Решенията по време на война са нещо монументално. Всеки ход и контра-ход има потенциала да промени историята.
На 20 януари 1941 година, точно преди 75 години, правителството на Царство България решава да присъедини страната към Тристранния пакт - военно-политическия съюз на Германия, Италия и Япония по време на Втората Световна война.
Това решение струва много на България, която само след четири години се оказва на страната на загубилите войната. Нататък историята всички я знаем: Съюзниците и Сталин си разделят Европа, а България е сурово наказана за участието си във войната на страната на Германия - чрез налагането на нов, страшен режим. Но може би не става дума за наказание, а единствено за неизбежност на историческите събития.
И все пак винаги ще си задаваме въпроса: "Какво би станало, ако?"
Ако излезем от собствената си история за момент и развихрим въображението си по посока развитие на военните действия в периода 1939-1945-та, можем да си представим десет шокиращи, но и напълно логични и възможни сценария, по които Втората световна война можеше да се развие.
Няколко дребни решения тогава можеше да променят цялата човешка история, такава, каквато я знаем.
И така, събудете любопитството си, спомнете си уроците по история и си представете следните хипотетични сценарии:
1. Пърл Харбър остава непокътнат
Америка е въвлечена във войната, след като японската имперска флота атакува Пърл Харбър в Хавай, тъй като японците искат да си подсигурят резервите от горива, разположени в Азия.
Ако атаката не се беше случила, САЩ отново щяха да се включат във войната, но това щеше да им отнеме много повече време, а Великобритания и съюзническите сили щяха да продължат да получават подкрепа само под формата на доставки. В тази ситуация надали съюзническите сили щяха да отвоюват северна Африка и нямаше да има Западен фронт, който да противодейства на нацистката окупация в Европа.
В такъв случай Съветският съюз вероятно също щеше да е преминал в настъпление, а може би и превзел Германия. А като резултат Сталин можеше да е поел контрола над по-голямата част от Европа.
2. Германия атакува Великобритания, вместо Съветския съюз
Визията на Хитлер да навлезе в Съветския съюз мнозина историци приемат за фатална заблуда в следствие на лоша преценка. Въпреки, че постоянно гледа на Изток, първоначално, след като Франция пада толкова бързо и лесно, увереността на Хитлер нараства. Неговите военни лидери подготвят план за инвазия във Великобритания. Операцията е наречена "Морски лъв".
Планът включва отлагане на инвазията в Русия, за сметка на британските острови. "Морски лъв" трябва да затрудни британската флота и да стартира сухопътна инвазия. Ако операцията се беше провела, британските лидери и кралското семейство щяха да потърсят убежище в Канада, откъдето да продължат да водят военна стратегия заедно със съюзниците си.
Потенциална контрастратегия щеше да бъде да бъдат атакувани окупираните от нацистите държави от Северна Африка, от където да се подходи към Италия и останалата част от Европа - което не би било никак лесна задача, ако се беше наложило да бъде осъществена на практика.
Операцията "Морски лъв" така и не бива реализирана, основно защото сражението с Великобритания през 1940 показва, че Луфтвафе няма да устои на ескадроните от самолети на британските ВВС. Освен това британската флота контролира Ламанша. Хитлер обръща вниманието си отново към Изтока - и атакува Съветския съюз през 1941-ва.
3. Германците превземат Москва през 1941
Ако не беше само Париж, но и Москва...
Ако германците бяха окупирали успешно Москва и Съветския съюз, те биха премахнали военната мощ на руснаците, както и биха осигурили на нацистите огромни петролни резерви, потенциално превръщайки Третия райх в следващата световна империя и свръхсила.
Вероятно Германия би победила Великобритания и би превзела Близкия Изток, и Студената война би била между Германия и САЩ.
Този сценарий също така щеше да доведе до хуманитарна катастрофа, тъй като нацисткият режим се стреми да прочиства страната си и държавите, които окупира, от населението, непринадлежащо на върховната според тях арийска раса.
4. Нищо не спира Съветския съюз
Съветската Червена армия на практика изтласква нацистките войски все повече на Запад извън своята територия, през Източна и Централна Европа, до самата Германия. Според историците няма съмнения, че Сталин е имал по-големи амбиции да продължи да завзема още от Европа.
Когато Берлин пада, Съветската армия е съставена от около 12 млн. войници - тройно повече от 4-те милиона на съюзниците. Американците все още работят по атомната си бомба, което оставя време на руснаците да поемат към Франция. Това не се случва основно заради факта, че руснаците получават повечето от материалите, превозните си средства, храна и доставки от САЩ.
