Някъде високо, в сграда, издигаща се над оживените улици на Холивуд, шефът на Universal Лю Уосърман се чуди какво да предприеме. Служителите току-що са му донесли данни, които разкриват тъжната истина за съвременния кинобизнес.
Младите хора вече не искат лъскави мюзикъли, уестърни и гангстерски филми, а най-много от всичко не желаят да гледат кинозвезди. Те искат реализъм.
Годината е 1969 и последният контракултурен филм, който се е преврърнал в хит е "Волният ездач". Заснет за 500 000 долара, той връща приходи от 60 млн. Младежите вече търсят по-различно кино: те харесват "Бони и Клайд" и "Абсолвентът" от 1967. Сега те харесват двете дългокоси хипита на мотоциклети, които се напушват и шумно коментират как страната отива по дяволите.
Уосърман повече не може да игнорира този факт. Ако не действа бързо, Universal ще са в още по-тежка ситуация, отколкото в момента.
С подхода "като не можеш да ги победиш, присъедини се към тях", който е типичен за Холивуд, Universal бързо създава поделение, ориентирано към младежкия пазар.
Студиото дава зелена светлина за филми с максимален бюджет 1 млн. долара. Това означава екип, на който се плаща относително скромно и режисьор, който ще има последната дума за монтажа.
Новият отдел обаче има нужда от сюжети.
А Денис Хопър - режисьорът, звездата и съсценаристът на "Волният ездач" има идея за филм, която се опитва да реализира вече десетилетие. Сценарият носи името "Последният филм" (The Last Movie).
Днес, 45 години след като "Последният филм" дебютира на кинофестивала във Венеция, където печели наградата на критиката, това заглавие продължава да е недостъпно за масовия зрител.
Наградата във Венеция е единственото голямо признание за филма, който по времето на кинопремиерата си месец по-късно в Ню Йорк се превръща в тотален боксофис провал.
Малцина са гледали филма, освен ако не са имали късмета да попадант по време на първоначалната кинодистрибуция или на VHS версията през 1993-та.
Снимка: The Hopper Art Trust/Business Insider
И все пак, дори след смъртта на Хопър през 2010-та, "Последният филм" остава легенда.
И то най-вече с историите на употреба на наркотици и безумните партита, продължили през цялото време на създаването му.
Но какво наистина води до абсолютното табу над тази изгубена класика? И дали тя отново ще види бял свят?
Изданието Business Insider разследва случая в обширен материал.
34-годишната холивудска звезда Денис Хопър има проблем. Въпреки че тъкмо е станал сериозен играч в Холивуд, благодарение на "Волният ездач", той не може да убеди продуцентската компания зад филма да одобри проекта, по който е запален.
Има сериозна причина: той иска не само да режисира, но и да играе главната роля във филма, след като не успява да открие подходящ актьор в поредицата от прослушвания.
Universal са чували безброй истории за хаотичното поведение на Хопър през годините, първо като изгряващ актьор, който има малки роли във филмите на Джеймс Дийн "Бунтовник без кауза" и "Гигантът" , после като участник в поредица от телевизионни сериали, където почти не получава признание и практически не печели особено много пари.
А извън снимачната площадка му се носи слава на човек, отдаден на наркотиците, побоищата и огнестрелните оръжия.
В крайна сметка студиото се съгласява да поеме риска и да заснеме филма с бюджет 850 000 долара. Хопър получава само по 500 олара седмично, твърди се в книгата за Холивуд от 70-те "Волни ездачи и разярени бикове", но пък има пълен контрол върху процеса на създаването на „Последният филм".
За ролята Денис Хопър сваля 14 кг и придобива по-спретнат вид. Той си обръсва мустаците и отрязва дългата коса - двете най-запомнящи се неща от ролята му във "Волният ездач".
Той ще играе Канзас, каскадьор от Средния Запад, който работи по уестърн за Били Хлапето в Перу. След трагедия на снимачната площадка, Канзас решава да се откаже от киното и остава в чуждата страна. С мечти да открие злато в планините, животът му се усложнява, когато научава от селския свещеник, че местните хора "снимат" филм с камера, направена от пръчки и проявяват насилие, защото не знаят, че филмите не са реални. В крайна сметка Канзас става следващата им жертва.
Придобилият миловидно излъчване Хопър информира Universal, че ще снима филма в Перу.Това, което студиото не знае обаче е, че регионът е станал кокаиновата столица на света.
"Всеки наркоман в Ел Ей искаше да работи по филма, за да се снабди с наркотици", пише Питър Бискинд във "Волни ездачи и разярени бикове."
Една дълга оргия на секс и наркотици
Екипът каца в малкото перуанско градче Чинчеро през януари 1970 и няма нужда да поясняваме, че местните жители нямат никаква представа какво им предстои.
