да ти светне, че си заблуден тъпан. Освен това няма "сребърни" пари на Кенеди. Всички емисии, които излизат до 1968 са със стари дизайни отпреди войната. И никой не ги е конфискувал - все още има достатъчно много екземпляри у колекционери и все още са законно платежно средство. Във всички държави, когато се сменят парите, старите банкноти не се връщат в обръщение. Какво ти е толкова чудно? Всеки може да занесе такава банкнота в коя да е банка, единствено вече не може да бъде обменена срещу сребърни долари - за последно това е ставало през 60-те. Точно според плана на Кенеди, който не е отменян от Линдън Джонсън.
GETI | 23.11.2017 10:12 "браво,Емилчо! конспирация няма. след твоя коментар вече вярвам,че всички умрели след случая "Кенеди" ,са ритнали камбаната напълно естесвенно" А какво общо имат умрелите със законите, които коментирам? Твоят коментар само потвърждава, че с идиоти не бива да се спори. Способни са да прокарат причинно-следствена връзка дори между преврата в Зимбабве и Северното сияние.
Е-миле,не ти прави чест да обиждаш като хамалин и същевременно да претендираш в коментарите си за истинност и информираност,да не говорим за възпитание. В предпоследния ми коментар съм поставил в кавички сребърните пари,което означава,че не са такива в буквалния смисъл. Изисква се елементарна езикова култура за да схванеш,а не да започнеш да обясняваш на дълго и нашироко,че Кенеди е ''той''. Само една последна констатация.Не е въпрос.За коментиращите ще е достатъчно за схванат разликата. Въз основа на изпълнителна заповед номер 11110,в частта си за правата на държавното съкровище тя гласи: "... Да издава сребърни сертификати срещу сребро на кюлчета, сребро или стандартни сребърни долари в хазната.'' Малката,но съществена разлика е,че тези пари/долари/са с произход от united states note,а не от federal reserve note,тоест,печатарят грубо казано е американската държава,а не Федералният резерв. Купюрите са от 2 и 5 долара.Обща стойност-4.3 милиарда долара.Ноември месец 1963 г. започва печатането на купюри от 10 и 20 долара,които така и не виждат бял свят.
Приканвам някой от коментиращите ако имат опит като следователи да го обявят. Всички останали да се пробват в художественната литература.
ВНИМАНИЕ! ВЪВЕЖДА СЕ нова измервателна единица за тъпота сред млекопитаещите, с наименование Гети [Gt], като спомагателна в системата СИ. Понеже стойността на 1 Gt е много голяма, препоръчва се в практиката използването на подразделенията милиГети [mGt] и микроГети uGt], съответно 1/1 000 и 1/1 000 000 от Гети. Скалата на Тъпомера следва да се прекалибрира в тази единица.