5. Съюзническа офанзива от юг, Съветска офанзива от изток
Добре документирано е, че Чърчил не е искал повторение на Западния фронт от Първата световна война. Но под силно американско влияние, след като САЩ се присъединяват към войната, е решено, че офанзивата при Дюнкерк да се случи, a Западният фронт да бъде във Франция. У Сталин това причинява голямо задоволство. Той не желае съюзниците да окупират каквито и да е източноевропейски или централноевропейски държави.
Ако съюзническата офанзива беше тръгнала от юг, атаките биха започнали в Италия и на Балканския полуостров. Естествено, Норвегия винаги е била потенциална точка за атака, но германците я отбраняват много добре, с почти половин милион войника, разположени там. Южната и източната офанзиви щяха да доведат със сигурност пак до поражение на Германия, но какво би се случило с Франция, остава крайно неясно.
6. Постоянен мир между Съветския съюз и Германия
Постоянен мир между СССР и Германия би бил реалност, ако Хитлер нямаше толкова силено желание да превземе Изтока. Ако той беше поддържал мира със Сталин, най-вероятно нацистите щяха да успеят да окупират и Великобритания.
Петролните резерви в южна Русия и Украйна обаче са твърде изкусителни за нацистите. Нещо повече, Сталин без съмнение би се възпротивил на превземането на остатъка от Европа от Германия, тъй като така тя би била все по-голяма заплаха за Съветския съюз.
7. Успешно убийство на Хитлер
Прочутата операция "Валкирия" е провален опит за убийство на Хитлер. Но ако този или някой друг опит се беше оказал успешен, надали нацистката партия би се разпаднала. Култът към личността на Хитлер е толкова силен през войната, че вероятно щеше да предизвика масови вълнения сред неговите поддръжници.
Повече от вероятно някой от лидерите на партията - Гьоринг или Химлер, щеше да поеме ролята на Хитлер и да продължи войната, с потенциал за по-ранна капитулация на нацистите. Въпреки че в отсъствие на Хитлер щеше да е възможно и вътрешните антинацистки сили в Германия да се надигнат.
8. Ядрена война, стартирана от нацистите
Има сериозни доказателства, че нацистите са напредвали в разработката на собствено ядрено оръжие. Ако те имаха атомна бомба, вероятно биха я използвали. Нацистите също така отбелязват напредък във военните и оръжейните технологии. Например те разработват балистичната ракета преди съюзниците, и създават дори специален вид комар за биологична война.
Затова и при наличие на ядрено оръжие, със сигурност Германия щеше да победи без затруднение, унищожавайки съюзническите държави.
9. Сухопътна инвазия в Япония, вместо бомбардировка
Американците подготвят операция, наречена Downfall, за сухопътна инвазия в Япония - като алтернатива на атомната бомба. Тя е замислена като дългосрочна офанзива, започваща от юг, последвана от инвазии на север шест месеца по-късно.
Японците очакват тази атака и подготвят своя отбрана на юг, но съветниците на Труман в последния момент размислят. Инвазията би била дълга и кървава, като вероятно биха загинали милиони войници. И понеже подобни жертви са сметнати за твърде големи, Труман одобрява вместо това употреба на атомната бомба.
10. Трета световна война
След поражението на нацистите всички очакват агресия между съюзническите сили и Съветския съюз. Как те биха работили съвместно и биха разделили Европа между демокрация и комунизъм?
Чърчил счита, че това може да се реши по военен път и че това ще е причина за следващия голям конфликт. И все пак Съветският съюз не продължава отвъд Берлин и американският президент Айзенхауер никога не обмисля обявяване на война на Сталин, въпреки че се твърди, че неговият главнокомандващ - генерал Патън, все пак обмисля подобна военна кампания.
Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? – Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии, ний бяхме селяни, които миришеха на лук и вкиснало, и под мустаците увиснали живота псувахме сърдито. Ще бъдеш ли поне признателна, че те нахранихме с събития и те напоихме богато с кръвта на хиляди убити. Ще хванеш контурите само, а вътре, знам, ще бъде празно и няма никой да разказва за простата човешка драма. Поетите ще са улисани във темпове и във агитки и нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита. Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова. По синорите сме се раждали, на завет някъде до тръните, а майките лежали влажни и гризли сухите си бърни. Като мухи сме мрели есен, жените вили по задушница, изкарвали плача на песен, но само бурена ги слушал. Онез, които сме оставали, се потехме и под езика, работехме къде що хванем, работехме като добитък. Мъдруваха бащите в къщи: "Така било е и ще бъде..." А ние плюехме намръщено на оглупялата им мъдрост. Зарязвахме софрите троснато и търтвахме навън, където една надежда ни докосваше със нещо хубаво и светло. О, как сме чакали напрегнато в задръстените кафенета! И късно през нощта си легахме с последните комюникета. О, как се люшкахме в надеждите!... А тегнеше небето ниско, свистеше въздуха нажежен... Не мога повече! Не искам!... Но в многотомните писания, под буквите и редовете ще вика нашето страдание и ще се зъби неприветно – защото би ни безпощадно живота с тежките си лапи направо по устата гладни, затуй езика ни е грапав. И стиховете, дето пишем, когато краднем от съня си, парфюмен аромат не дишат, а са навъсени и къси. За мъката – не щем награди, не ще дотегнем и с клишета на томовете ти грамади, натрупани през вековете. Но разкажи със думи прости на тях – на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили.
"...Същото е и за обсадата на Сталинград - ако шеста немска армия не е била останала в града за да бъде обкръжена - сигурно войната е щяла да свърши още през 43-44та..." Защо смяташ така? Струва ми се логично да се опита да спаси живата сила и техниката, да се снабдят, прегрупират и после отново да се използват пълноценно. Едва ли една откъсната армия може да спечели повече време в дългосрочен план от организирана, снабдена, с нормален морал такава, макар и на по-задни позиции. Иначе за нефтените полета и Москва съм съгласен, има съвсем видима практическа причина.
Защото съветската контранастапателна операция "Уран" е имала цел, /а и материални и човешки ресурси/ да се вклини между група армии Център и Юг и в последствие - напълното на унищожи група ЮГ, като прекъсне всяка възможност за наземно снабдяване. Единствената причина за да не успее, е че голяма част от частите предвидени за офанзивата остават сковани, защото се налага да обсаждат Сталинград. През това време Манщайн успява да стабилизира нещата. Когата след това обаче се опитва да освободи армия на Паус се проваля поради липсана достатъчно хора и техника. Тоест Сталинград се счета за "повратна точка във войната" не защото тогава се е случило нещо кой знае колко непоправимо за немците, а защото е на слепите става ясно, че германия вече просто няма ресурси за да надвие СССР. След тоя случай Сталин е бил бесен и забранил на генералите си да остават в обкръжени никакни немски войски. Именно и усилията за пълно "изтласкване" на немците, а не просто обсада и подминаване, струват на СССР поне още наколко милиона отгоре живота
Според източници в нета, "Уран" е имала доста по-скоромна цел - именно да отреже 6-та армия. И тя е успяла, точно защото не е разкъсано обкръжението навреме. Паулус на няколко пъти моли Хитлер да му позволи да пробие и да спаси армията си, но Хитлер отказва. Може би, ако бяха изоставили Сталинград (не са го направили заради идеологически причини) и са били отстъпили навреме, и дума не е могло да става за разгрома на група армии Юг, който споменаваш. Това обкръжение задържа и съветски войски, но блокира и смата 6-та армия. Ако не го е имало, фронтът би бил по-къс, което на теория би било в полза на германците. Без дори да споменаваме очевидните аргументи за прекъснати снабдителни линии и прочее.
във форума бойна слава има разни материали по темата, но за линкове или нещо нямам възможност сега.
Хех, статия от рода на „ако баба ми имаше дръжка, щеше да бъде мъжка!“ Значи другари, всякой анализ без задълбочена компетентност по темата си е нещо подобно. Щото другари, например, списващия статията надали знае, че швабите го окъсват под Масква, щото им свършва мото ресурса на панцерите. И това е само една от причините – не единствената, но сама по себе си напълно достатъчна да преустанови Блицкрига. Задклавиатурните експерти много обичат да анализират историческите събития все едно играят Старкрафт – разхождат виртуално едни хиляди танкове по картата на Европата и т‘ва километрите за нищо ги нямат. Обаче на терен, джелязото дека тежи няколко десетки тона не е като Опелчето на аФтора, дето може да прецапа Берлин – Москва и обратно без да му смени маслото. През онези години машина без да се счупи, рядко е навъртала повече от 100 километра, а след 1500 си е била за основен ремонт в завода производител. И това е само при походен марш, ако я напъваш в сражения, положението ставало още по-трагично. Открехнете Уикито поне и ще видите, че дори и днес рядко има ОБТ с мото ресурс над 6к километра до основен ремонт. Всъщност единствено рашките произвеждат дуракоустойчив танк дето може да прецапа Европа по дължина. Ама щото и те са си патили през ВСВ. И днес демонстрират, че са си научили урока. Ако открехнете мемоарите на тов. Покришкин, може да откриете твърде интересният факт, че по теоретични и практически съображения, самолетите на СССР от онова време са се правили с 10 (десет) часа мото ресурс на двигателя, щото статистиката е казвала, че средностатистическия пилот-изтребител не оживява повече от 10 полета. Та така, да не се харчат излишни средства и време, от конвейерите са слизали самолети съобразени с въйживаемостта на пилотите. Днес целокупното военно-анализаторско войнство зяпа с пръст в уста, как допотопните Су 24 и 25 правят от три до шест бойни полета на ден на машина само с полева ремонтно-техническа поддръжка. Екипажите се сменят, машините не сварват да изстинат… Няма такъв цирк.
