Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разликата между история и политика по въпроса с Македония

Историческият въпрос за произхода на македонците не може да бъде разрешен с политически средства Снимка: Pixabay
Историческият въпрос за произхода на македонците не може да бъде разрешен с политически средства

Историческият въпрос за Македония:*

До 1903 г. - "Македонци" означава само и единствено етнографска група в състава на българския народ.

1903-1919 г. - Вследствие на неадекватната българска позиция в контекста на подготовката и хода на Илинденско-Преображенското въстание, в Македония се формира ограничена група дейци, които смятат, че свободата на Македония трябва да се търси с вътрешни средства, без да се разчита на външна подкрепа (подобна концепция през 1871 г. застъпва Левски за целия български народ).

Ентусиазмът и представянето на македонските доброволци в двете Балкански войни и посрещането на българските войски през 1915 г. подсказва, че идеята за самостоятелно освобождение бледнее пред ясната връзка на българите в Македония с тези в Царство България.

1919-1941 г. - Вследствие на репресиите и агресията на сръбските и гръцките власти, стотици хиляди етнически българи напускат Македония. Останалите да живеят там са подложени на агресивна дебългаризация, която в крайна сметка се превръща в зародиша, от който пониква съвременната македонска национална идентичност.

Към началото на българската окупация през 1941 г., немалка част от българския етнос в Македония все още запазва своята ясна идентичност, но броят на скептиците и противниците на българщината е нараснал сериозно за 20 години пропаганда и репресии.

1941-1947 г. - Българската комунистическа партия, следвайки поръченията на Коминтерна, съдейства на своите югославски колеги за засилване на отделната македонска идентичност, в това число и чрез създаване на "македонски език" - нещо, което не съществува до тогава, освен като местен диалект на българския.

1947-1991 г. - Десетилетия на активна и агресивна югославска политика, свързана с изселвания и преселвания и допълнително обезбългаряване на Македония, водят до създаването на местна идентичност. Българските комунистически власти насилствено принуждават населението на Пиринския край да се регистрира като "македонци", следвайки наставленията на Коминтерна. Ситуацията е "спасена" от разрива между Сталин и Тито след 1948 г.

В периода на "Зрелия комунизъм" българската социалистическа наука формулира това, което си позволявам да нарека комунистически национализъм. В него негативния реторика към западните ни съседи е подчертано засилена като противовес на очевидно по-либералната система в Югославия, която допуска материален и културен плурализъм, изкушаващи изкушава българите.

От обратната страна, Югославия разглежда България като най-верен съветски сателит и гради своята собствена научна идея на вражда с българите и тяхното етническо и национално принизяване. То съвпада с контролирания от СССР процес на вменяване на подчертано тюркска етническа идентичност на древните българи.

1991-до сега - С отделянето на Македония от СР Югославия, градената десетилетия наред македонска идентичност най-сетне се реализира. Това е период, в който окончателно се оформя македонска нация, култура и език. Те са с подчертана анти-българска насоченост. Причината за това е, че десетилетия наред, македонската идентичност е градена не на база "ние сме еди кои си", а на база "ние не сме българи".

С признаването на БЮРМ от България през 1991 г., македонците са изправени пред озадачаващия въпрос "Добре, не сме българи, но кои сме тогава?" От там идват и фантастиките за античния им произход, а в последствие и стремежа за заграбване на българската и в по-малка степен гръцката история.

Македонският политически въпрос:

Вярвам, че употребата на агресивна политика и блокиране на македонската евроинтеграция единствено може да засили анти-българските настроения в Македония.

Смятам, че приемането на Македония в ЕС е добър начин за преодоляване на вредните исторически натрупвания и съвместно движение напред и за двете държави в посока икономически, социален и енергиен просперитет. Историческият въпрос за произхода на македонците не може да бъде разрешен с политически средства.

То трябва да се случи посредством твърдо и ясно отстояване на българското минало на база науката История. Оттук насетне разрешаването на българо-македонския спор трябва да е отделен процес, касаещ само миналото на двете страни.

Тяхното настояще и бъдеще трябва да е свързано с модерна, градивна и далновидна политика на развитие и просперитет, в която историческите спорове нямат място.

Този модел е ясно видим в отношенията ни с Гърция и Румъния - наши партньори в ЕС, с които въпреки сериозните исторически спорове, развиваме продуктивни съвместни взаимоотношения. Същото впрочем важи и за държави извън ЕС като Турция.

* Текстът е позиция на историка д-р Александър Стоянов относно смесването на историческото и политическото по въпроса с исканията на България към Северна Македония, за да допуснем Скопие до рамка за преговри за членство в ЕС. Позицията е публикувана на страницата му във Facebook, като ние я препечатваме с позволението на автора. 

Най-четените