"Un momentito, Señor."
Това са единствените три думи на испански, които знае агентът на "Мосад" Петер Малкин. Не му и трябват повече.
Той подвиква "Един момент, господине" към един най-обикновен мъж на улицата, който се прибира в дома си в Буенос Айрес след дълъг работен ден, преди да бъде връхлетян от трима агенти на израелските тайни служби. Човечецът е съборен на земята, след което е натикан на пода на автомобил, покрит с одеяло и здраво завързан.
Това обаче не е просто отвличане на случаен човек. Хилавият и оплешивяващ мъж на средна възраст се оказва един от най-известните военнопрестъпници на 20-и век.
Адолф Айхман е човекът с решаваща роля за осъществяването на цялата логистика покрай "Окончателното решение на еврейския въпрос" - планът на правителството на нацистка Германия за пълно ликвидиране на еврейския народ в Европа.
В качеството си на подполковник от СС Айхман отговаря за провеждането на масовата депортация на евреи към гета и концентрационни лагери в окупираните от Германия части на Източна Европа по време на Втората световна война. Той е един от главните организатори и изпълнители на Холокоста.
Самият Айхман няма роля при определяне на "Окончателното решение", което е прието на Ванзейската конференция в началото на 1942 г., но взима участие в нея и предоставя на своите началници точни статистки за евреите под нацистка окупация.
Като опитен бюрократ и администратор на него е поверена задачата за изпълнение на плана.
И докато много от архитектите на Холокоста са заловени и осъдени след края на войната, Айхман успява да се измъкне. Първоначално попада в американски плен, но използва фалшива самоличност, за да избяга. Живее няколко години в Германия и Италия, преди да се сдобие с разрешение за пътуване в Аржентина.
Така през 1950 г. се озовава в Буенос Айрес под името Рикардо Клемент, а малко по-късно към него се присъединява и семейството му.
По това време вече става ясна и каква е била ролята му в Холокоста, тъй като по време на Нюрнбергските процеси бившият комендант на концентрационния лагер "Аушвиц" Рудолф Хьос, както и други офицери от СС, дават подробни показания за действията на Айхман.
В Аржентина военнопрестъпникът се занимава с различни дейности и завързва контакти с други нацисти, които намират убежище в южноамериканската държава по време на управлението на генерал Хуан Перон.
Междувременно други започват активно да издирват Айхман и всички като него.
Появяват се така наречените "ловци на нацисти". Израел започва да използва своята широка диаспора по света, за да търси по всеки възможен начин каквато и да е информация за избягали нацисти.
Макар и да е имало слухове за местонахождението на Айхман, никой не се заема по-сериозно с разследване на информациите. Ключова в случая се оказва чистата случайност. Става така, че дъщерята на един оцелял от нацистките гонения в Германия става приятелка със сина на Айхман.
Името на въпросният човек е Лотар Херман, който губи зрението си след престой в "Дахау" още преди началото на войната, а след това емигрира в Южна Америка. Той ѝ дъщеря му започват да подозират за какво става въпрос, след като чуват младия Клаус Айхман да се хвали с "подвизите" на баща си.
По това време нацистът не се опитва да се прикрива много и дори през 1956 г. дава няколко интервюта на нидерландски журналист, който е искал да му напише автобиография.
В продължение на месеци Херман опитва да се свърже с властите в Израел, за да разгледат случая, но успява едва след намесата на немско-еврейския прокурор Фриц Бауер, който по това време работи като главен прокурор на област Хесен в Германия. Той няма доверие на местните власти, тъй като смята, че ще предупредят Айхман и затова се свързва директно с началника на "Мосад" и използва авторитета си, за да провокира разследване.
Въпреки това, по-сериозно наблюдение започва едва през 1960 г. В Аржентина пристига екип на израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет, който потвърждава самоличността на Айхман.
Вариантът за екстрадиция отпада, тъй като правителството на Перон на няколко пъти отказва подобни искания от страна на Израел. Така министър-председателят Давид Бен Гурион дава зелена светлина за операцията за отвличане на Адолф Айхман.
Приоритетът ѝ е толкова висок, че в Буенос Айрес каца лично началникът на "Мосад" Исер Харел заедно с екип от още 9 души, водени от агент Рафи Ейтан, който десетилетия по-късно става важна политическа фигура в Израел. Всички участници в операцията са умишлено избрани агенти, загубили семействата си в Холокоста.
В продължение на няколко седмици хората на Ейтан следят графика на Айхман и установяват, че той всеки ден се прибира от работа по едно и също време с един и същ автобус. Планът им е да го отвлекат, докато върви през тиха уличка между спирката и дома си на улица "Гарибалди".
Всичко почти се проваля, когато в уречения ден Айхман закъснява. Все пак половин час по-късно престъпникът се появява, а Малкин и останалите агенти отнемат "момент" от времето му.
Те държат пленника в продължение на 9 дни в секретна квартира на "Мосад", като през това време Харел се надява, че ще успеят да заловят и друг нацистки военнопрестъпник в Аржентина - печално известния "Ангел на смъртта" доктор Йозеф Менгеле, който ръководи масовите екзекуции в "Аушвиц".
Това така и не се случва, тъй като Менгеле разбира за изчезването на Айхман и успява да се укрие.
В квартирата е направена повторна проверка на самоличността на Айхман и в крайна сметка той е упоен и отведен със самолет към Израел, за да бъде изправен пред съда.
Самият процес е един от първите публично излъчени по телевизията и представя пред милиони зрители историята на Холокоста. Не са малко тези, които оспорват легитимността му, тъй като става въпрос за незаконно отвличане на човек от една държава, за да бъде подведен под отговорност и наказан във втора за престъпления, извършени в трета.
Малко са обаче тези, които оспорват какво е извършил Айхман. Въпросът не е дали той е виновен или не, а в установяване на значението на идеята зад Холокоста и публичното ѝ разкриване пред света.
Над 500 журналисти отразяват всяка минута от процеса, а материал на Time описва обвиняемия като "слаб, плешив мъж на 55 години, който прилича повече на банков служител, отколкото на касапин. Има тънка уста между щръкнали уши, дълъг, тесен нос, дълбоки сини очи, високо, често набръчкано чело. Когато се изправи, прилича повече на щъркел, отколкото на войник."
Защитата на Айхман се гради около същата измамна фасада, която поддържа в Аржентина - образ на най-обикновен бюрократ, който просто изпълнява заповеди като "лоялен, покорен и щастлив да служи на отечеството си".
Точно това е и впечатлението на политическия философ Хана Аренд, която провокирана от Айхман въвежда термина "баналност на злото", намирайки абсурдността във факта, че човек може да извърши чудовищни престъпления без да бъде "перверзен садист", а единствено и само воден от желание за изкачване по бюрократичната стълбица.
Адолф Айхман е осъден на смърт и екзекутиран на 1 юни 1962 г.
