Терористичната атака в Москва от 22 март, при която загинаха 143 души, е най-кървавата откакто Владимир Путин е начело на Русия, но определено не е първата.
Всъщност именно серия от бомбени атентати спомагат за издигането до най-високото стъпало в руската политика на човек, считан до онзи момент за по-скоро непозната фигура за широката общественост.
4 септември 1999 година. Кола-бомба се взривява на паркинга пред жилищна сграда в дагестанския град Буйнакск, убивайки 64 души.
Тогава непосредствената реакция е свързана с наскоро подновените военни действия в Северен Кавказ. Около месец по-рано чеченският ислямистки военен командир Шамил Басаев е навлязъл с около 1400 души в руската автономна република Дагестан с идеята да помага на местни радикални сепаратисти.
Само четири дни след първия атентат в Буйнакск следва нова експлозия, като цивилните жертви са 94. Този път е ударена жилищна сграда в Москва.
На 13 септември следва нов взрив в московска кооперация - жертвите са 119. В рамките на няколко дни на различни места в града са открити и обезвредени няколко други подобни бомби, подготвени за детонация.
Случва се нещо безпрецедентно. След близо десетилетие на военни действия в Кавказ, войната за първи път достига до сърцето на Русия, при това по ужасяващо кървав начин. За съжаление не и краят.
На 23 септември в град Волгодонск в Ростовска област на паркинга пред жилищен блок е взривен камион, а експлозията отнема живота на 17 души.
Всички взривове са детонирани късно вечерта или рано сутрин, когато е сигурно, че хората са в домовете си и съответно жертвите ще бъдат възможно най-много.
On September 13, 1999, a bomb explodes in a basement of an apartment block on Kashirskoye Highway in southern Moscow, with 119 people killed and 200 injured. A huge section of the eight-story building was flattened in the second bomb attack in the city in five days. pic.twitter.com/WltFbw4ChB
— MMJYBBJWIdols (@MMJYBBJWIdols) September 13, 2020
По това време Путин е действащият министър-председател. Назначен е няколко седмици по-рано от президента Борис Елцин в условията на тежка политическа, икономическа и финансова криза в Русия.
Все още страната страда от последствията на финансовия колапс на рублата от лятото на 1998 г., а неефективността на макроикономическите политики и реформи от средата на десетилетието водят до спад на доверието в Елцин.
За това допринасят унижението от неуспеха в Първата чеченска война, както и намесата на НАТО на Балканите - традиционната сфера на влияние на Русия.
За капак на всичко идва и корупционният скандал с швейцарската строителна фирма "Мабетекс", за която става ясно, че по крайно съмнителен начин е получавала държавни поръчки за стотици милиони долари за обновяване и ремонт на сградите на Кремъл, московския Бял дом, Държавната дума и операта.
Доверието в Елцин окончателно се срива, когато се появяват информации, че шефът на "Мабетекс" Бехджет Паколи е подсигурил кредитни карти на цялото президентско семейство.
В този контекст се случват поредицата бомбени атентати, при които загиват общо 307 души. Часове след взрива във Волгодонск Путин (а не държавният глава Елцин) се появява по телевизията и дава изявлението, което ще му отвори пътя към Кремъл.
Той обявява началото на мащабна военна кампания, която ще се разгърне постепенно във Втората чеченска война. Използва жаргонен, почти уличен език, и обещава да "унищожи" терористите.
"Ще ги преследваме навсякъде", казва той. "Извинете, че го казвам: ще ги хванем даже и да са в тоалетната. Ще ги унищожим в онази пристройка."
Военната кампания служи като отдушник за руското общество и накърненото национално самочувствие след хаоса в годините управление на застаряващия и все по-неадекватен Елцин.
Неслучайно рейтингът на Путин скача с около 50 пункта между август, когато е назначен за премиер (31%), и ноември (80%), когато войната започва да се разгръща.
