Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шпионски истории: "Можехме да убием Бин Ладен във всеки ден от седмицата"

Шпионинът, който през цялата си кариера обучаваше бунтовници и преследваше терористи Снимка: Getty Images
Шпионинът, който през цялата си кариера обучаваше бунтовници и преследваше терористи

Рик Прадо е от хората, на които никога не им се е налагало да работят в офиса от 9 до 5. През голяма част от своята кариера той се оказва в някои от най-опасните части на света, разправяйки се с някои от най-опасните хора. 

Макар и да не е роден в САЩ, той се чувства американец и целия си живот е отдал в служба на своята втора родина.

Първата му родина все пак е Куба. Роден е на острова през 1952 г., но с идването на революцията семейството му е принудено да избяга. Някога то е водило комфортен живот на средната класа в родната си страна, но когато режимът на Кастро поема властта, комунистите отнемат семейния бизнес на баща му, който бил свързан с кафене, бензиностанция и магазин за пури.

"Имаше само едно място, където да отидем - Америка", пише Рик в своята автобиография "Тайни операции: Животът в ЦРУ на един войн от сенките". "Вторият път, когато превзеха града ми, видях как застреляха хора точно пред мен. Имаше престрелка буквално пред къщата ми."

Така семейство Прадо се събира за последна вечеря заедно, преди да качи 10-годишното хлапе на самолет за САЩ. Там Рик живее в сиропиталище, докато родителите му най-накрая успяват да напуснат Куба осем месеца по-късно и впоследствие се установяват в едно предградие на Маями, населено изцяло с бежанци от режима на Кастро.

Като тийнейджър той се запалва по книгите на Иън Флеминг за Джеймс Бонд, започва да се занимава с бойни изкуства и се замесва с местна латино улична банда и дребни престъпления. При един случай е задържан от полицията за сбиване с протестиращи срещу войната във Виетнам.

Причината за това е, че още от млад се чувства патриот и вярва в американските ценности. Затова се записва в армията към специалните части на военновъздушните сили, където служи като парамедик с надеждата да бъде пратен във Виетнам.

Това така и не се случва и той напуска, като се прехвърля към Националната гвардия, но истинското му желание е да попадне в ЦРУ. Първата му кандидатура за там е отхвърлена, но след това е потърсен, когато се оказва, че ще бъдат нужни хора с испански език и големи "кохонес".

Прадо е призован от правителството да служи в тайна операция в централноамериканската държава Никарагуа, където след 1979 г. на власт след революция са крайно-левите марксисти от Сандинисткия фронт за национално освобождение.

Работата му е да се свърже с местните анти-комунистически бунтовници, известни като контрите, и да помогне за тяхното обучение на партизански тактики в дълбоката джунгла на Никарагуа.

"Кръстоносния поход на контрите стана мой кръстоносен поход", разказва Прадо."Видях какво стори онзи комунистически октопод чудовище на семейството ми, какво направи на страната ми. Трябваше да бъда там и да помогна на онези хора, които се сблъскаха със същото чудовище."

Тайната мисия представлява само една част от по-широката стратегия на президента Роналд Рейгън за противопоставяне на Съветския съюз по целия свят чрез открита и тайна помощ на антикомунистическите съпротивителни движения в Африка, Азия и Латинска Америка.

Така Прадо се оказва в джунглите на Никарагуа, където помага за доставки на храна, медицински консумативи и оръжие за контрите, като в същото време действа и като инструктор по военни тактики и медицинска помощ.

Всъщност цялата операция в страната се превръща в един от големите скандали от времето на Рейгън, когато сандинистите успяват да свалят американски самолет и залавят агента на ЦРУ Юджийн Хасенфъс.

Американското присъствие в Никарагуа е разкрито, а скандалът се разраства, защото излизат наяве подробности за таен и сложен план за финансиране на контрите чрез продажба на оръжие за Иран и преговори с Хизбула за освобождение на американски заложници в Ливан.

Контрите в Никарагуа Снимка: Getty Images
Контрите в Никарагуа

В крайна сметка името на Прадо не излиза наяве, но той е изтеглен от Никарагуа, за да бъде изпратен през следващите години на подобни мисии в Африка и Азия. Някои от тях продължават да бъдат секретни и до днес.

По време на дългата си кариера шпионинът взривява складове за гориво в Никарагуа, залавя севернокорейски дипломати в опит да ги превърне в американски шпиони и оцелява при поне четири опита да бъде убит.

Все пак с падането на Берлинската стена и рухването на комунизма характерът на враговете на Америка се сменя. Прадо вече не трябва да се разправя с комунисти, а новата му задача е свързана с едно име, което ще остане печално известно в историята.

"Повечето хора в ЦРУ, повечето хора изобщо в Съединените щати никога не го бяха чували", разказва шпионинът. "От съвсем рано знаех, че той беше нещо като "кръстникът" на тероризма."

Става въпрос за Осама бин Ладен, а Прадо участва в първия екип на ЦРУ, заел се със задачата да залови лидерът на "Ал Кайда" още през 1995 г. Тогава са направени и първите снимки на Бин Ладен, докато той се укрива в Судан и е следен като пътува в Африка и Азия.

"Щом бяхме толкова близо, за да го снимаме, можехме също толкова лесно и да го премахнем", твърди Прадо."Искахме много пъти разрешение за това, но ни бе отказано. Имахме възможност да го убием или отвлечем във всеки ден от седмицата, защото всеки ден се молеше в една и съща джамия и правеше едно и също."

Според него голяма част от историята през последните две десетилетия е щяла да бъде съвсем различна, ако вътрешнополитически пречки в ЦРУ не са попречили Бин Ладен поне да бъде задържи и разпитан.

В месеците след 11 септември Прадо формира около себе си друг екип с класифицирани "специални способности", за да се изправи срещу "Ал Кайда" и представя лично пред вицепрезидента Дик Чейни подробен план за борба със световния тероризъм.

Идеята обаче е отхвърлена и това става причина шпионинът да се пенсионира.

Той така и не разбира защо административни и бюрократични пречки позволяват на Бин Ладен да оцелее и завърши подготовката на атентатите от 11 септември.

"Ръководството на нашата нация често не успява да се справи с предизвикателствата", казва Пардо.

"Когато имате питбули, готови и желаещи да преследват враговете на Америка, но те са държани на каишка в двора от обсебени кариеристи, не можете да спечелите война. Само се удължава."

   

Най-четените