Изведнъж градът се изпълва със звезди. Питър Фонда, Дийн Стокуел, Мишел Филипс от Mamas and the Papas (която за кратко е омъжена за Хопър), легендарният режисьор Самюъл Фулър, Крис Кристофърсън - всички те идват, за да се възползват от обилните количества кокаин в страната.
"Естествено, имаше много добър кокаин", споделя Дийн Стокуел, който играе Били Хлапето във „филма за филма".
"Местните охотно даваха листа, които да дъвчем, имаше и камъни, които съдържаха определени минерали, засилващи ефекта от листата. Имаше и преработен кокаин. Знаех ли колко наркотици се употребяват там? Определено да. Всеки друсаше и сам, извън листата, които всички дъвчеха. Не бяхме глупави, просто надрусани".
От снимачната площадка в репортаж за спиасание Life, Брад Дарак описва по-бурна обстановка:
"Някой беше изградил контакти с дилъри на кокаин и много актьори се бяха заредили с доста от него на изгодни цени - 7 долара за пакет, който струва 70 в САЩ. Към 10 вечерта почти 30 от членовете на екипа шмъркаха кока или бяха на трева, LSD или спийд.
Към полунощ, голяма част от екипа се беше изнизала към леглата на двойки и тройки. В 2 сутринта се събудих от писъци. Млада актриса беше взела LSD и имаше "кофти трип".
В 3 сутринта чух почукване по прозореца до леглото ми. Млада жена, която не познавах, вървеше по широкия перваз на хотела точно под прозорците. Валеше и нощницата й беше подгизнала. ‘Нали нямате нищо против да вляза?' попита тя двусмислено".
Нещата стават само още по-необуздани с течение на времето.
Дарак пише, че една нощ екипът е направил "парти с връзване", в което актьор оковал момиче за ръба на верандата и смятайки, че тя изглежда като Жана д'Арк, запалил огън при краката й. Друг актьор погълнал пет пъпки от пейоте твърде бързо и за малко да умре.
"Беше една дълга оргия със секс и наркотици", признава Хопър за снимките на "Последния филм".
„Където и да погледнеш, имаше голи хора, които не бяха на себе си. Не бих казал, че ни пречеше особено. Даже ни помагаше за снимките. Може да бяхме наркомани, но бяхме наркомани с професионална етика... Дрогата, алкохолът, безумният секс, всички те подхранваха нашата креативност".
Според Дарак, повечето от снимките били импровизирани. Стремежът на Хопър да разкаже реална история, далеч от холивудските щампи, води до твърде малко структурираност и организация.
Хопър и други основни членове на екипа обсъждали сцените на снимачната площадка и после веднага ги снимали.
Хопър също така демонстрира и истинския си талант като режисьор - макар и не винаги по отговорен начин. Когато не получава актьорските изпълнения, които желае, той спира снимките и изиграва сам сцената, за да предизвика желаната емоция. В един от случаите Хопър докарва актриса до истерия и после директно започва да я снима, докато тя плаче неконтролируемо.
"Ако се проваля сега, ще кажат, че "Волният ездач" е бил случайност", казва Хопър на снимачната площадка на филма. "Но получих шанса да правя това, което искам".
След като приключват снимките в Перу, Хопър информира мениджърите на Universal, че отива в Таос, Ню Мексико, да монтира филма. И им заявява, че за завършването му е нужна година.
Моментът, който "унищожи филма".
Ако "Волният ездач" може да служи като ориентир, монтажът на "Последният филм" със сигурност няма как да бъде лесно и гладко изживяване. Допълнително Хопър се съгласява да участва във фалшив документален филм за себе си.
За "The American Dreamer" режисьорите Лорънс Шилър и Л.М. Кит Карсън снимат Хопър в Таос, докато трае постпродукцията на "Последният филм".
"Това беше актьор, играещ актьор във филм, който би трябвало да бъде документален", разказва Шилър.
Според съ-режисьора на проекта, идеята е била да се заснеме нещо, което да може да се показва по колежите в навечерието на премиерата на "The Last Movie", допълнително изграждайки имиджа на Хопър като икона за новото поколение.
Вече с брада и дълга коса, Хопър изглежда повече се интересува от живота на бунтар и вагабонт, отколкото от завършването на сериозен филм.
"Това, което помня най-вече, беше силната миризма, която се носеше от Денис", казва Алехандро Ходоровски, запитан за спомените си от посещението си при Хопър по това време. "Той си беше дрогиран, както винаги, и спеше с дрехите. Вонеше ужасно!"
Въпреки че Хопър външно демонстрира контрол и увереност пред екипа в Таос, вътре в себе си той се затруднява да намери нишката на "Последният филм" в монтажната. Той моли Ходоровски, както и други хора, да гледат монтираната версия. Чилийският режисьор, известен с култовите сюрреалистични класики "El Topo" и "The Holy Mountain" дава на Хопър доста безмилостни критики след прожекцията.
Той казва, че Хопър се е провалил и е направил единствено традиционен холивудски филм.
