През една от бурните нощи на 80-те години близо 900 жени са наредени на опашка пред клуб в Лос Анджелис с голям плакат на входа, върху който пише "Чипендейлс", и крещят "Искаме месо! Искаме месо!".
Охраната ги пуска, те бързат да се настанят на сантиметри от сцената и чакат шоуто да започне.
Светлините в помещението намаляват, пуска се еротична музика и под прожекторите се нареждат група стегнати мъже, обилно намазани с плажно олио, които свалят панталоните си в ритъма на музиката, смесват се с публиката, целуват клиентките на заведението и позволяват да бъдат опипани, стига желаещите жени да оставят банкноти от по 10 и 20 долара в бельото им.
Мъжете, превърнали свалянето на дрехите в печеливш бизнес, са групата "Чипендейлс" - феномен в развлекателната индустрия от 80-те и 90-те, които нямат против да обърнат стандартите на западното общество и да попаднат от екплоатираната страна на стриптийза.
Идеята е на основателя им Сомен "Стив" Банерджи - индийски предприемач и управител на нощен клуб, който през 1979 г. усилено търси начин да привлече вниманието на клиентите сред все по-разрастващата се конкуренция от места за забавления на Западния бряг.
Той иска да предложи нещо оригинално и без алтернатива, но мисленето го отвежда към старата максима - сексът винаги продава. Със съзнанието, че жените не са по-малко сексуални същества от мъжете, и с наблюдението върху чудовищния пробив на "Плейбой", Банерджи решава да се хвърли с главата напред към бизнеса с плътта и събира няколко добре изглеждащи атлетични мъже без капка скрупули.
Стриптийзът за жени започва като малък спектакъл в петък вечер, но бързо се превръща в атракция, която превзема цялата програма на клуба. Групата от стриптизьори е кръстена "Чипендейлс", а с течение на времето изпълненията им стигат до международно признание. Момчетата израстват до ранг на холивудски знаменитости с щедри хонорари за вечер, част от които събират от боксерките си.
Позират за плакати в култовите си костюми от две части - кожен панталон и папионка. Пътуват на турнета, за да споделят танците и прелестите си със света, и отварят магазин, където продават вибратори с техния лик.
Банковите им сметки са пълни, а истерията по тях не спира да расте. "Чипендейлс" влизат в ролята на съвременни "Бийтълс" с изкуствен тен и мускули, чиито тела наваксват останалите им пропуски.
Но и при тях, както при повечето холивудски приказки, с увеличаването на известността им, се увеличават и неприятелите. Религиозни групи подемат походи срещу тях, съдебните дела по обвинения в расизъм и рекет се трупат, а за капак - ФБР започва да разследва техния ментор Стив Банерджи по подозрение за поръчково убийство.
Детайлите около скоростните възход и падение на "Чипендейлс" са разгледани под лупа в новия 4-сериен документален филм Curse of The Chippendales, достъпен в стрийминг услугата Amazon Prime от 21 септември.
В него има от всичко. Има секс. Има наркотици. Има еротични стриптийз шоута и трагедии, които се изсипват една след друга.
Документалната лента е включила интервюта с някои от най-популярните танцьори за групата като Майкъл Рап, Рийд Скот и Роджър Менаш, както и на техни запалени почитателки, които са предоставили лични кадри от първия ред на изпълненията им.
В началото разказите им тръгват в различни посоки, типично за една биографична драма, но в последните серии се събират около фигурата на Стив Банерджи - човекът, осъден за убийството на хореографа Ник де Ноя, напуснал "Чипендейлс" в края на 80-те.
Проблемите за групата започват, когато са на върха и когато забогатяват достатъчно, за да не се нуждаят от Банерджи - факт, който не му допада особено, още повече, че новите клубове за мъжки стриптийз се излюпвали в рамките на 24 часа. Собствениците им не се стискали за опитни танцьори и хореографи, а момчетата от "Чипендейлс" не били особено лоялни към откривателя си.
Де Ноя е първият от многото, които напускат Банерджи, но е човекът, който си плаща най-скъпо. Дни след като подписва договор с друг клуб по еротични танци, хореографът е застрелян на улицата.
По това време нищо не свързва Банерджи с убийството. Бизнесът продължава да върви както обикновено, а импресариото търси нови локации за по-разкрепостени изпълнения. Но късметът му се обръща през 1991 г., когато до агента на ФБР Скот Гариола достига информацията, че Банерджи ще се опита да убие петима от бившите си танцьори, напуснали го заради конкурентния "Адонис".
Информаторът казва, че импресариото укрива цианид в близкия си приятел Рей Колон, помогнал му в уреждането на убийството на Де Ноя. Властите веднага обискират къщата на Рей и откриват 46 грама цианид, достатъчен да убие 230 души.
Притиснат от агентите на ФБР, Колон се съгласява да сътрудничи и сключва сделка за 4-годишна присъда, ако им поднесе признанията на Банерджи на тепсия. Записвайки го с микрофон, скрит в бельото си, Рей примамва Стив да разкаже за купуването на оръжието, с което е убит Де Ноя, и за планираното отравяне на петима от бившите танцьори на "Чипендейлс".
Банерджи си признава, но научава ден по-рано, че ще бъде арестуван и се самоубива в дома си.
"Той не получи наказанието, което заслужаваше. Уби човек, опита се да унищожи още няколко живота, но избра лесния изход, защото беше страхливец", казва днес разследващият агент от ФБР Скот Гариола, години след като случаят е приключил.
Със смъртта на импресариото се слага и краят на "Чипендейлс". Правени са опити групата да просъществува с нови членове, но не се получава. Нещо вече е счупено. Опаковката, под която шоуто се продава - че дават на жените това, на което мъжете се наслаждават от десетилетия, се оказва построена върху алчност и хората се дистанцират.
Рийд Скот обаче не смята, че историята на "Чипендейлс" не трябва да бъде погребана с нейния основател.
"Вярвам, че историята на "Чипендейлс" трябва да се разказва, защото е поучителна морална приказка, която ни показа колко слаба е човешката природа пред опасностите на успеха", споделя бившият еротичен танцьор.
