Последните станаха първи

За да спестим излишния патос с марка 9 септември, започваме така - на днешния ден през 1944 г. в България е извършен насилствен комунистически преврат, дирижиран от Москва. Най-кратката „безкръвна война", която изгражда тъмничен режим за общество на връзкари и доносници.

По традиция на днешния ден едни ще поднасят цветя и венци във възхвала на социалистическата революция и народната власт. Други ще разказват за мракобесията и абсурдите на комунизма. Ще се излее река от емоции, спомени и коментари, след която ще настане суша - историческата амнезия за близкото минало.

Не че няма достатъчно качествени изследвания, книги с мемоари, филми, „Сезонът на канарчетата" и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", архивите на Комисията по досиетата. Не че няма „Задочни репортажи" на Георги Марков, напротив, всички тези свидетелства за тоталитарния режим не стигат, за да бъдем като всички останали държави от бившия Източния блок - с единна и категорична оценка за събитията.

Няма как да е иначе, когато най-малкото не сме сигурни какво точно се е случило на 9.IX.1944 г. Окупация от СССР или всенародно въстание? Успешен заговор по желание на Сталин, докато във врата на София диша Червената армия, или преврат на шепа офицери, стотици наивни селяни и надушили стръвта партизани по горите?

И тук сякаш не фактите смълчават боговете и демоните, а точно обратното. Това се случва не само днес, но и на самия Девети.

За голяма част от населението сутрешната прокламация, излъчена по Радио София, че новото правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев ще спаси родината от гибел, като мине на страната на антихитлеристката коалиция, означава пределно ясно, че на власт идват комунистите.

Извън София, където има ясен план за превземане на най-важните сгради с участието на определени офицери от армията, на много места в провинцията комунистите, очакващи нареждания за действия, се оказват изпреварени от събитията. Затова те се самоорганизират набързо - настаняват се на мястото на избягалата или неоказваща съпротива администрация, в кметствата, полицейските управления и жп гарите.

Само че кои са те?

Официално и най-вече за пред външния свят, Българската работническа партия, бъдещата БКП, идва на власт с четирима министри в кабинета на Кимон Георгиев (втори в биографията му), но взема ключовите силови структури. Действията й никак не издават баланс или спокойствие - Народният съд, ТВО, оспорените първи избори, съмнителният референдум за отмяна на монархията (97.2%) и създаването на Държавна сигурност.

Прикрита в по-широк формат с БЗНС - Пладне на Никола Петков, кръга „Звено" и БРСДП - широки социалисти (Отечествен фронт), БРП представлява стройна, но малобройна организация на лоялни изпълнители в страната и лоялни на СССР командири извън нея.

Това са съветският функционер Георги Димитров, живата легенда на Коминтерна и Герой от Лайпциг, ветеранът Васил Коларов, наследникът му с „лагерите на смъртта" Вълко Червенков и други политически емигранти, които подготвят и пропагандните радиопредавания от Москва преди преврата, и подробен план за случването му.

В страната, в укрепване на партизанското движение и Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), действа легендарната учителка Цола Драгойчева с две смъртни присъди и съветско обучение, бъдещият вътрешен министър и премиер Антон Югов (свален от ЦК заради „сталинизъм"), както и местни комунисти, прославени в последствие от пропагандата на режима.

Например Добри Джуров - с незавършено образование в Семинарията, преминал от политкомисар на партизанска бригада „Чавдар" в Пирдоп и Ботевград до върховен съдия в Народния съд и министър на отбраната.

Не толкова превратът в София и изненаданите партизани в провинцията, колкото настъпването на Червената армия на българска територия на 8 септември 1944 г. имат значение за бързото установяване на новия режим.

По места това се случва с 2-3 дни закъснение, тъй като част от армията или полицията оказва съпротива. Има разстрели, включително на духовници и учители, насилствени материални конфискации и т.н. От страх сериозна част от държавните служители се подчиняват на новите господари или бягат. Като цяло превратът се извърша сравнително мирно, както твърди Александър Везенков в документалното си изследване по темата, но проливането на кръв тепърва предстои.

„Няма данни комунистическата съпротива да е била достатъчно силна, за да може самостоятелно да овладее властта, с популярност или лидерство. Всенародната революция е спорен, да не кажа лъжлив термин, мит. Това е преврат под натиска на Червената армия", коментира историкът Момчил Методиев.

Кимон Георгиев (забележете - премиер без портфейл), известен в политическите среди като професионален превратаджия, има култова фраза, цитирана и от Гиньо Ганев (бивш омбудсман и лидер на ОФ): „На 16 септември народните маси още не бяха разбрали, че 9 септември е дошъл".

Оттук нататък всичко се измерва „преди Девети" и „след Девети". Защото образованият елит се заменя с работническо-селска власт.

Предстои мащабно разрастване на БКП за поглъщане на държавата. Партизаните и селяните, доскоро щурмували мандри за провизии, стават полицаи или военни, в някои случаи дипломати, получават почести, образование, включително в СССР, привилегии, каквито не са мечтали.

„Единственият критерий за постъпване в ръководните кадри на ДС от първо поколение е какво са правили на Девети и на чия страна са били, а за следващите - какво са правили родителите им на Девети. Не отричам, че нивото на образование не е било толкова високо по онова време, но в случая не е било предимство, а по-скоро пречка", обяснява Методиев.

Създава се безволев червен елит, подбиран по един принцип - вяра и отдаденост на партията. Процесът и екзекуцията на Трайчо Костов и Никола Петков са показателни за отношението към различното мнение и мнението на СССР. В началото на 50-те години, времето на големите чистки, идеалистите и романтиците на безкласовото общество постепенно са прочистени от апарата.

С въвеждането на системата на Активните борци против фашизма и комунизма (АБПФК) през 60-те години, привилегиите се официализират и за децата и внуците на „заслужилите" - почивки, образование, автомобили, жилища, което Тодор Живков нарича „сплотяване на поколенията".

Има нещо вярно. Тази червена номенклатура, в пъти по-привилегированата от останалите, има специфичен на начин на мислене и поведение, на неуважение и собственичество, на агресивно послушание, който немалко хора имат и днес. И това се предава не само по кръвен и полов път, както казваше Антон Кутев.

Комунизмът, като всеки тоталитарен режим, изпълни завета, че последните ще станат първи. Или ако не първи, поне някъде наблизо. Това се случи на 9 септември.