Това кара актьора да унищожи тази монтирана версия на филма и да я направи наново с по-експериментален дух.
Самият Ходоровски обаче казва, че това не е цялата история. Той не само е давал съвети на Хопър, но и е участвал в монтажа.
"С помощта на асистент, седях пред монтажната и за два дни монтирах целия филм", разказва Ходоровски. "Това, което се получи, беше великолепна версия".
Хопър обаче не се спира на версията на Ходоровски. Той продължава да си играе с монтажа и точно това виждат Шилър и Карсън, когато започват да снимат Хопър за "The American Dreamer".
"Много уважавах Ходоровски", казва Шилър. "Не ме разбирайте погрешно, той прави невероятни експериментални филми, но мисля, че това някак прецака мисленето на Денис. Той изведнъж се чувстваше така, сякаш е дошъл някой, който той уважава и му казва да го направи по напълно различен начин. И това според мен унищожи филма".
"Самураят никога не съжалява", казва Ходоровски за своята версия на "Последният филм".
"Тази истина може да бъде скрита, но но не може да носи болка. Някой ден някой ще открие моята версия и това ще спаси филма".
Въпреки че "The American Dreamer" не е точно документален, той е достоверен, когато показва Хопър, който говори за това как кзрителите ще реагират на "Последния филм".
"Ако не е нищо повече от Тhe Magnificent Ambersons - вторият филм на Орсън Уелс, който не спечели никакви пари, ще бъда много щастлив", казва във филма Хопър.m
"Ако зрителите не го приемат, ще мине много, много време, преди да можем да мечтаем за тази зрителска аудитория, която си мислех, че е налице".
"В тази сцена той реално ни казва вече, че ще се провали", коментира Шилър, поглеждайки назад към филма.
След наградата на премиерата във Венеция през август 1971, филмът дебютира по кината в Ню Йорк, и никой не идва да го гледа.
Мениджърите на Universal настояват Хопър да премонтира филма, но доколкото му е даден пълен контрол, той отказва.
Той е направил филм, който обърква дори основната му хипи-аудитория. Само след две седмици филмът изчезва от кината.
Година след като е бил на корицата на сп. Life, Денис Хопър вече е аутсайдер в Холивуд. Въпреки че си намира работа като актьор, той не режисира друг филм близо десетилетие.
Новото възраждане на „Последният филм".
Провалът служи като урок за това, което става известно като "Новият Холивуд" от 70-те години. Студиата искат да дадат контрола на интелигентни режисьори, желаещи да разказват нови истории, но искат и да печелят пари.
Стратегията на Уосърман се оказва сбъркана.
Да, младите зрители отхвърлят традиционните звезди и уестърните, но и не харесват и филми, които са твърде реални. По-късно, когато приключва десетилетието и вълната на "Новия Холивуд", Стивън Спилбърг и Джордж Лукас проправят пътя за нов модел, който поддържа бизнеса и досега: летните блокбъстъри.
Но благодарение на емблематичната кариера на Хопър, "Последният филм" остава любопитен за зрителите, които никога не са имали шанса да го гледат.
Филмът далеч не е ужасен (ако се поровите достатъчно много в интернет, ще откриете пиратско копие).
Въпреки че насеченият му монтаж прави сюжетната структура трудно проследима, в него се долавя силна история за смъртта на американската мечта, макар че Хопър поднася това послание по-добре във "Волният ездач".
Разчупването на "четвъртата стена" и импровизацията (има някои сцени, които са откровено блестящи) смесват комедия и патос.
Прекрасната операторска работа на перуанския пейзаж от оператора на "Волният ездач" Ласло Ковач и оригиналните песни на Крис Кристофърсън му придават неповторимата атмосфера на 60-те години.
Хопър осъзнава, че филмът би могъл да има нов живот, така че в началото на новото хилядолетие откупува правата за „Последният филм" от Universal.
В продължение на години той провежда частни прожекции на филма. Той е и показван на няколко филмови фестивали, но отново в ограничен кръг.
Дъщерята на Денис Хопър - Марин Хопър, споделя, че в момента няма твърди планове за ново пускане в дистрибуция на филма, въпреки че се работи по идеята. Според нея това е нещо, което баща й е искал да направи преди смъртта си от рак на простатата на 74-годишна възраст.
Ето какво казва той в "The Merv Griffin Show" за филма си:
"Мисля, че моят филм е един от най-важните, правени някога в Америка...
Не знам дали някой изобщо ще го гледа, но чувствам, че филмът ще се погрижи за себе си във времето и ще съществува - докато има филми".
Сега Марин Хопър се надява не само да възроди филма, но и да създаде нещо, което да премине в други медии.
"Желанието ни е да го лансираме по луксозен начин, с художествена книга, тъй като има много красиви снимки от снимачната площадка, както и с песните на Крис Кристофърсън", споделя тя. "Трябва да отдадем подобаващата почит на всичко това".
