Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пропадането на Майкъл Медсън от Тарантино до новото бг кино

Все повече от готините копелета на 80-те и 90-те години изпадат от престижното кино и първокласната телевизия, а шансовете да ги видим до Блатечки и Врачански тревожно се увеличават.
Все пак Майкъл Медсън изигра шибания Мистър Блонд в постомодерния криминален шедьовър на Тарантино „Глутница кучета" от началото на 90-те години на миналия век.
Мистър Блонд, чието истинско име е Вик Вега, е един от най-значимите образи на независимото американско кино - брутален бленд от канонични влияния, извратена и подривна препратка към Лий Марвин, Хъмфри Богарт, Робърт Мичъм и Гари Купър, neo-noir откровение и страхотен елемент от споделената кино вселена на Тарантино.
Медсън направи запомнящи се роли в „Телма и Луис", „Видове", „Дони Браско", „Уайът Ърп" и дори напълно се разграничи от репутацията си на екранен badass в семейната поредица „Волният Уили".
Неслучайно Куентин се опита да го вкара отново в първокласното кино с роли в „Убий Бил" и „Омразната осморка". Макар и видимо натежал от хардкор лайфстайл, Медсън си свърши работата чудесно в двата филма.
Но и продължи да приема почти всяко предложение за роля. Към името му вече са прикрепени общо над 275 роли в киното и телевизията.
Повечето са пълни боклуци, както той сам често признава. Преди години имаше личен уебсайт, в който освен поезията и снимките си публикуваше и кратки оценки за собствените си филми и съветваше феновете да избягват повечето от тях.

Премиерният български филм „Бензин" е едно от около трийсетте крайно съмнителни кино и тв заглавия от последните две години, към които е прикрепено името на иконичния Майкъл Медсън. Той е сред малкото актьори, за които определението „култов" не е просто лепкаво и лейм клише.

Все пак Майкъл Медсън изигра шибания Мистър Блонд в постомодерния криминален шедьовър на Тарантино „Глутница кучета" от началото на 90-те години на миналия век. Помните - онзи внушителен и елегантен психопат, който обичаше да реже ушите на полицаи на фона на весели рок песнички. Мистър Блонд, чието истинско име е Вик Вега, е един от най-значимите образи на независимото американско кино - брутален бленд от канонични влияния, извратена и подривна препратка към Лий Марвин, Хъмфри Богарт, Робърт Мичъм и Гари Купър, neo-noir откровение и страхотен елемент от споделената кино вселена на Тарантино.

Медсън изигра ролята с неподражаем, небрежен, тарикатски, алфа-мъжкарски маниер, който завинаги венча името му с най-енигматичния и агресивен персонаж от „Глутница кучета". Медсън стана Вик Вега.

Четвърт век по-късно Медсън/мистър Блонд/Вик Вега играе бащата на Асен Блатечки в нещо като българската версия на „Бързи и яростни", озаглавено „Бензин". Каква тъжна траектория.

Медсън не е от онези сериозни драматични актьори с широк емоционален и психологически диапазон, дълбоките превъплъщения и трансформации за роля не са неговата запазена марка, но през 90-те този „печен кучи син" притежаваше естествената дарба да насища екрана с електричество само присъствието си. Няколкото му добре отработени гримаси и реакции бяха напълно достатъчни, за да повярваш в неговия образ, който обикновено беше на тежкар извън закона.

Медсън направи запомнящи се роли в „Телма и Луис", „Видове", „Дони Браско", „Уайът Ърп" и дори напълно се разграничи от репутацията си на екранен badass в семейната поредица „Волният Уили".

В края на 90-те кариерата му тръгна стремително към халетата на второкласното кино и той започна да играе главни роли в евтини екшъни, трилъри и фантастики. Медсън съчета лошите филми с поезия, проза, фотография, отглеждане на пет деца и тежко пиене. Киното стана лесно достъпен доход за този хулиган с тежък дрезгав глас, който сякаш е произведен от природата, за да носи кожени дрехи, да пие бърбън и да изпуска гъст цигарен дим от устата си.

Името и лицето му станаха един от брандовете на тарантиновската тарикатщина. Неслучайно Куентин се опита да го вкара отново в първокласното кино с роли в „Убий Бил" и „Омразната осморка". Макар и видимо натежал от хардкор лайфстайл, Медсън си свърши работата чудесно в двата филма.

Но и продължи да приема почти всяко предложение за роля. Към името му вече са прикрепени общо над 275 роли в киното и телевизията. Повечето са пълни боклуци, както той сам често признава. Преди години имаше личен уебсайт, в който освен поезията и снимките си публикуваше и кратки оценки за собствените си филми и съветваше феновете да избягват повечето от тях.

Ролята в „Бензин" е тъжна, но логична антикулминация на едно стремително препускане към дъното на киното. Майкъл Медсън ще остане легендарна фигура в поп-културата, но филмографията му е каталог на лошия вкус и платените навреме битови сметки.


За истинските ценители на масивни филмови фигури като Медсън винаги е неприятно когато такива актьори стигнат чак дотам, че да се снимат в български филм. Така беше и с Кристоф Ламбер, когато преди години даде съгласие да играе в „Чужденецът", режисиран от Ники Илиев.

Но май трябва да свикваме. Все повече от готините копелета на 80-те и 90-те години изпадат от престижното кино и първокласната телевизия, а шансовете да ги видим до Блатечки и Врачански тревожно се увеличават.

Най-четените