Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тя е вдъхновение – Карин Околие

За блога, леката атлетика и обичта…към себе си Снимка: Мартин Митков
За блога, леката атлетика и обичта…към себе си

Естествената красота идва отвътре - с чувството да бъдем уверени в себе си и да се обичаме в собствената си кожа. С това послание в съвместната ни рубрика с новата собствена козметична марка на Kaufland - bevola - ви срещаме с хора, които се харесват в  собствената си кожа - такива, каквито са.

Първото лице от нашата поредица е професионален лекоатлет и истински спортист по душа - красивата Карин Околие.


Карин Околие никога не закъснява. Така се е научила още от малка, когато в началото на своята професионална кариера като лекоатлет закъснява за първата си среща с треньора с... 1 минута. Началото на тренировката е планирано за 11:30, Карин пристига в 11:31, а треньорът й казва, че ако още веднъж закъснее, ще я изгони.

Една минута понякога наистина се оказва много, особено в спорта. В леката атлетика всяка част от секундата е важна. Карин знае това по-добре от всекиго.

На летните младежки олимпийски игри през 2010 тя става 5-та в бягането на 200 м. с личен резултат 24.34. Има национален рекорд на 200 м. в зала в категория до 16 години, както и един национален рекорд за младша възраст - отново в дисциплина 200 м. в зала. Това лято й предстоят състезания почти всеки уикенд - както в чужбина, така и в България.

Целта на Карин сега е да покрие нормативите и да се класира за Европейското първенство по лека атлетика тази година.

Невинаги обаче спортът е бил един от основните приоритети на Карин.

Уф, тази лека атлетика

Първата не особено сполучлива среща на Карин с леката атлетика е преди 12 години в училище. Несполучлива, защото ако леката атлетика харесва малката Карин, то Кари никак не си падала по бягането. За нея всяко състезание било мъчение, а по-лошото е, че учителката й по физическо упорито продължавала да я изпраща на все повече и повече състезания.

Докато един ден, при последното състезание, което Карин трябва да „изтърпи", тя постига страхотен резултат. Победата се оказва сладка и леката атлетика започва да й харесва.

„Успехът ми дава най-голямата увереност, когато тренирам, това е нещото, което те кара да продължиш напред. Разбира се, има периоди, когато няма какво да те мотивира. Тогава уловката е да успееш да преминеш през дупката."

Въпреки контузиите и разочарованията, Карин никога не е спирала да тренира. Леката атлетика се е превърнала в част от нея и тя няма никакво намерение да се огъва пред вятъра.

Кари ми разказва как минава един неин ден

„Всичко е посветено на тренировките ми. Ставам сутрин, закусвам, отивам на тренировка, тренирам около 3 часа, после се прибирам, почивам си и сядам да пиша постове за блога си. Преди този режим ми беше скучен, но се научих да го разнообразявам - имам си практика, когато уча или пиша пост, да го правя навън".

My Book of Inspirations, или личният блог на Карин

От около 2 години едно от новите прозвища, които Карин все още плахо нарича просто хоби - е нейният личен блог My Book of Inspirations. Карин обича да чете и пише, а в момента завършва специалност Маркетинг. Един ден нейна приятелка я провокира да опита да сподели своите текстове с повече хора.

„Идеята за блога се роди в не много приятен момент от моя живот. Имах проблеми със здравето и спорта, но винаги много съм обичала да чета и да пиша. Бях започнала да си пиша някакви неща в word файлове. Веднъж се заговорих с една моя приятелка и тя ме убеди, че всякакви хора публикуват всякакви неща и не би трябвало да се притеснявам от това да започна блог. Съвсем плахо се захванах с това."

Тази плахост отпреди две години днес се е трансформирала в увереност, а за Кари това някой читател да не хареса нещо, което тя е написала, е напълно нормално.

„Днес се чувствам по-смела. Все още много се двоумя преди да публикувам нещо, но сега някак си не ми пука толкова много как ще реагират хората - или ще им хареса, или няма да им хареса."

