Още от началото на кариерата си Стивън Кинг успява да хвърля в ужас читателите си с многобройните си откровено страшни истории. Възраждането на филмовия хорор жанр сега е до голяма степен с негово участие. Новият филм по "То" е колкото гениален, толкова и стряскащ, а скоро предстои да видим и "Играта на Джералд", който също обещава да е на ниво (за разлика от "Тъмната кула" например).
Шедьоври като "То", "Кери", "Гробище за домашни любимци", "Сиянието", "Мъртвата зона" и редица други ни карат да очакваме определени неща от Стивън Кинг - напрегната история, изпълнена със заплетени моменти и идеално премерена доза ужас.
Спокойно можем да кажем, че сме свикнали да възприемаме Кинг като "Краля на ужаса". Затова и се случва понякога да се изненадате, когато някой филм се окаже, че е по роман или разказ на писателя.
Те излизат от общата картинка на ужас и трилър. Затова и често е трудно да възприемем, че са адаптации по Стивън Кинг.
Ето пет филма, за които вероятно не сте предполагали, че са правени по произведения на писателя.
Най-добрият роман на Кинг за мен е "Бягащият човек" Това е истинско пророчество.
Стивън Кинг е много повече писател, отколкото предполага определението ''крал на ужаса''.Той е невероятен, многопластов автор и да приемеш, че пише само и и зключително ''ужаси'' е много повърхносно.Във всеки един от романите му има поне по две-три пълнокръвни сюжетни линии и да хванеш само едната, да я преекспонираш и да я обявеш за единствено важната е глупаво.Който не вярва, да вземе първият том на ''ТО'' да го прочете и да прецени дали освен роман на ужасите, не е и чудесен разказ за приятелството, детството и изграждането на характера. Между другото, това е една и от причините за трудната екранизация на творбите му.Режисьорите са принудени да изберат един от сюжетите и да го следват, а това създава невярна представа и ''олекотява'' романите му.
"Дългата разходка" Да, това е запомнящо се четиво. Също така и един много кратичък но съдържателен разказ - "Последното стъпало". На мен лично ми е любим.