Как комедията "Животът на Брайън" ядоса много вярващи

Когато чуем определението „най-добър“ за даден филм, винаги приемаме това твърдение със солидна доза скептицизъм. Нормално е – оценката за една кинотворба зависи от човека, неговите виждания, вкусове и интереси.

Същата е ситуацията и с комедията „Животът на Брайън“ (Monty Python's Life of Brian). Историята за обикновен човек, роден по едно и също време с Исус Христос и сбъркан с Месия, е определяна от мнозина за един от най-забавните филми на всички времена.

В същото време „Животът на Брайън” има и своите яростни врагове още от премиерата си през ’79-а. Става дума за силно вярващи – както обикновени миряни, така и религиозни фигури от християнския свят, които смятат, че филмът е богохулство и подигравка с образа на Божия син.

Освен критиките срещу създателите на „Животът на Брайън“ – британската комедийна трупа „Монти Пайтън”, налице са дори забрани за излъчването на филма. Някои от тях остават в сила абсурдните три десетилетия.

Но оправдано ли е всичко това или става дума за една прибързана реакция на част от религиозния свят? Да, филмът е сатирична комедия, но дали наистина осмива ученията на Исус Христос, или е подигравка с тесногръдите и ограничени в мисленето си хора?

Да посегнеш на най-святото (буквално)

Членовете на трупата „Монти Пайтън“ (Греъм Чапман, Джон Клийз, Тери Гилиъм, Ерик Айдъл, Тери Джоунс и Майкъл Палин) и преди са се шегували с религиозни теми, но никога в толкова голяма степен.

Те не са вярващи и споделят общ скептизицъм към организираната религия. Когато се появява идеята за комедиен филм около зараждането на християнството, „Монти Пайтън” се запознават с религията, за да открият основа за историята си. Стигат до извода, че Христос "определено е добър човек" и не намират нищо, с което да се шегуват в неговите учения.

Ерик Айдъл по-късно обяснява, че в това, което Исус казва "няма нищо за подигравка, всъщност е доста свястно”.

Така „Монти Пайтън” решават главният им герой да се казва Брайън. Идеята им е да се разказва за човек, роден на същото време и място като Христос. Мнозина го бъркат за Месията, но той няма никакво желание да бъде почитан като такъв.

Филмът се сблъсква с проблеми още от самото начало. EMI Films, които са трябвали да го продуцират, се отказват в последния момент заради опасенията си от религиозния мотив в историята. Спасението идва под формата на бившия член на "Бийтълс" Джордж Харисън, който създава компанията HandMande Films, за да спонсорира „Животът на Брайън” с 3 милиона паунда.

Снимките протичат в Тунис, което позволява да се използват повторно някои от снимачните площадки, използвани за доста по-сериозния "Исус от Назарет" (1977) - британско-италиански минисериал, разказващ за живота на Божия син.

За какво точно се разказва в "Животът на Брайън"?

Филмът проследява историята на Брайън Коен – (донякъде) еврейско момче, родено на метри от мястото, на което на бял свят се появява Исус Христос. Още от самото начало това води до объркване - дори Тримата влъхви по погрешка посещават Брайън и майка му, мислейки си, че са открили бъдещия крал на евреите.

Подобни грешки ще се повторят и когато Брайън вече е пораснал мъж. Той е идеалист, който ненавижда римската окупация. Присъединява се към фракция, искаща независимостта на Юдея от Рим – една от многото подобни фракции, които се ненавиждат помежду си. Това само ще му донесе проблеми с римската власт, но по-страшни са не тези, които искат да го затворят зад решетки, а тези, които искат да го следват.

Попадайки в необичайни ситуации и повтаряйки думи, които е чул от устата на самия Исус Христос, Брайън без да иска събира свои собствени последователи. Те тълкуват всяко негово действие като чудо, смятат го за Месия и инатливо отказват да го оставят на спокойствие.

Последователите на Брайън, които тълкуват думите му както си пожелаят.

Да хулиш филм, без да си го гледал

„Животът на Брайън” предизвиква остри реакции, много от които идват от хора, които дори не са го гледали, а само са прочели по няколко реда за сюжета му.

Дори в оригиналната версия на филма „богохулството в него е екстремно леко", коментира Ричърд Уебстър в книгата си "Кратка история на богухолствата". Въпреки това около филма витае една постоянна тревога. Тя е налице още от зараждането на идеята на „Монти Пайтън”, тъй като е ясно, че подобен сюжет може да накара мнозина да се чувстват обидени.

След появата си филма е забранен за прожектиране от 39 градски съвета във Великобритания, понякога без дори членовете им да са го гледали. Забраните биват налагани само на база на съвети от религиозни организации.

Подобна забрана остава в сила в Глазгоу цели 30 години - до 2009 г., когато местно кино иска разрешение да го излъчи. Оказва се, че това е първата молба „Животът на Брайън” да бъде показан там от дните на неговата премиера и тя бързо е одобрена.

Абсурдите продължават и до днес - през 2013-а в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия е решено, че филмът може да обиди християните и заради това е забранено публичното му прожектиране на Разпети петък. Група активисти дори са застрашени от глоба от 1000 евро за това, че са показали филма.

