Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пропадането на Майкъл Медсън от Тарантино до новото бг кино

Повечето са пълни боклуци, както той сам често признава. Преди години имаше личен уебсайт, в който освен поезията и снимките си публикуваше и кратки оценки за собствените си филми и съветваше феновете да избягват повечето от тях.
Все повече от готините копелета на 80-те и 90-те години изпадат от престижното кино и първокласната телевизия, а шансовете да ги видим до Блатечки и Врачански тревожно се увеличават.
Все пак Майкъл Медсън изигра шибания Мистър Блонд в постомодерния криминален шедьовър на Тарантино „Глутница кучета" от началото на 90-те години на миналия век.
Мистър Блонд, чието истинско име е Вик Вега, е един от най-значимите образи на независимото американско кино - брутален бленд от канонични влияния, извратена и подривна препратка към Лий Марвин, Хъмфри Богарт, Робърт Мичъм и Гари Купър, neo-noir откровение и страхотен елемент от споделената кино вселена на Тарантино.
Медсън направи запомнящи се роли в „Телма и Луис", „Видове", „Дони Браско", „Уайът Ърп" и дори напълно се разграничи от репутацията си на екранен badass в семейната поредица „Волният Уили".
Неслучайно Куентин се опита да го вкара отново в първокласното кино с роли в „Убий Бил" и „Омразната осморка". Макар и видимо натежал от хардкор лайфстайл, Медсън си свърши работата чудесно в двата филма.
Но и продължи да приема почти всяко предложение за роля. Към името му вече са прикрепени общо над 275 роли в киното и телевизията.
Повечето са пълни боклуци, както той сам често признава. Преди години имаше личен уебсайт, в който освен поезията и снимките си публикуваше и кратки оценки за собствените си филми и съветваше феновете да избягват повечето от тях.
Все повече от готините копелета на 80-те и 90-те години изпадат от престижното кино и първокласната телевизия, а шансовете да ги видим до Блатечки и Врачански тревожно се увеличават.

Премиерният български филм „Бензин" е едно от около трийсетте крайно съмнителни кино и тв заглавия от последните две години, към които е прикрепено името на иконичния Майкъл Медсън. Той е сред малкото актьори, за които определението „култов" не е просто лепкаво и лейм клише.

Все пак Майкъл Медсън изигра шибания Мистър Блонд в постомодерния криминален шедьовър на Тарантино „Глутница кучета" от началото на 90-те години на миналия век. Помните - онзи внушителен и елегантен психопат, който обичаше да реже ушите на полицаи на фона на весели рок песнички. Мистър Блонд, чието истинско име е Вик Вега, е един от най-значимите образи на независимото американско кино - брутален бленд от канонични влияния, извратена и подривна препратка към Лий Марвин, Хъмфри Богарт, Робърт Мичъм и Гари Купър, neo-noir откровение и страхотен елемент от споделената кино вселена на Тарантино.

Медсън изигра ролята с неподражаем, небрежен, тарикатски, алфа-мъжкарски маниер, който завинаги венча името му с най-енигматичния и агресивен персонаж от „Глутница кучета". Медсън стана Вик Вега.

Четвърт век по-късно Медсън/мистър Блонд/Вик Вега играе бащата на Асен Блатечки в нещо като българската версия на „Бързи и яростни", озаглавено „Бензин". Каква тъжна траектория.

Медсън не е от онези сериозни драматични актьори с широк емоционален и психологически диапазон, дълбоките превъплъщения и трансформации за роля не са неговата запазена марка, но през 90-те този „печен кучи син" притежаваше естествената дарба да насища екрана с електричество само присъствието си. Няколкото му добре отработени гримаси и реакции бяха напълно достатъчни, за да повярваш в неговия образ, който обикновено беше на тежкар извън закона.

Медсън направи запомнящи се роли в „Телма и Луис", „Видове", „Дони Браско", „Уайът Ърп" и дори напълно се разграничи от репутацията си на екранен badass в семейната поредица „Волният Уили".

В края на 90-те кариерата му тръгна стремително към халетата на второкласното кино и той започна да играе главни роли в евтини екшъни, трилъри и фантастики. Медсън съчета лошите филми с поезия, проза, фотография, отглеждане на пет деца и тежко пиене. Киното стана лесно достъпен доход за този хулиган с тежък дрезгав глас, който сякаш е произведен от природата, за да носи кожени дрехи, да пие бърбън и да изпуска гъст цигарен дим от устата си.

Името и лицето му станаха един от брандовете на тарантиновската тарикатщина. Неслучайно Куентин се опита да го вкара отново в първокласното кино с роли в „Убий Бил" и „Омразната осморка". Макар и видимо натежал от хардкор лайфстайл, Медсън си свърши работата чудесно в двата филма.

Но и продължи да приема почти всяко предложение за роля. Към името му вече са прикрепени общо над 275 роли в киното и телевизията. Повечето са пълни боклуци, както той сам често признава. Преди години имаше личен уебсайт, в който освен поезията и снимките си публикуваше и кратки оценки за собствените си филми и съветваше феновете да избягват повечето от тях.

Ролята в „Бензин" е тъжна, но логична антикулминация на едно стремително препускане към дъното на киното. Майкъл Медсън ще остане легендарна фигура в поп-културата, но филмографията му е каталог на лошия вкус и платените навреме битови сметки.


За истинските ценители на масивни филмови фигури като Медсън винаги е неприятно когато такива актьори стигнат чак дотам, че да се снимат в български филм. Така беше и с Кристоф Ламбер, когато преди години даде съгласие да играе в „Чужденецът", режисиран от Ники Илиев.

Но май трябва да свикваме. Все повече от готините копелета на 80-те и 90-те години изпадат от престижното кино и първокласната телевизия, а шансовете да ги видим до Блатечки и Врачански тревожно се увеличават.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените