На премиерата на "Прометей" през 2012 г. Ридли Скот прояви странна сдържаност след въпроса дали филмът е предистория на прочутата поредица "Пришълецът", като каза само, че "заклетите фенове ще разпознаят елементи от ДНК-то на "Пришълецът"." Това беше излишно изказване в онзи момент - "Прометей" очевидно беше предистория на "Пришълецът". Е, най-новият филм на Скот - "Пришълецът: Завет" е категорично продължение на "Прометей", пише "Атлантик".
По-важен обаче е фактът, че "Пришълецът: Завет" всъщност е много, много добър. Не колкото първия "Пришълец" или "Пришълците" - това би означавало да искаме твърде много - но по-добър от всяка от следващите части. И той успява като следва най-простата формула: концентрирай се върху пришълците и спести на зрителя метафизиката. И поради това той заобикаля главния недостатък на неговия претрупан, но недостатъчно изпипан предшественик - "Прометей".
Годината е 2104, 11 години след събитията от "Прометей", и се оказваме, както често се случва, на космически кораб, който е по средата на дълго пътуване. Това е "Завет", заселнически кораб, в който пътуват 2000 възрастни и 1140 ембриона в криогенен сън. Те отиват на мисия за тераформиране на планета, наречена "Ориге-6". Междувременно обаче "неутрино експлозия" поврежда кораба и дежурният андроид Уолтър (Майкъл Фасбендър) събужда по-рано екипажа. (Да, това е почти едно към едно концепцията и на миналогодишния "Пасажери". Спокойно, тук няма среща и влюбване на Дженифър Лорънс и Крис Прат.)
Капитанът (Джеймс Франко) загива при дефект в криогенното си легло, което оставя командването на кораба в ръцете на първия му помощник Кристофър Орам (Били Кръдъп). Докато поправя щетите по кораба, пилотът Тенеси (приятно, макар и нетипично сдържан Дани Макбрайд), засича сигнал от близка планета. Дали това е запис на "Country Roads" на Джон Денвър? Забележително, но да. Като се има предвид, че този свят изглежда дори още по-подходящ за колонизиране от първоначалната дестинация на кораба, екипажът решава да промени курса и да разбере какво се случва там.
Кацащият на планетата отряд, който се спуска на повърхността, скоро открива обаче, че не всичко е каквото изглежда. Достатъчно е да кажем, че това е родният свят на Инженерите, величествената раса, която е дала живот на човешките същества на Земята преди милиони години, и към която оцелелите от "Прометей" - Елизабет Шоу (Ноуми Рапас) и андроидът Дейвид - са отправили кораба си в края на предишния филм. И това е общо взето всичко, което е нужно да кажем по въпроса.
Е, може би не всичко. Без да разкриваме детайли какво се случва на планетата, можем да кажем, че всички обичайни съставки на филм от поредицата "Пришълецът" са налице. Заради "силната йоносфера на планетата" отрядът скоро може да поддържа единствено прекъсващи контакти с кораба в орбита. Един от членовете на гореспоменатия отряд - и главен герой на филма - е "Дани" Брансън (Катрин Уотърстън), корава дама, издържана изцяло в духа на Елън Рипли и Елизабет Шоу. Андроидът Дейвид прави някои странни и мистериозни андроидски неща, само че сега вече с Уолтър на практика андроидите са двама. И не смятаме, че може да има твърде много Майкъл Фасбендъровци в един филм.
И накрая, има достатъчно слузести, хапещи, пръсващи тела пришълци за дори най-заклетите ценители. Признаваме, че не сме сигурни в точната класификация и разграничение между неоморфите, ксеноморфите, протоморфите и прочие. Но бъдете спокойни - многобройни видове присъстват във филма и се държат категорично недружелюбно.
Тези съставки, естествено, присъстваха и в "Прометей". Но ако там той се обременяваше със скучни витиевати философски разсъждения за естеството на Бог и произхода на човечеството, "Пришълецът: Завет" свежда подобни скучни косвени теми до минимум. Подобно на Елизабет Шоу преди, за Орам редовно се отбелязва, че е практикуващ християнството. Но след като тази подробност е огласена, филмът не прави нищо по въпроса - което според нас е много добро решение.
Благодарение на цялостното опростяване на сюжета, мотивацията на героите е по-пряка и директна (най-общо казано да останат живи), а сюжетните обрати са по-сръчно изгладени. Дори разкритието, служещо за кулминация, но което реално се усеща от много по-рано, е приятно зловещо.
Вярно е, че за тези, на които поредицата "Пришълецът" е омръзнала, Скот почти няма какво ново да предложи. Но за тези, които все още изпитват удоволствие от неговата обичайна атмосфера, декори и резки спазми на хорър, филмът дава предостатъчно добър. Това може и да не е филм, който преоткрива колелото, но определено знае как да го задвижи.
