Десетте огромни проблема на най-касовото кино

Filmcafe 15.05.2016, 14:23

Следване на тенденциите до последно

Опитите за оригиналност са финансово рисковани, затова най-сигурно е придържането към установените тенденции – колкото и изхабени и краткотрайни да са те. Резултатът е филми за супергерои, адаптации по юношески романи, псевдо-хоръри с тийнейджъри и нецензурни комедии – голяма част от които въобще не са финансово успешни, независимо че са последвали докрай изградената формула на своя жанр.

В момента препълването на пазара с еднакъв тип филми се забелязва най-ясно при комиксовите екранизации. През последните години видяхме десетки такива, за бъдещето са планирани още повече, а част от вече съществуващите са напълно ненужни. Добър пример е филм като последната екранизация на „Фантастичната четворка” от миналата година, който сякаш никой желаеше истински – нито феновете, нито студиото, нито режисьорът. Той обаче беше реализиран от Fox, които притежават филмовите права върху Фантастичната четворка и безуспешно опитват да спечелят от тях.

Трикове, представяни като уникални технологии

Гледайте го в Technicolor 3D! Независимо че е заснет без идеята за 3D и е конвертиран впоследствие, важното е, че някои обекти изглеждат сравнително обемни и сравнително по-близо до вас. А клатещата се камера, симулираща някакво усещане за напрежение и замазваща екшън сцените? Често се прекалява с използването й, така че дано не ви прилошее.

Могат да бъдат дадени още доста примери. Конкретно илюзията за трето измерение в киното отдавна вече не е новост, но в съвсем друга графа са лунапарк атракциите в киносалона като въвеждането на аромати, клатещи се седалки, пръскане с водни струйки и други подобни, гръмко назовавани като 4D, 6D и 8D преживяване, често демонстринани чрез специализирани кратки филми, нямащи много общо с киното.

Ненужно затъмнени кадри

Затъмняването на екрана би трябвало да се използва за внушаване на определено настроение и може да бъде много ефективен прийом. Но ако докато гледате филма, твърде често ви се иска да коригирате настройките на картината, значи нещо не се е получило. Филми като „Огненият пръстен” и „Годзила” (2014) предизвикаха доста оплаквания от зрители заради тъмнината в основни сцени, където просто не се разбира какво точно се случва.

Естествено, в подобни филми обикновено мракът е предназначен просто да прикрие неубедителни визуални ефекти, което ни отвежда към следващия проблем.

Твърде много компютърни ефекти

В търсене на атрактивна визия и постоянен спектакъл, киното заприличва повече на анимация, в която допълнително са поставени истинските актьори – заснели цялото действие в грийнбокс студио. А дори при огромните възможности на компютърните технологии днес и все по-високите бюджети на филмите, продължават да се забелязват шокиращо посредствени визуални ефекти в скъпи продукции.

Друг път те са използвани само за да направят дадена сцена по-евтина и по-лесна за заснемане, макар че резултатът е и доста по-неубедителен. Все още най-силно внушение успяват да предизвикат филмите, които поставят актьора в естествена среда, не използват твърде много компютърни ефекти и ги комбинират с практически ефекти.

Прекалено дълги филми

Някои от най-великите филми в историята продължават с часове, но тук говорим не за тях, а за тези, чието екранно време е напълно неоправдано. В търсене на епичност и излишна изчерпателност, дължината на блокбъстърите излиза извън контрол, да не говорим за излизащите впоследствие режисьорски или премонтирани версии, съдържащи още повече излишни сцени.

Например филм като „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля” наистина изпита търпението на зрителите с десетина различни заключителни сцени, а скорошния „Батман срещу Супермен” изхаби повечето от 150-те си минути, за да подготви почвата за задаващите се продължения.

Нелогични ситуации и постъпки в сценариите

Суперпродукциите в киното се пишат от по няколко сценаристи, но очевидно последователността в сюжета просто не е приоритет. Твърде често всякаква достоверност на филма се съсипва от големи дупки в логиката на действието, от нелогични постъпки на героите, от необосновани техни решения в ключови моменти. Става въпрос за пробойни, които сценаристи, режисьори и продуценти много добре осъзнават, но пробутват на зрителите в името на по-бързото развитие на сюжета и избягването на твърде много обяснения и подробности.

