Движението Time's Up в Холивуд - група активисти, подкрепящи равенството на половете - не е съществувало на 22 февруари 2015-а, когато Патриша Аркет се качва на сцената, за да получи "Оскар" за най-добра поддържаща актриса. От подиума тя казва, че сега е времето тя и колежките й да постигнат равенство в заплащането и то веднъж завинаги.
Думите й са посрещнати с наподобяващо "Алелуя!" възклицание от друга от номинираните актриси - Мерил Стрийп.
Но почти две години по-късно медиите все още констатират почти невъобразимо разминаване в заплащането - Марк Уолбърг е спечелил 1,5 млн. долара срещу по-малко от 1000 долара за Мишел Уилямс за 10-дневните презаснемания на "Всичките пари на света" на Ридли Скот.
В атмосферата на #MeToo крайното разминаване моментално превърна равенството в заплащането от деликатен проблем в мащабен скандал. Уолбърг, който най-вероятно няма никаква представа колко печели Уилямс преди да избухне скандалът, в крайна сметка дари на Time's Up заплащането си за презаснемането.
Но в суматохата се пропуска един простичък факт - заплащането на актьорите често се свежда не до дълбока предубеденост към нежния пол, а до система до "ставки" - начина, по който се изчислява първоначалната заплата на звездата. И често тази "ставка" е само началото на процеса, който определя колко ще спечели актьорът от даден филм.
На езика на Холивуд "ставката" означава базовия брой нули след първите цифри на хонорара, нужни, за да привлекат таланти "над чертата" - ангажираните в творческата част на кинопродукцията - да присъстват на снимачната площадка. Работниците "под чертата" са тружениците от снимачния екип и тези, ангажирани с техническите аспекти като фризура, грим и специални ефекти. Те получават заплата, базирана на профсъюзно договорени нива.
В изтеклите мейли от хакването на Sony Pictures през 2014-а тогавашният ко-президент по продукциита на Columbia Pictures Хана Мингела обмисля какво да предложи на Уолбърг за незаснет филм, наречен Uncharted.
Марк получава 17 милиона за Transformers, но преди това най-високата му котировка е 12 млн. за "Ченгета в резерв". По тази причина смятат, че 12 млн. е подходяща сума.
Но блокбъстърите със снимачен бюджет от 210 млн. долара като Transformers са аномалии поради простата боксофис математика - филмът печели повече от 1 млрд. долара в световен мащаб, докато "Ченгета в резерв" не надминава 170 млн. долара.
Затова в този случай на Уолбърг е предложена предишната му рекордна ставка от 12 млн. долара. Мишел Уилямс от своя страна предпочита по-артистични филми и все още не е участвала в голям франчайз. Вероятно има ставка под тази на Уолбърг, въпреки репутацията си и четирите номинации за "Оскар". Престижът на наградите не означава непременно повече пари за актьорите.
Независимо колко е висока ставката, тя е число, което агентите на актьорите постоянно се опитват да повишат - безкраен резерв от пари и екстри, които винаги могат да бъдат надминати. Агентите пресмятат ставките и се борят за успешна сделка, която да се превърне в устойчива основа. Това е начинът, по който агентите, събиращи по 10% от печалбите на клиентите си, си изкарват прехраната.
Ранните киноактьори почти не са получавали заплащане.
През така наречената "Златна епоха" на Холивуд от 20-те до началото на 60-те години на XX-ти век всяко студио е развивало "звездната система" - процес на изграждане и експлоатиране на актьори с дългосрочни договори, в които е включена базова заплата. Магнатите са наричали изпълнителите на договор "имущество" - факт, който не оставя съмнение къде е бил балансът на силата.
Типичен пример е Мерилин Монро - обвързана с договор с 20th Century Fox, тя е спечелила 18 хил. долара. Обичайното й заплащане по договор за "Джентълмените предпочитат блондинки" е било 1500 долара седмично. Екранната партньорка на Монро, Джейн Ръсел, която е била на свободна практика, е спечелила $100 000.
Към края на 50-те години студийната система е в процес на свободно падане,като вакуумът скоро е запълнен от възхода на агентите. Хора като Лю Уосърман, председател на борда на някога всемогъщата агенция M.C.A., работят активно за пренаписване на клаузите в договорите в полза на клиентите си. През 1959-а изгряващата звезда Пол Нюман започва да се дразни от късата каишка, на която го държи студиото, и от заплатата си от $17 500 - особено когато е "преотстъпван" на други студиа за $75 000.
Уосърман, който е агент на Нюман, го насърчава да откупи договора си за $500 000 в стремежа си към творческа и финансова свобода и стратегията сработва. Уосърман помага на Нюман да договори $200 000 за "Изход". Скоро цял куп звезди се освобождават от плена на студията, ставките заменят договорите, и актьорите вече не са имущество, а "таланти."
