Когато Оливър Стоун обяви, че ще прави нов документален филм с името "В борбата за Украйна", който ще бъде представен на филмовия фестивал в италианския град Таормина, мнозина не обърнаха внимание на новината.
Те не бяха изненадани като се има предвид, че през последните години вместо холивудски блокбастъри той прави биографии на модерни диктатори, каквито са поредицата му интервюта с президента Владимир Путин.
Не е учудващо, че единствените, които проявяват искрен интерес към творчеството на Стоун, са руските власти и както се оказва, определени украински бизнесмени.
Още трейлърът на "В борбата за Уркайна" подсказва, че филмът ще е хаотичен. Недовършените реплики на героите се прекъсват от зловеща, драматична музика. Подходът цели да подчертае от какво огромно значение са думите в диалозите, но често репликите просто остават неразбрани.
Главният герой и говорител в продукцията е политикът опозиционер Виктор Медведчук, с когото Стоун разговаря. Има и още редица интервюта, които според режисьора имат за цел да разкрият истината около събитията на Майдана, но това е последното, което диалозите постигат.
Използването на много от същите елементи, които Стоун използва и в предходния си филм за Украйна, подсказват, че проектът му не е на особено високо ниво. Първата реплика още в трейлъра е "Добро утро, господин Медведчук, аз съм Оливър Стоун".
Веднага става ясно, че зрителя не го очаква обективен документален материал.
Виктор Медведчук, който се превръща в основен разказвач тук, е силна фигура в украинската политика, която всява в опонентите си страх и респект. Той излиза от полезрението на обществото само за един кратък период след революцията на Майдана от 2014 г., когато офисът му е щурмуван от активисти и решава да се покрие за малко. Нахлулите в сградата от своя страна намират доста интересни вещи, сред които и негов портрет във военна униформа от времето на Наполеон.
Името на Медведчук става популярно през 80-те години на миналия век. Тогава точно преди олимпийските игри в Москва е арестуван украинският поет дисидент Васил Стус по обвинения в "дейност против Съветския съюз". Тогава Медведчук е млад адвокат, назначен за служебен защитник на Стус, въпреки активните протести на поета да бъде представляван от украинеца.
По време на последната си защитна реч в съда Медведчук сам казва, че клиентът му трябва да бъде осъден и че "престъпленията му срещу СССР" заслужават сериозно наказание. Освен това адвокатът подчертава, че Стус няма никакви здравословни проблеми, които да му пречат да извършва тежък физически труд.
Не без "помощта" на Медведчук поетът е осъден на десет години принудителен труд в лагера в Перм, който е част от ГУЛАГ.
Там през 1985 г. Стус умира след гладна стачка. Друг забележителен момент от кариерата на Медведчук като юрист е защитата му на Виктор Брюханов - директорът на АЕЦ "Чернобил".
През 90-те години Медведчук навлиза и в бизнеса и политиката и постепенно успява да натрупа цяло състояние, което според различните източници варира от 270 до 800 млн. долара.
В началото на новото хилядолетие е назначен за ръководител на президентската администрация на Леонид Кучма.
Постът му е даден въпреки криминалното му досие, което включва жестоки нападения над студенти, докато служи в доброволните милиционерски отряди "Дружба" през 60-те години, и въпреки слуховете, че е агент на КГБ с кодовото име Соколовски.
Изтекли записи от разговори в кабинета на Кучма между него и началник на украинските служби за сигурност разкриват, че президентът е наясно с биографията на Медведчук, но го смята за твърде влиятелен и силен, за да го отстрани от поста му. Междувременно бизнесменът е обвинен и че подкрепя крайнодесни неонацистки организации.
След Оранжевата революция през 2004 г. той основава организацията "Избор за Украйна", която финансира широк спектър от дейности - от политически кандидати до почивни станции за деца.
Организацията е с променлива идеология и използва реториката и на лявото, и на дясното. Единствената константа е анти-европейската и про-руска пропаганда. В крайна сметка "Избор за Украйна" е по-скоро крайнодясна, което доказват и статии на сайта й. В тях се среща класическата пропаганда от съветската ера, смесена с антисемитски послания. Организацията е отговорна и за разпространението на хомофобски материали, според които сближаването между Украйна и Европейския съюз ще доведе до легализация на гей браковете.
В последните години Медведчук се опитва и да се завърне пряко на политическата сцена. Той се обявява за лидер на партията "За живот" и се опитва чрез нея да сформира широк проруски алианс в украинския парламент. Освен това закупува няколко медии, които контролира стриктно - лично или чрез подставени лица. През последните 18 месеца купува телевизия "112", по която през уикенда стреляха с гранатомет, както и каналите "Зик" и "NewsOne".
Един от бившите вече редактори в "Зик" споделя например, че му е било забранено да излъчи протестите срещу регистрацията на проруски кандидати за парламентарните избори. Доводът бил, че подобни демонстрации били "безинтересни" за зрителите. Или може би има нещо общо с това, че Путин е кръстник на дъшерята на Медведчук - Дария...
Връзките на Медведчук със Запада са не по-малко интересни.
Той поддържа близки отношения с членовете на британската "Партия на независимостта", която често подкрепя Русия в ходовете й в международната политика. През 2017 г. "Ройтерс" правят собствено разследване за руската намеса в американските президентски избори и според източници от ФБР името на Медведчук фигурира като свръзка между двете страни. Бизнесменът упорито отрича да има нещо общо с манипулацията на вота.
Затова е нормално да се запитаме дали филмът на Оливър Стоун с него в главната роля не е част от някаква усилена рекламна кампания, която Медведчук сам спонсорира. За подобно нещо подсказва фактът, че в продукцията съпругата му - бивша звезда от украинския "X Factor" със съмнителна репутация - е представена като журналист.
В същото време телевизия "112" излъчва хвалебствени репортажи как Медведчук и жена му поднасят букет на Никол Кидман или как вечерят със Силвестър Сталоун и Доменико Долче.
Бизнесменът има слабост към костюмите на D&G и нарича Доменико "свой близък приятел".
В Таормина филмът получи приза за най-добра документална продукция, но това като че ли не подобрява репутацията на Стоун.
Напротив, той все повече изглежда като човек, готов да защити всеки режим, стига да е в опозиция на САЩ. Поне досега се въздържаше да изпълнява поръчки на бизнесмени...