>Задклавиатурните експерти много обичат да анализират .. след което следва анализ на типичен техен представител. Ако мислиш, че е лошо да си "задклавиатурен експерт", защо толкова охотно и напористо сам влизаш в тази роля? Или е лошо само за другите, но когато ти го правиш е някак си различно? Не съдя, просто ти се чудя на манталитета, който ти позволява да осмиваш това, което самият ти представляваш.
Голяма глупост е цялата статия. Няма такъв филм в историята "ако"! Така се манипулират масите!
Големи глупости са изредени в статията. Абсолютно съм съгласен с горните коментари, които казват, че алтернативната история най-често се пише от чели-недочели задклавиатурни "мъдреци", които даже не осъзнават противоречията в собствения си текст. Как така въпросните сценарии били логични и възможни, а после в текста се казва, че не са се случили щото не били възможни? На всичкото отгоре и фактите са представени съвсем грешно. 1. САЩ не влизат във войната след нападението на японците, а провокира това нападение със собствените си усилия. Първо още през 1941 вече пращат ресурси на воюващите страни. Второ през лятото замразяват чуждестранните авоари на Япония и дават ултиматум да се изнесе от Индокитай и Китай. Японците дълго време не схващат в какъв капан са влезли, водят многомесечни преговори и до последния час преди атаката се надяват на мирно разрешение и Ямамото чака радиограма да спре флотата. 2. Самият факт, че Германия няма ресурс да проведе успешно "Морски лъв" показва, че този сценарий изобщо не е бил възможен. Сами сте го написали в текста. 3. Падането на Москва изобщо нямаше да осигури огромни петролни резерви, просто защото петролът не е в Москва. Трябвало е немците да стигнат до Каспийско море, което така и не успяват да направят. И въобще Москва е на 1500 км от Урал и на 6 000 км от Далечния изток. Падането на столицата изобщо не е означавало падане на държавата. Немците просто са нямали човешки ресурс да заемат толкова огромна територия. В най-добрия случай пак щеше да има само временна окупация и връщане назад заради мощта на Съюзниците. 4. Ако офанзивата беше тръгнала от юг, атаките биха започнали в Италия... АЛО-ОУ! Офанзивата започва именно от юг - през лятото на 1943. А през есента на 1943 Италия вече е паднала и обявява война на Германия. Какви сценарии дискутирате, като дори основни дати не знаете? 6. Не е възможно да е имало хем постоянен мир между СССР и Германия, хем Германия да окупира Европа, хем Сталин да се възпротиви. Очевидно е, че нямало да има постоянен мир. А Германия изобщо не е можела да окупира Великобритания - току-що беше коментирано от вас в точка 2. 8. Нацистите изобщо не са напредвали в изработката на ядрено оръжие. На практика след 1942 изобщо няма сериозно развитие при тях. Още в края на 1944 американците разбират, че са хвърлили милиарди за нещо, което няма противовес у врага. Това е и една от двете основни причини за пускането на атомните бомби в Япония - трябвало е да оправдаят разходите. 9. Сухопътна инвазия в Япония е можело да няма и без бомбата. Още през зимата в Япония настъпва смяна на политическия курс и започват сондиране за мирни преговори. През пролетта и лятото вече развиват активна дипломатическа дейност, като основната им грешка е, че се опитват да получат подкрепа от СССР. Нещо което изобщо не е било изгодно за Сталин. Въобще статията е пълна с алабализми и пълно непознаване на историята и то за една от най-добре описаните досегашни войни.