Френските макарони са деликатни на вид, но са истински разточителен десерт. Приготвянето им е кулинарно майсторство, което обикновено не се овладява от първия път, вкусът им е фин и въздушен и комбинира бадемови "черупки" с вкусен крем.
От няколко години им се наслаждаваме и в България, като и тук макароните придобиват все по-голяма популярност. Във Франция пък приготвянето им в разнообразни цветове и форми вече е издигнато до ритуал, който се извършва с почти религиозно страхопочитание.
Само че френските макарони всъщност са... италиански.
Корените им могат да бъдат проследени до XVIII век, когато сладките не са изглеждали по този бонбонест начин. Първоначално италианците ги приготвяли от ядково брашно, каквото има налично, белтъци, често изостанали от други ястия, и захар.
С тези продукти те изпичали напукани и хрупкави бисквити, които похапвали така - без крем. Векове наред никой не обръща кой знае какво внимание на кафеникавите напукани сладки. Това се променя, когато Катерина де Медичи се омъжва за френския крал Анри II.
Със себе си кралицата води и своя шеф-сладкар, който е майстор на макароните с бадемово брашно. Бисквитите започват да се сервират по приеми и празнични поводи, макар че кулинарният историк Мари Монкорже намира тази история по-скоро за красив и романтичен мит.
Пред "Би Би Си" тя уточнява, че сладкишите с бадеми и бадемово брашно са с арабски произход и са влезли в Италия от арабския свят.
Едно е сигурно - френският град Нанси се превръща в родината на макароните такива, каквито ги познаваме и днес.
Там сладкар на име Пиер Десфонтен хваща два традиционни макарона и ги слепва с шоколадов крем. Тъй като Десфонтен е роден в Париж и там учи кулинария, ги нарича "парижки макарони" и именно с това име започва да ги разпространява.
За да стигнат дори и до McDonald's в някои краища на света.
По-старият вариант на макароните пък се нарича "макароните на сестрите", защото рецептата продължава да се приготвя в женските манастири на Франция.
В началото на XX век макароните вече са навсякъде из страната и започват експериментите с пълнежа и цвета им. Бадемовото тесто се оцветява много лесно дори и с растителни бои и си отива с всякакви кремове, сладка, конфитюри и желета.
Сладкари започват да се надпреварват да правят красиви макарони. За да стигнем до наши дни и френските сладки в невъобразими цветове и варианти.
Френските макарони си имат и свой празник - 31 май, когато се отбелязва Денят на макарона.
Инициативата тръгва от Париж и постепенно завладява пекарни в Европа и Северна Америка, които на тази дата задължително дават по един макарон към всяка поръчка. Целта, разбира се, е популяризиране на макароните като апетитен десерт, който заслужава вниманието ни.
Сладките може и да не са оригинално френски и дори да не са и италиански, но във Франция цари особена гордост, че едни наглед семпли сладки могат да станат толкова популярни.
И все пак - можем ли да си ги приготвим у дома? Всъщност да, макар че са пипкави и малко по-сложни от обикновените бисквити. За сметка на това после можем да се изфукаме с тях в Instagram, защото са толкова фотогенични.
За около 12-15 френски макарона ни трябват:
- 3 белтъка от яйца L или XL - на стайна температура
- 210 грама фина пудра захар
- 50 грама кристална захар
- 100 грама фино бадемово брашно
- Щипка сол
- Сладкарски бои по избор
- Пълнеж по избор - течен шоколад, ванилов крем, сладко, желе
Начин на приготвяне:
Белтъците е добре да са престояли на стайна температура поне час. През това време смесваме пудрата захар с бадемовото брашно, най-добре с миксер, за да се получи лека, въздушна и хомогенна пудра.
Пресяваме я поне веднъж и оставяме настана. Разбиваме белтъците с щипка сол и кристалната захар до твърди връхчета - сместа не трябва да се стича в никакъв случай.
За опитните домакини можем да отбележим, че сместа трябва да е толкова гъста, колкото е и за целувки.
Тук е моментът към белтъците да добавим и оцветители по желание, макар че можем да оставим макароните и безцветни.
Следва да смесим много внимателно сухата смес с белтъците, като добавяме първо една трета от брашното, бъркаме с шпатула до поемане и отново добавяме. Разбираме, че сме готови, когато шпатулата оставя видима следа в сместа, и изсипваме в сладкарски пош.
В тава, застлана с хартия за печене, оформяме малки кръгчета и, много важно - накрая удряме тавата в твърда повърхност поне десетина пъти. Тавата трябва да се удари наистина здраво, за да излезе въздухът от сместа.
Оставяме макароните на хладно място за около час, след което печем в загрята на 150 градуса фурна за 13-15 минути.
Френските макарони са готови, когато се отделят с лекота от хартията.
Трябва да се охладят напълно, преди да започнем да ги слепваме, след което отново изискват време на хладно, за да се стегнат.
