Когато за пръв път се видях с Ирина и Алена, изпитах странната смесица от колебание дали случайно вече не се познаваме отнякъде и се запитах защо чак сега се срещаме. Те носят необичаен заряд. Динамиката в начина им на общуване е много характерна. Понякога се объркваш коя е майката и коя дъщерята. Оставаш с усещането, че си имат някаква тяхна си магия и ти никога няма да можеш да се наместиш напълно в нея.
Ирина Ялъмова, позната повече като Ери, се занимава с дигитална реклама. Ако очаквате, че ще научите нещо, което сте чели в жълтите вестници, сбъркали сте мястото.
Алена Вергова е 17 годишна стихия - кара скейт, играе тенис, ходи на училище. Можете да се запознаете с нея отблизо с това нейно реактивно представяне. Али носи харизмата на баща си - актьора Юлиан Вергов, и чара и мекотата на майка си Ирина.
По време на снимките отбелязвам колко си приличат, на което Ирина се усмихва, а Али ме контрира, че повече прилича на баща си: "Ако ме видиш до него ще си смениш мнението!".
Двете сменят ролите си - Ирина е като палавото дете, на което Алена вдъхва разум. Избрахме ги за проекта ни с BraStudio именно заради искреността в общуването им. Прекарайте един час с тях и ще се убедите, че тези момичета са си наистина близки!
Сутиен Marlies Dekkers "Peekaboo" и "Dubai"
Вие двете имате ли общ любим филм?
Али: Макар да имаме различни вкусове (освен към анимацията), мисля че Mamma Mia е любим и на двете ни. Буквално бях обсебена от този филм – доколкото си спомням, го изгледах 6 пъти за 2 дни! А музиката от саундтрака, както и оригиналната на ABBA слушам постоянно. Иначе и двете обожаваме "Приятели" – спукваме се от смях всеки път, когато го гледаме, докато вечеряме. И после - хайде, още само една серия, и още една...
Ирина: Лично аз не помня кога за последно сме гледали "филм за възрастни" (разбирай не-детски или немъгълски), независимо на кино или вкъщи – все приказки, което всъщност е велико! А, сетих се - последният "игрален" беше продължението на Mamma Mia, на което аз се съдрах от рев. Али много се срамува от мен, че рева на всичко. Даже дотолкова ме
"Приятели" си е нашето време, както и всички любими стари детски филми като "Арабела", "Семейство Мейзга", "Войната на таралежите" (любими и на баща й). А когато искаме да се умилим или размажем на макс, си правим Disney вечер – или с анимации ("Мулан", Анастасия, Рапунцели/Марулки), или с тийн филми - като "Лимонадената банда" и тоновете други. Обожавам тийн филми.
Имате ли обща любима музика, или книга, или нещо друго, което да има смисъл и споделена история и за двете ви?
Али: Може би имаме сходен вкус за музика, защото нея понякога яко я избива на тийн песни и може да "цикли" на едно парче с дни. Няма да споделям компромати.
Ирина: За мен любимите неща и тези, които ми дават смисъл, са общите ни преживявания.! От нощните обиколки из София, аз – с колело, Али със скейт, през уикендите по скейт-паркове и скейт-триповете из България (и чужбина, за което баща й няма равен – разучава и набелязва всички места). Париж ни е традиция и там храним с атракции и забавления детските си душици. Споделяме и страстта си по зимни, водни, морски, въздушни и наземни спортове. Ако мога да обобщя, щастлива съм и за мен е безценно, че с Алена имаме общи приятели, общи любими занимания, общи любими парчета, общи любими деца и кучета (обожавам вродения й усет и подход към двете).
Сутиен Marlies Dekkers "Peekaboo"
Ери, какво ти се иска най-много да споделяш с дъщеря си?
Напълно допускам опцията моето разбиране и подход да са погрешни, а и откакто се е родила Али, отнасям доста критики за това, че я третирам като равна, но аз имам нужда да е така, както и да споделям с нея всичко онова, което ме вълнува и е важно и ценно за мен.
А учиш ли се от нея?
Постоянно! Опитвам се като нея да съм по-директна и категорична, когато изразявам позиция, да не се отказвам, да "не се връзвам"". Също така е константният ми учител на търпение, упоритост и последователност. Може с часове да бори някой трик, докато не се разпадне и обикновено накрая остава аз само да го снимам, но в този миг бъркам SLO-MO-то с обикновено видео и… следва взрив.
Сутиен Panache Sport
Али, а ти бунтуваш ли се срещу майка си?
Аз, като всеки тийнейджър, се вдигам на бунт за всевъзможни неща – няма как да не се случва. Винаги държа да ми обясни защо иска да направя нещо и държа на своето, когато смятам, че съм права. Както и когато мисля, че не е права, й го казвам. Караме се, но обикновено все за глупости. И когато сме гладни. В крайна сметка все аз съм виновна, но както и да е. Но няма как без бунтове да си отстоявам позицията, а понякога даже е забавно! Извън кръга на шегата, не смятам, че бунтовете или по-скоро разправиите са решение. Какво ще се постигне? Никакъв смисъл, освен хабене на нерви.