И все пак Холивуд никога не се отказва охотно от любимите си клишета и въпреки че заплатите на "звездната система" изчезват, магнатите запазват известен контрол.
Конкурентните студия ожесточено си съперничат, но всяко има действащ без много шум "бизнес-отдел", който държи тясна връзка с конкурентите. Обикновено това са юристи, които разбират нюансите на това къде отиват парите.
Работата също така включва установяване на общата заплата, която актьорът е получил за последната си роля - информация, която бизнес-мениджърите във всяко студио охотно разкриват.
Тайното сътрудничество на студията в системата на ставките може да се приеме за еквивалентно на фиксиране на цени. Мотивите за сътрудничество, независимо официално или не, могат да бъдат оправдани с колективна сигурност на работните места; мениджъри не могат да бъдат уволнени за това, че са платили на актьор колкото му плаща и друго студио.
Те обаче могат да изгубят работата си, ако повишат много ставката на актьорите, а филмът се провали. Това се случи през 1995-а, когато бившият шеф на Sony Pictures Марк Кантън увеличи ставката на Джим Кери до $13 млн. за провалилия се "Кабелджията" - ход, който допринесе за края на кариерата на Кантън в студиото.
Има обаче и друг начин актьорите да печелят повече.
Когато ставката не се променя и агентът иска повече за клиента си, преговорите обикновено включват договаряне на процент от "бекенда" на филма, сумарния боксофис след излизането му. Светият граал на подобни договорки е нещо, наречено "сумарни точки", измислено от Уосърман, което е донесло на Джими Стюарт почти шестцифрена сума през 1950-а. Тогава той става първият актьор, получил 4% от сумарните доходи от уестърна Winchester '73.
Сумарните точки като цяло вече са изчезнали наравно с уестърните; сега актьорите се борят за част от "общите приходи" - аморфна сума на печалбите след излизането на филма, която Холивуд осчетоводява доста креативно.
Дженифър Лорънс и Ейми Адамс получиха по-малко от общите приходи от "Американска схема" от мъжете актьори във филма - Брадли Купър, Джеръми Ренър и Крисчън Бейл, всеки от които получи по 9%. За Адамс и Лорънс бяха предвидени само 7%. Все пак други звезди си докарват допълнително извън ставките и точките. Друг изтекъл имейл от Sony за преговорите с Уил Смит за филма Concussion сочи ставка от $15 млн. плюс допълнителни $5 млн. бонуси, обвързани с различни световни боксофис резултати. И после идват неговите "2 млн. екстри."
Екстрите са какво ли не - от асистенти до четиризвездни хотелски стаи, които агентите могат после да отчетат като допълнителна печалба.
Но ако актьор не получи определени екстри - примерно достъп до частен самолет - студиото може да се наложи да добави още $200 000 към ставката му, което е известно в жаргона на бранша като "вдигане." Тези допълнителни шестцифрени суми, добавени към ставката, стават на практика базова стартова сума на звездата за следващи проекти.
Въпреки шокиращо големите плащания в резултат на това, финансовите подбуди за възнаграждаването на актуален актьор чрез ставки, точки и екстри са очевидни. Осигуряването на позната, доказала се кинозвезда, е един от начините да се гарантират продажби на билети по време на решаващия за успеха или провала на филма премиерен уикенд, когато повечето филми изкарват до половината от сумарния си боксофис.
Но нарастващите ставки могат понякога и да намаляват за подходящ кинофилски проект или режисьор. Ставката на Уолбърг сега вероятно е достигнала $15 млн., сумата, която той получи за "Денят на патриота", но фиксираната му заплата за "Всички пари на света" е била $3.5 млн., вероятно защото е искал да работи с имена като Ридли Скот върху проект с амбиции да пожъне успехи на фестивали и в сезона на наградите.
Уолбърг естествено е имал и непарични екстри, които са включвали изискване за отделно договаряне на презаснемания - перфектен лост, необходим на неговия агент, за да му осигури допълнителни $150 000 на ден, когато снимките на нови сцени са станали жизненоважни.
Що се отнася до системата на ставките, може би тази практика започва да отживява времето си.
На 1 януари 2018-а влезе в сила закон в Калифорния, който забранява на работодателите да питат потенциалните си служители за предишното получавано заплащане - опит да бъде преодоляно драстичното разминаване в заплащането на мъжете и жените.
Това може да се окаже най-голямата екстра за холивудските актриси, които вече няма да са обвързани с предишно заплащане, изкривено от традициите на недостатъчно пари за жените. Или мъжете актьори могат да се намесят и да се борят за равенство. Както каза Ема Стоун през 2017-а, "Ако екранният ми партньор мъж, който има по-висока ставка от мен, но вярва, че сме равни, приеме да бъде намалено заплащането му, за да се изравня с него, това променя ставката ми за в бъдеще и променя живота ми".