Могат да бъдат изтъкнати още доста сценарни проблеми, на които не се обръща достатъчно внимание. Отделна категория са самоцелно скандалните, вулгарни или сексуални сцени, нямащи нищо общо с каквото и да е във филма, но добавят пикантен или шокиращ фактор – и които най-вероятно съществуват, само за да бъдат включени в трейлъра. А като споменахме трейлър...

Трейлъри, които разкриват твърде много от историята

Не само разкриват твърде много история, но понякога направо я разказват цялата. Случвало се е и да разкрият ключови сюжетни обрати - оказва се, че има множество начини, по които един трейлър може да развали удоволствието от филма.

Все по-често се случва да гледате комедия и най-смешните шеги вече да са ви известни. Или предварително да сте видели най-зрелищните сцени от някой екшън. Трейлърът е изпълнил задачата си да ви „продаде” филма, но в самия филм не е останало нищо интересно за показване. Може би по-лошото е само, когато изгледате филма и осъзнаете, че изцяло са липсвали моменти, загатнати от трейлъра.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Сикуъли, прикуъли, римейкове, рибуути, спин-офи

Отвратително звучащите чуждици назовават различни форми на филмовите продължения – в едни историята продължава напред, в други се връща назад, в трети разказва за произхода на някой от поддържащите персонажи, в четвърти си е разказана съвсем същата история, само че минимално осъвременена.

Желанието за прикачване на всеки нов филм към позната марка вероятно е неизбежен недостатък, когато киното е преди всичко бизнес. Но още по-лошото е, когато тези продължения и допълнителни истории са изградени без никакво уважение към оригиналния сюжет и вникване в него.

В последните години излизат още и още продължения на „Терминатор” и „Умирай трудно”, които отдавна са изгубили всякаква идентичност и връзка с обичаните предишни издания. А с всеки следващ лош сикуъл или римейк, любовта на феновете към поредицата отслабва и се стига дотам те да молят студиата да оставят любимите им филми на мира.

Разтеглянето на една и съща история в няколко филма

Също свързано с желанието за безкрайни продължения, но превърнало се в съвсем отделен проблем. Вече е традиция последните части от поредици като „Здрач”, „Хари Потър” и „Игрите на глада” да бъдат разделяни на два филма с цел максимално увеличаване на печалбите, независимо че сценарният материал едва стига и само за една пълнометражна лента.

В печален пример се превърна и „Хобит” трилогията на Питър Джаксън, в която сюжетът на един кратък роман беше разтеглен до три филма и общо осем часа кино чрез доизмисляне на ненужни и неуместни сюжетни линии. Само последните 72 страници от книгата на Дж. Р. Р. Толкин бяха преобразувани в 144-минутната трета част!

Студийната система

Ако едно нещо е станало ясно дотук, то е, че повечето проблеми идват от желанието на продуцентските студиа да диктуват кинопроцеса и да взимат крайните решения. През 70-те, когато те изглеждаха на прага на катастрофа, избраха да предадат властта в ръцете на творците и резултатът беше златен период за Холивуд с филми като „Апокалипсис сега”, „Разяреният бик”, „Кръстникът”, „Китайски квартал” и началото на поредици като „Междузвездни войни”.

Днес движещата сила по-често са изпълнителните продуценти, рискове не се поемат, а творческият аспект е останал на доста заден план – затова когато зрителите търсят по-смело, нестандартно, експериментално авторско кино, Холивуд няма почти нищо, което да им предложи. Но междувременно и най-твърдите тенденции в навиците на аудиторията все някога ще отминат.

Всеки чувства малко или много умора от съвременните холивудски блокбъстъри. Те продължават да излизат седмица след седмица и да привличат своята аудитория в моловете, но сякаш стават все по-разочароващи, все по-изхабени и откровено незаинтересовани да предложат някакво качество на аудиторията.

Някои от тях гръмко се провалят дори в чисто финансов план (от началото на годината примери са „Боговете на Египет" и „Ловецът: Ледената война"), други чупят бокс офис рекорди, но остават твърде далеч от качественото кино (повечето филми за супергерои).

Дори любителите на холивудските продукции не могат да отрекат, че и по-хубавите, и по-лошите от тях страдат от редица общи проблеми.

Това са хронични недъзи (произлизащи най-вече от желанието за максимално бърза и гарантирана печалба и достигане до възможно най-голяма аудитория), които се отразяват пагубно на голяма част от холивудските премиери през последните години.

Десетте проблема, изброени тук, няма как да изчерпят въпроса, но преодоляването им би означавало страхотен прогрес за цялата киноиндустрия - както и за самите зрители.