Монахини и равини протестират срещу филма около американската му премиера. Освен това „Животът на Брайън” 8 години е забранен в Ирландия, а за година и в Норвегия. От това се възползват шведите - те го рекламират с таглайна "Филмът, който е толкова забавен, че го забраниха в Норвегия".

Разбираемо е, че една от най-смущаващите за дълбоко вярващите сцени е разпъването на Брайън на кръст, след което той и престъпниците около него запяват придобилата култов статус песен „Винаги гледай на живота откъм светлата му страна”. Много от протестиращите посочват, че това е подигравка със страданията на Христос.

Сцената с кръста е сред основните причини за гнева на някои религиозни групи.

Множество шеги във филма обаче са насочени към това, че „разпъването на кръст не е чак толкова лошо” наказание”, а години по-късно Тери Джоунс от „Монти Пайтън” обяснява, че не разбира как едно средство за мъчение може да бъде почитано като икона.

Самите членове на комедийната трупа отричат да са имали за цел да съсипят нечия вяра. Посочват, че когато Исус се появява във филма (само веднъж, още в първите минути) той е изигран сериозно и "с уважение". Комедийната част при появата му е свързана с други персонажи, които не чуват добре неговите послания.

Неочакваната защита от теолог

Критиките от вярващи се дължат на това как самите те възприемат филма, ако изобщо са го гледали. Но дори в църковните среди се срещат защитници на комедията на „Монти Пайтън”. Един от най-уважаваните теолози във Великобритания през 2013-а определя "Животът на Брайън" като "забележителен поклон към живота Исус".

Преподобният проф. Ричърд Баридж по това време е декан на Кралския колеж в Лондон и член на Общия синод на Църквата на Англия. Той казва, че тези, които са искали сатиричният филм да бъде забранен след излизането му през 1979-а, са били "злепоставящо" слабо запознати с него и са изпуснали голяма възможност да разпространят още повече посланието на Христа.

Професорът обяснява, че месианските фракции, които се виждат във филма, вероятно много по-достоверно илюстрират положението в Юдея през първи век от много сериозни холивудски филми за Христос.

Според него това, че членовете на "Монти Пайтън" са успели да напишат сатира за Исус, но е трябвало да се примирят и да използват образа на провалил се измислен Месия, всъщност е поклон пред уникалността на самия Христос.

Според професора "Монти Пайтън" се присмиват на хората с ограничени и затворени съзнания, на фундаментализма и преследването на другите. В същото време филмът показвал, че човекът, който е над всички тези неща, е само Исус. Но за съжаление, по думите на Баридж, "църквата пропуска всичко това по онова време".

Българската следа

Около премиерата на филма има и друг любопитен факт, който касае България. При пускането на "Животът на Брайън" във Великобритания и Австралия, преди самият филм върви кратък пародиен видео пътепис – „Away From It All”. В него кадри от различни държави са придружени с шеговит коментар от самия Джон Клийз.

Показани са и кадри от българско село, на които млади момичета в традиционни български носии берат розов цвят. Над кадрите звучи следният коментар: "Трудно е да се повярва, нали, че тези прости и щастливи хора са посветени на унищожението на западната цивилизация, каквато я познаваме. Че тези сцени на идилия са прозрачен маскарад, подготвен за нашите камера от пропагандната машина". Страната ни по това време е отвъд Желязната завеса, което провокира и репликата.

Може би и ние трябва да сме обидени на „Монти Пайтън” в такъв случай?

Шеговият пътепис, който върви преди прожекциите на "Животът на Брайън". Българската част започва от 7 минута и 27 секунда.

Почти четири десетилетия по-късно…

Множество медии определят "Животът на Брайън" за една от най-великите, ако не и най-великата комедия на всички времена. Филмът носи специфичния хумор на британската комедийна трупа „Монти Пайтън“. Десетилетия по-късно шегите в нея все още са актуални и сякаш не остаряват.

Те обаче са насочени не толкова към религията, колкото към хората, които сами си я създават. Тези, които един ден следват един „Месия”, на следващия друг. Тези, които сами правят изводи, често погрешни, за смисъла на думите на духовния им водач.

Показателна е една сцена, в която Брайън се опитва да избяга от своите нежелани последователи. Една от обувките му пада, а последователите му в това виждат знак. За едни той им казва, че трябва също да свалят обувката си. Други са на мнение, че трябва да почитат обувката на самия Брайън, а трети считат една обикновена кратуна за негов свещен символ. За няколко секунди се разразява безумен скандал между различните тълкувания – всичко, заради една обувка.

От тази гледна точка „Животът на Брайън” не е подигравка нито с Исус Христос, нито с вярата в него. Филмът по-скоро осмива различните начини, по които думите на Христос биват тълкувани, най-вече от църквата. Закачките са по-скоро с организираните религии, с делението между хората, с враждите между групи с едни и същи цели, че дори със сексуалността и модерните човешки права.

Но в крайна сметка всичко зависи от личната преценка. Гледайте или си припомнете „Животът на Брайън” и решете сами за себе си. И не забравяйте винаги да гледате на живота откъм светлата му страна.