Чудовището на православната корупция в Русия

Руският режисьор Андрей Звягинцев циментира своето място в авангарда на съвременните майстори на качествено кино с четвъртия си пълнометражен игрален филм "Левиатан". След успеха на дебюта му "Завръщане" от 2003-а и страхотното посрещане на последвалите го The Banishment (2007) и "Елена"(2011) повечето ценители очакваха големи неща от Звягинцев. Но не чак толкова големи,  колкото е "Левиатан".

Най-коментираният, поляризиращ, показван и награждаван руски филм за последните години е огромно произведение по форма, съдържание и влияние.

Епичен и интимен, лиричен и натуралистичен, сатиричен, полемичен и грандиозен, психологически и политически, потискащ, опияняващ, песимистичен и болезнено красив, "Левиатан" е най-величественото заглавие в програмата на българските кина тези дни.

Заедно със съсценариста Олег Негин, Звягинцев разгръща поглъщащ разказ за безсилието на малкия човек, изправен пред пастта на чудовищната система.

Драматургичната структура на филма, както и неговото заглавие, черпят вдъхновение от старозаветното библейско писание за Йов и теоритичната книга за обществения договор  "Левиатан" на Томас Хобс от XVII век. Митичните наративи и историко-политическите алюзии нямат ролята на някаква прикачена претенция за всеобхватност, а са подчинени на вътрешната логика на разказа и образите,  които изглеждат като хирургически изрязани от истинския живот в днешна Русия.

Алексей Серебряков играе Коля - сръчен руснак, който живее в семеен имот с прекрасна локация на брега на Баренцово море с втората си съпруга Лилия (Eлена Лядова) и сина си тийнейждър от първия му брак - Рома (Сергей Похадаев).

Коля не е най-приветливият кучи син из просторите на Северна Русия. Той има дългогодишна любовна история с водката и къс фитил. Със стиснати зъби Коля е приел правилата на живота в крайбрежното руско градче - оправя колите на ченгетата-авантаджии без пари, а после се запива с тях.

Но когато корумпираният кмет Вадим (Роман Мадянов) използва връзките си в съда, за да придобие имота му срещу нищожна сума, Коля забравя пасивното си възмущение от системата и решава да премине в атака срещу засегналата го лично ендемична институционална корупция.

Той се свързва със своя приятел от войнишките години Димитри Селезньов (Владимир Вдовиченков), който сега е лъскав адвокат в столицата Москва.

Печен играч като Димитри е наясно, че няма как да доминира облечен във власт престъпник какъвто е кмета Вадим със законови методи. Затова е събрал цяла папка мръсотии от мрачното му минало и директно решава да го изнудва, за да може Коля поне да получи справедлива цена за крайбрежния си имот.

Но дори адвокатът Димитри е подценил възможностите на потъналия в морално разложение безскрупулен кмет. Местният властник получава индулгенция за брутални действия срещу своите обезправени противници директно от висш представител на руската православна църква. Свещеникът, с който Вадим развива и бизнес проекти, ясно му посочва, че властта е от Бога. Коля е обречен.

В опит да спаси собствеността си, малкият човек от огромната  Русия се е изправил срещу опустошителния и могъщ Левиатан, погълнал илюзията за справедлива държава.

В импозантната фигура на чудовището откриваме срасналите се в едно административна, съдебна, криминална и религиозна власт. Институциите са студени и враждебно настроени  към обикновените хора.

Православната църква канонизира хищната власт и благосклонно изгражда парадоксален морален ореол над главите на откровени престъпници като кмета Вадим.  "Левиатан" показва поглъщането на имота на Коля от багери, които влизат в кадър с челюстите си като чудовища. Мотивът за древния звяр е разгърнат и от сцени с изхвърлен на брега огромен скелет на кит.

Звягинцев демонстрира как съществуването на неудобни и незначителни за системата хорица като Коля може да бъде сведено до описаното от Томас Хобс в "Левиатан" "естествено състояние" - онова лишено от цивилизация и справедливост положение, в което "има постоянен страх и опасност от насилствена смърт и животът на човека е самотен, беден, неприятен, животински и кратък."

Филмът на руския визионер е ясна и ярка критика на режима на Владимир Путин, показан на портрет в кабинета на кмета-престъпник. Звягинцев рисува студена, сиво-синкава картина на съвременна Русия - с широки и необятни простори, на чийто фон дребните човешки силуети наистина са незначителни.

Животът на индивида не е никаква ценност. Властта се самовъзпроизвежда, мутира и помита всичко по пътя си с безразличието на природно бедствие. А триумфът на силния над слабия е възвеличан като божествена заповед от затъналите в материален разкош архиереи. На мястото на имота на Коля престъпниците издигат луксозен православен храм, осветен от тъмни мафиотски кортежи и венчал в едно религиозна и с(ъ)ветска власт.

"Левиатан" е епично и в същото време интимно платно с много пластове и богата естетика. Накиснато във водка и черен хумор кинематографично откровение, което ангажира интелектуално и естетически.

Филмът и съфинансиран от културното министерство на Русия и беше предложението на страната за чуждоезичен "Оскар". Тези позитивни обстоятелства вдъхват надежда за положението в затиснаото от пропагандни и корупционни челюсти руско общество.

Но атаките срещу произведението от страна на официални лица и интелектуалци, както и провокираната от филма идея за закон, който забранява негативно изобразяване на руснаци и осмиване на националната култура във филмови творби, очертават добре познатите контури на Левиатана, който смачка съпротивата на обикновения човек.