Всичко, което трябва да знаете за вампирите

Хелоуин е времето на злите духове, вещиците и вампирите, които излизат от сянката на мрака и тръгват маскирани по улиците. Интересна е историята на вампирите, характерни именно за региона на Източна Европа.

Преди медицината да навлезе ударно в живота на хората болестите са били истиски бич за човечеството. Всяка зараза или епидемия в 90 процента от случаите е завършвала със смърт за пациентите.

Чумата е била най-смъртоносна. Имало е обаче много други болести - предавани от животни или генетично заложени - чието появяване хората не са успявали да си обяснят. Тогава те се обръщат към свръхестественото.

Някои от тези болести са причина за разпространението на легендата за едно от най-често споменаваните чудовища - вампирът.

Вампирът е безсмъртно същество, което всяка нощ излиза от гроба си, за да пие кръвта на живите. Той съществува още от времето на древните гърци.

При древните гърци

Въпреки че големите гръцки философи, на чиято мъдрост се възхищаваме и до днес, са живели до 70 годишна възраст, продължителността на живота в Древна Гърция по онова време е била средно 28 години.

Векове преди да има канализация, хладилници и антибиотици, болестите са били много по-разпространени и в повечето случаи са завършвали с фатален край.

Без да разполагат с научно обяснение векове наред хората са виждали в болестите пръста на съдбата.

Например болестта порфирия, която поразява хема - химичната съставка, която произвежда хемоглобин в кръвта. Болните получават сърбежи, обриви и мехури всеки път, когато се покажат на слънце. В най-лошите случаи, които са много редки, венците се подуват и изглеждат огромни. Храчките, които отделят, са с лилав оттенък, като на несъсирена кръв.

Вследствие на чувствителността към светлината, ушите и носовете на някои болни се деформират до такава степен, че започват наистина да приличат на вампири, досущ като Носферату.

Повечето болни от порфирия имат доста по-леки симптоми от описаните дотук. Според специалисти по болестта, в целия свят не е имало повече от няколкостотин тежки случая наведнъж.

Но в миналото, те може да са били по-често срещани в по-отдалечените места, където хората не са имали много контакти със заобикалящия ги свят и са били с доста по-ниска хигиена.

Селските махали и села на земеделци в Трансилвания, намираща се в днешна Румъния, напълно отговарят на описанието.

От такива райони в Източна Европа легендата за вампирите се разпространява по целия свят.

Според Роджър Лъкхърст, изследовател на историята на Дракула, тя започва да става популярна в началото на 18-ти век. "Първото споменаване на думата вампир е около 1730 година, във вестници, които публикуват репортажи от края на Европа за изкопани кървясали тела, които имат прясна кръв около устата си. Историите са написани по разкази на селяни, но звучат като истински".

При бедствия като чума или мор по добитъка в тези отдалечени селски райони, хората са вярвали, че причината е дух на починал, който броди на лов за живи същества. Затова първата работа е била да отворят гроба на последния умрял в селото. Което пък води до друг проблем - медицината е на толкова ранен етап, че не може със сигурност да определи дали един човек е умрял или не.

Болните от каталепсия, например, имат толкова остри припадъци, че пулсът им въобще не се усеща. Това състояние може да продължи и с дни, като в миналото са били погребвани живи.

Когато са се свестявали, те са полудявали толкова от страх и глад, че са хапели самите себе си. Това обяснява защо са намирани прясно окървавени тела.

Повечето селяни са отлеждали животни, а и самите села са били близо до гората и дивите й обитатели.

Бесът и върколаците

Преди да бъдат открити ваксините, бесът, който днес почти не съществува, е бил широко разпространен. След появяването на симптомите - непоносимост към светлина и вода, агресивност, хапане и изпадане в делириум, смъртта е била неизбежна. Нямало е лечение.

Бесът е свързан с мита за върколака. Хората са подивявали вследствие на контакта си с болните животни. Но има определена народна мъдрост в легендите за върколака, като предупреждение за хората, да не се доближават твърде много до света на животните. Да държат на човешките неща..

Изолацията на тези общности, толкова отдалечени от големите градове, от местата, където цивилизацията процъфтява като Париж и Лондон допринася много за разпространяването на тези легенди.

По тези места хората са имали много еднообразно меню, особено в планинските райони, и често са страдали от гуша (поради недостиг на йод). Недохранването не само ги е правело по-податливи на зарази, но и е отприщвало бързо ефектите от някои генно-заложени заболявания.

"Четейки тези истории за вампири по вестниците, гражданите от 18-ти век, живеещи в Лондон или Париж, са се чудели на акъла на суеверните селяни в края на Европа"- казва Лъкхърст.

Вампирите по света

В много култури по света на различите континенти и по различно време се появява легендата за кървящия жив мъртвец. Във Филипините са казват мананггал, в Чили - пеучен, в Шотландия е Баобхан сит, а при австралийските туземци - Яра-ма-иха-ху.

В действителност митът за вампирите не е свързан само с болестите. Вампирът винаги идва от чужбина, далеч от нашия дом - от селото в Трансилвания или от някакъв величествен замък в Англия или от Древна Гърция.

"Вампирите винаги идват от друго място- в Древна Гърция са считали живеещите извън гръцките колонни за варвари и канибали, опасни индивиди, които правят черна магия. Това са били езичниците" - обяснява Лъкхърст.

Също и в Южна Америка, инките са вярвали, че вампирите идват от горите, далеч от техните градове.

Така че вампирите са обяснение не само на болестите, които хората не познавали, но и на всички странни места, които ги е нямало на картата, както и на хората, живеещи там. Непознатото винаги е плашещо.

Новините

Най-четените