Буквално прекършва всички шансове за издигане на най-популярните политици от онова време - кметът на Москва Юрий Лужков и бившият премиер Евгений Примаков.
Още тогава обаче започват да се появяват съмнения относно взривовете.
Като за начало нито една съществуваща организация не поема отговорност за атентатите. Дори Басаев отрича участие, макар че е човек, който винаги е търсил публичност на дейността си.
Официалните разследвания на властите обаче посочват, че всичко е извършено по заповед на Ибн ал Хатаб - приближен до Басаев джихадистки военен лидер със саудитски произход, който участва във войните в Афганистан и Чечения. Убит е от руснаците през 2002 г.
Само че най-странни са събитията в град Рязан, на около 200 километра от Москва. На 22 септември местен жител забелязва как трима подозрително изглеждащи мъже пренасят няколко чувала в мазето на неговия жилищен блок.
Докато полицията пристигне, въпросните типове отпрашват в кола с частично закрит московски номер. Когато униформените претърсват мазето, откриват три чувала, свързани с детонатор и часовников механизъм. Сградата е евакуирана, а на следващия ден целият град е отцепен.
Първоначалната експертиза показва, че в чувалите е имало съдържание на хексоген - мощен експлозив, който е използван при предишните атентати.
От своя страна вътрешният министър Владимир Рушайло съобщава, че полицията е предотвратила терористична атака и дори е близо до залавянето на организаторите.
Тук се появява мистериозната фигура на Николай Патрушев, началникът на Федералната служба за сигурност (ФСБ), който е работил в тясно сътрудничество с Путин в ленинградските структури на КГБ. Двамата са добри приятели и до днес.
В момента Патрушев действа като председател на Съвета за сигурност и е де факто главен съветник по сигурността на президента, а през 1999 г. застъпва като шеф на ФСБ, след като Путин е назначен за премиер от Елцин.
Няколко часа след изявлението на Рушайло, Патрушев казва пред телевизия NTV, че всъщност в намерените чували в Рязан е имало захар и цялата ситуация е представлявала тренировъчно упражнение за силовите служби и тест за обществената бдителност.
От тогава насам случаят става известен в Русия като "Рязанский сахар".
След изказването на Патрушев всички служби преминават в режим на потвърждение на неговата версия, въпреки появил се доклад за засечено обаждане между предполагаемите терористи към номер, свързан с ФСБ.
През 2003 година бившият полковник в ФСБ Сергей Трепашкин пък е осъден на четири години затвор. Това става, след като участва като експерт в разследваща комисия на държавната Дума и след като дава интервю, в което казва, че фоторобот на един от заподозрените прилича на негов познат агент от службите.
По-късно различни журналистически разследвания също попадат на съмнителни истории.
Като тази на "Новая газета" за редник Алексей Пиняев, който открил подозрителни чували с надпис "захар" в склад за боеприпаси край Рязан. Впоследствие Пиняев и негов приятел си направили чай с въпросната захар, чиито вкус бил "ужасен".
Друго разследване е проведено от Александър Литвиненко, бивш офицер от ФСБ, който работи с историка Юрий Фелщински.
То е публикувано през 2001 г. в "Новая газета", а шест години по-късно е компилирано в книгата "ФСБ взриви Русия".
Според тях атентатите са представлявали операция, координирана от руските служби за сигурност с идеята да се спечели обществена подкрепа за нова пълномащабна война в Чечения и Путин да бъде превърнат в герой и следващ президент на Русия.
През 2006 година Литвиненко е убит в Лондон след отравяне с радиоактивен изотоп Полоний-210.
Всички преписки и първоначални доклади по случая в Рязан са засекретени. Едва ли скоро ще бъдат разкрити, за да се разберат действителните подробности.
Факт е, че преди взривовете и последвалата военна кампания, едва ли някой си е представял, че Путин ще има популярността да стане президентът, посочен от опозорения Елцин.
