Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Отстъпи назад, Харви: Над 200 жени обвиниха Джеймс Тобак в тормоз

Той казвал, че в този бизнес "нещата се случват по този начин"

Вулканичният секс скандал с мега продуцента Харви Уайнстийн продължава да залива Холивуд с лава, генерирана от гнева на стотици жени, третирани като парчета месо от масивни филмови фигури. Най-горещият случай на официално разкрит и публично обвинен хищник от последните дни е режисьорът и сценарист Джеймс Тобак.

На 72 години той има солидна кариера в киното, но не е име от калибъра на Харви Уайнстийн и не може да бъде определен точно като представител на холивудската А-група, въпреки, че от десетилетия гравитира в орбитата на елита и работи с престижни имена. Тобак има номинация за „Оскар" за сценария на Бъгси и е режисирал филми като The Gambler, „Пръсти", „Черно и бяло", Two Girls and a Guy и Тhe Pick-up Artist.

Обвиненията срещу него са потресаващи и гарантирано ще го гарнират с повече печална слава от цялата му дълга и сравнително богата кариера в киното.

Преди дни Los Angeles Times публикува статия, плод на дълго журналистическо разследване, в която 38 жени обвиняват Джеймс Тобак в сексуален тормоз. Материалът предизвика вълна от реакции в средите и отприщи още по-масивна вълна от обвинения.

Преди броени часове се разбра, че още над 200 жени са се свързали с вестника, за да разкажат своите истории на сексуално посегателство и унижение в ръцете на Тобак.

Повечето от тях описват сходни модели на тормоз. Тобак се приближавал до млади и привлекателни жени на публични места в родния си Ню Йорк и им обещавал, че ще ги направи звезди. Предлагал им роли в свои филми, носил със себе си изрезки от вестници и списания, за да им покаже, че е известен режисьор и малко по-късно - когато те се хващали на звездната стръв - пристъпвал към действие.

След като оставал насаме с актрисите, той предлагал да правят секс, съобщавал им, че в този бизнес „нещата се случват по този начин".

Убеждавал ги, че това е едва ли не тест за тяхната артистична свобода и смелост, мастурбирал пред тях, натискал ги, притискал чатала си към телата им.

И той като Харви Уайнстийн е едър и меко казано анти-атрактивен, и използвал тежестта си като допълнителен инструмент за налагане на физическа доминация.

След първия материал на LA Times Тобак отрече всички обвинения, каза, че не познава изброените жени, или че ги е виждал за не повече от пет минути и добави, че от години има болно сърце и физически не е било възможно да извърши всички описани в материала посегателства.

В последните няколко дни десетки жени са се свързали и с полицията в Лос Анджелис, за да обвинят Тобак в сексуален тормоз.

Джулиан Мур е една от най-известните жертви на Тобак. В Twitter тя написа как през 80-те режисьорът се опитал да приложи върху нея познатите от статията секс номера и то два пъти в рамките на малко повече от месец. Втория път Мур му казала: „Не помниш ли, че вече опита това?"

Веднага щом прочетох първия материал с обвиненията към Тобак в главата ми изплува спомена за една негова пресконференция на фестивала в Кан, на която имах съмнителната привилегия да присъствам.

Преди 9 години Тобак представи на Лазурния бряг своя документален филм за Майк Тайсън, озаглавен „Тайсън". На самата пресконференция главни действащи лица бяха Тобак и неговата звезда - Динозавъра, Железния Майк. Тайсън говореше трудно и почти неразбираемо.

Тобак, който е работил няколко пъти с него доминираше цялото събитие.

Той успешно създаде враждебна атмосфера на неприязън към себе си. Дебел, нагъл, демонстративно провокативен и подигравателен - Джеймс Тобак положи огромни усилия да изглежда като отблъскващ, самовлюбен и самозабравил се кино големец.

С тъмни дрехи, които нямаше как да скрият обширната му и разплута фигура, шапка с козирка и катинарче, което крещеше „аз съм сексуален престъпник", Тобак започна да обяснява на присъстващите колко е велик. Само той можел да направи истински филм за Тайсън, само той бил способен да претвори живота на легендарния боксьор в качествена документална драма, всичко друго било „треторазряден боклук".

За разлика от други режисьори по пресконференции, Джеймс Тобак нито един път не показа рефлекс за автоирония.

В него нямаше капка такт или унция социална грация.. Той беше консумиран от представата за себе си като легендарен и независим режисьор и искаше да я сервира на всеки. Постоянно припомняше бележити моменти и филми от миналото си.

По едно време изненадващо смени темата за себе си и филмите си като започна да говори хубави неща за Емир Кустурица, с който се бил запознал малко по-рано, но само за да каже, че сръбският режисьор много го бил похвалил.

„Кустируца ми каза, че обожава моя филм „Пръсти", а аз винаги харесвам хората, които хвалят моите филми", изтърси без ирония Тобак с една от най-отблъскващите усмивки, които може да си представите.

Беше ясно, че Джеймс Тобак е от хората, които извличат особена наслада от демонстративно поведение в режим „самодоволен задник".

Антропологично и интелектуално неприятен. Естетически и етично компрометирана груба и безформена материя. Трудно е да си представя как уважаваща себе си жена би се подвела по подобен персонаж.

Той е действал като пълен дегенерат - причаквал и дебнел дами в Сентрал парк, спирал ги по улиците, заговарял ги пред банкомати. Джеймс Тобак е едновременно унижение и лепкава присъда за филмовата система.

Най-четените