В блога на Карин можете да откриете текстове на всякаква тематика - Кари пише само за положителни неща, но най-вече - за такива, които са я вдъхновили. Последният й блог пост е на тема увереност и какво ни прави уверени. Поставила си е за цел с текстовете си тя да вдъхновява хората - да пише за теми, които са способни да докоснат всекиго.

„Когато напиша нещо - каквото и да е - усещам едно вътрешно удовлетворение. Реакциите на хората също ми дават увереност. Все по-често срещам хора, които казват, че четат блога ми и много им харесва. Това е много зареждащо и те мотивира да продължаваш."

Детство мое - реално и вълшебно... но и мрачно

Когато човек види широката усмивка на Карин и топлия блясък в очите й, може да е сигурен, че „ще си има работа" с едно от най-положителните същества на този свят - сякаш около нея не може да има тъга и мрак.

Но всъщност такива е имало.

Детството на Карин преминава като на повечето деца, расли през 90-те години - на улицата, пред блока и в градинките. В смях, веселие, игра на криеница и на дама. Самата тя го описва като истинско детство.

„Бях щастливо дете, тогава ги нямаше още технологиите, с които днес израстват повечето деца и които им дават много, но и им взимат много. Имах добри приятели, по цял ден играехме. Разбира се, не липсваха и кофти моменти."

Точно за тези кофти моменти Карин споменава с не особена охота, но от тона на гласа й разбирам, че тя вече ги е приела като минало, като нещо, за което не се срамува да говори открито и което от неин недостатък, се е превърнало в нейно голямо предимство.

„Като малка бях единственото тъмнокожо момиченце в училище. Затова често ме сочеха с пръст, ругаеха ме. Тогава всички тези обиди определено бяха нещо, от което много се притеснявах.

Срамувах се, исках да съм като другите, това ми беше мечта. Мечтаех да имам права коса, да се впиша, да бъда като останалите."

„Дори веднъж минавахме през градинката „Заимов" заедно с майка ми. Там имаше група скинари, които започнаха да ми подвикват някакви неща. Аз много се ядосах - най-вече защото бях с майка ми в този момент. Много исках да им отвърна, но знаех, че съм безсилна. Притеснението на мама и това безсилие ме убиваха."

Днес от безсилието на малката Карин няма останала и следа, а това сравнение - да бъде „като останалите" - е нещо, от което Карин си дава сметка, че няма нужда. Защото ако има урок, на което времето и трудностите могат да те научат, то той е да обичаш себе си - такъв, какъвто си.

„Харесвам се такава - така съм израснала, не ме е срам от външния ми вид. Не обръщам внимание на хората, които ме гледат или сочат с пръст - по-скоро го отдавам на ниска култура от тяхна страна."

Всъщност до ден днешен повечето хора, които виждат Карин, я заглеждат, но с хубаво - нейната красота и излъчване трудно могат да останат незабелязани. Не са малко и хората, които я разпознават катоКаринспортиста - както всъщност самата тя се описва.

Лекоатлет, блогър, студент по маркетинг, а и модел (защото, както можете да се убедите, Карин е неотразима и пред обектива). След всичко това, което е, ми се иска да попитам Карин един финален въпрос: Как би се описала днес?

„Винаги съм се описвала като спортист. Иска ми се обаче да бъда и вдъхновение за някого, за хората. Да. Аз съм вдъхновение."

Блиц:

Любима дестинация?

Франция, защото имам чувството, че част от душата ми е там.

За теб увереност е?

Да можеш да казваш не.

Предизвикателствата са?

Трудностите, които ще те доведат до щастието.

Нещо, което никога не забравяш, когато спортуваш?

Маратонките.

Всяка твоя сутрин започва с?

Кафе и книга.

Как се грижиш за себе си?

Като се награждавам.

Най-добрият съвет, който си получавала?

„Забавлявай се въпреки хората, мястото и ситуацията"

Най-добрият съвет, който би дала?

Развий това, което ти е дадено.

Автор: Анелия Георгиева

Фотограф и обработка: Мартин Митков, Емил Андонов

Стайлинг: Webcafe.bg

Облекло: Collective Store Bulgaria

Най-четените