Днешните деца сте много по-свободни - споделяте с родителите си нещата, които ги вълнуват. Разкажи ми при теб как е.
Ами аз не съм съгласна с твоето твърдение. Голяма част от връстниците ми са доста избухливи и пораснали вече деца, които често търсят конфликти и скандали – обикновено не разговарят с родителите си, а спорят с тях. Какво остава да споделят – смятам, че за тях е по-лесно да излъжат и дотам. Аз лично имам страхотни взаимоотношения с майка ми - супер различни. Споделям й абсолютно всичко, без страх, макар често да заема позицията на другите.
Какви са вашите споделени моменти? Кои са нещата, които правите заедно и кои са тези, които никога не бихте направили заедно?
Али: От вечери с моите приятелки (а някои са и на двете ни) вкъщи или излизане заедно с тях на яки, любими места, през моментите, в които разглеждаме бебешки и детски албуми, смеем се на разни клипчета в интернет или караме всякакви неща. Понякога идва с мен на скейт парка, но не винаги й позволявам, защото все пак ме е срам все да съм с майка си. Не мога да се сетя сега за място, на което не бихме отишли заедно, но все някога ще го преживея.
Ирина: За да споделя страстта й към дъските, преди години направих няколко опита, като цяло неуспешни, да подкарам лонгборд и сноуборд, но от това ми остана само емоцията, спомена, хората и травмите. Иначе, както казах, за мен смисълът е да споделяш с детето си твоя свят и всичко в него, което те вълнува и има значение за оформянето му като добър човек. А за мен Али е добро дете.
Сутиен Marlies Dekkers "Peekaboo" и "Dubai"
Като родител на момиче забелязвам, че дъщеря ми напоследък показва еманципацията си от мен, когато си избира дрехи. Сякаш визуалното разграничаване й е жизненоважно в този момент, за да подчертае колко по-различна е от мен. При вас как е? Има бунт или е по-спокойно? Помагате ли си при избор на дрехи, обувки, аксесоари, бельо?
Али: Това си е сложно. Сама избирам какво да нося – тоест вече съм решила какво ще си купя, но ще попитам нашите за тяхното мнение все пак. Обикновено с мама имаме доста различен вкус за дрехи, смятам, че стилът ни е много различен. Но да, понякога помага. Доста спорим за обувки - аз искам само кецове.
Ирина: Винаги се вслушвам, а почти винаги – и съобразявам с мнението й. Имаше един период, който си обяснявам като проява на бунт и опит за доказване, че и надмощие, в който ми намираше постоянни кусури как съм се обличала, а в изблици даже ми обясняваше, че ако не й бил пораснал толкова бързо крака (носи 42-ри номер обувки), нямало да имам никога шанс да нося толкова яки кецове.
Както и че благодарение на нея съм си била оформила по-"младежкия" стил на "носене" (обличане). Което да си призная, си е чистата истина.
Говорейки за дрехи, обувки и аксесоари - това, за което най-много й се кефя, е, че не е кифла.
Има ли неща, които не си споделяте и от които се притеснявате как би реагирала другата?
Али: Е, разбира се, има някакви неща, които се притеснявам да й кажа. Обаче няма и тук да ги кажа. Не се притеснявам да говоря с нашите за момчета например. Не ми е много готино да говоря за оценки, ама и това минава.
Ирина: Понякога имам нужда да й споделя всичко, но напълно осъзнавам, че нямам право на това. Не ме страх да изглеждам слаба, неуверена или уязвима пред нея, защото винаги съм смятала, че родители, които пазят, поддържат авторитет с цената на образа на свръх-човек, Супермен, рискуват в един миг този авторитет да рухне от дребна, но естествена човешка слабост. Държа детето ми да ме вижда истинска, естествена, такава, каквато съм, защото само така може да не се страхува и да се приема и обича такава, каквато е.
Сутиени Marlies Dekkers "Gloria"
На какво сте готови една за друга?
Али: Е, всичко.
Ирина: На всичко.
А какво никога не бихте направили, независимо от обстоятелствата?
Али: Не бих я предала, не бих й свила номер, който ще я накара да се почувства гадно. Аз не бих й отмъстила за нещо – за разлика от нея.
Ирина: Ох, труден въпрос. Козирогът в мен би казал "не бих я предала, но не бих и предала принципите си", а Ракът – "бих направила нещо от инат". За това, предпочитам да избегна въпроса с това, че като цяло никога не бих казала "никога".
Какво е следващото нещо, което ви предстои да направите заедно?
Али: Да се пръснем от каране по зимните курорти.
Ирина: Надявах се да е концертът на Spice Girls, но не успях да преборя онлайн атаката на още 150 хиляди обезумели фенове и да се сдобия с билети, тъй като свършиха за минути.
Иначе, от най-близко предстоящите – надявам се да имаме приказно-вълшебни Коледа и Нова година, с много сняг и екстремни сноуборд-ски курорти и трипове, а след тях да сефтосаме най-сетне и заедно ескейп стаите и батутите, на които ми е обещала да ме заведе.
Сутиени Marlies Dekkers "Gloria"
Снимки: Мира Дерменджиева
Грим: Росина Георгиева
