Великата отечествена война - и до днес Русия така нарича Втората световна война.
Москва още гледа високомерно като победител в конфликта, но СССР плаща горчива цена за тази победа. По данни на Военномедицинския музей в Санкт Петербург от войната се завръщат 10 милиона инвалидизирани ветерани. Над 6 милиона са без крак или без ръка.
В най-тежко състояние са малко под 86 хиляди ветерани, които са без ръце и без крака.
В Съветският съюз ги кръщават "самовари" - на руския уред за правене на чай.
Писателката Людмила Улицка пише в свои мемоари, че в периода след Втората световна война съветските герои бързо се сдобиват с унизителни прякори. На еднокраките, припомня си Улицка, им казвали "кенгуру", на еднооките - "калкан". Онези, останали без двете си ръце, наричали "костенурки".
Drawings of disabled Soviet WW2 veterans in the 1970's by artist Gennady Dobrov (1937–2011) pic.twitter.com/s2uEhU6vE8
— Alex Eccleston (@AventuraObscura) April 29, 2021
Обратно в родината си осакатените срещат нелека съдба и масово се превръщат в просяци. До 1947 г. улиците на Москва, Петербург и големите съветски градове вече са наводнени от просяци с различна степен на инвалидност.
За да се придвижват, "самоварите" сковават самоделни дъски на колела, с които някак си да се придвижват. Разчитат на помощ от близки или използват фунии, надянати на мястото на ръцете си, и така се плъзгат напред.
В същото време Съветският съюз се готви за 30-годишния юбилей от Октомврийската революция и Сталин не желае ветераните да развалят идиличната гледка на украсените за празника градове. Издадена е заповед улиците да бъдат прочистени от просещите инвалиди и те да бъдат разселени в санаториуми.
••• Как живеят ветераните от руската война в Украйна - разказваме тук:
Пред народа е съобщено, че се взимат сериозни мерки за борба с бедността в СССР и с антисоциалните прояви в рамките на Съюза.
Сталин нарежда да започне изграждането на 35 санаториума, където да се настанят арестуваните 445 хил. осакатени ветерани.
Улицка обаче описва в мемоарите си, че до 1954 г. са построени едва 4 санаториума, всеки от тях в затънтен район на СССР, за да са далеч от хорските погледи инвалидите. Най-големият от четирите е на остров Валаам в република Карелия.
Там са настанени някои от най-тежко ранените съветски ветерани, много от които са именно "самовари" и са напълно безпомощни.
Гледката отвътре сигурно щеше да остане завинаги тайна, ако не е бил художник на име Генадий Добров. Той отива във Валаам и започва работа под прикритието на санитар. Резултатът са серия от портрети на осакатените мъже там и спомени на художника, записани в дневника му.
Най-шокиращият портрет е озаглавен "Безименният войник" и е на "самовар" с младо лице, плътно увит в одеяло до брадичката си.
Портрет этого солдата Геннадий Добров назвал "Неизвестный".
— Виктория Игоревна (@ViktoriaMaisi) March 20, 2021
Позже удалось выяснить (но лишь предположительно), что это был Герой СССР Григорий Волошин.
Он был летчиком и выжил, протаранив вражеский самолет. Выжил – и просуществовал «Неизвестным» в Валаамском интернате 29 лет. pic.twitter.com/Yq1AFfd9tZ
Мъжът е докаран без документи, онемял и без медицинска информация какво точно се е случило на фронта с него. Лицето му пък е необичайно младо, защото шокът от войната го е "замразил" във вида, в който войникът е бил изпратен да воюва.
На друг портрет e нарисуван мъж с крака, ампутирани точно под слабините му, с множество медали на куртката си. На трети отново е ветеран с медали, но с тежки наранявания по главата, оставили видими вдлъбнатини в черепа. Добров рисува всеки ден от 12 до 17 часа, когато светлината е най-благоприятна и лекарите не се навъртат около него.
В дневника си той описва условията като мизерни. Останалите санитари не полагат никакви грижи за инвалидите, не ги къпят и не ги извеждат на чист въздух.
Храната се състои от овесена каша, супа със зеленчуци и изгнило месо. Починалите пък се погребват без никакви церемонии и почести, без да им бъде поставен надгробен камък или мястото да бъде обозначено.
••• Тук разказваме за "Летящата крепост" на СССР, която претърпява пълен крах:
В един момент обаче персоналът на санаториума на Валаам разбират, че Добров рисува портрети на пациентите и го гонят от острова.
Той успява да обиколи още няколко подобни здравни институции и създава колекция картини, наречени "Автографи от войната". До 1994 г. в Русия е забранено графиките да бъдат излагани, но след това творецът успява да ги покаже на ограничен кръг ценители.
Въпреки това и до днес портретите на Добров рядко виждат широка публика и кураторите избягват да ги излагат в галериите си.
В съвременна Русия пък вече няма кой да разказва за съдбата на "самоварите", а и да има - гласът му най-вероятно ще бъде заглушен от пропагандата, според която СССР е великият победител във Великата отечествена война.
