Киното не имитира реалността, а я изопачава, прави я по-страшна, по-гротескна, по-тъжна. Ако действителността беше като киното, то животът ни щеше да бъде не просто по-различен, той нямаше да е точно живот.
И не е ли смисълът на киното именно в това? Докато уж имитира живота, да ни показва чудовищата, които може би се крият под леглото, нещата, които могат да затоплят бедрата, емоциите, които могат да възникнат по-бързо от предвиденото.
Зад всеки велик сюжет в киното стои по един злодей, който се спотайва в ъгъла и дебне в тъмното. Алфред Хичкок казва, че най-страшните неща не са извън нашия свят, а се крият в непознатия, когото срещаш по улицата и смисълът на трилъра е не да показваш страшилища в кадър, а да дадеш предпоставка за онова, което могат да направят, ако те хванат.
Мис Марпъл казва, че ако очакваш най-лошото от хората, те никога няма да те разочароват.
А не искаме да разочароваме никого, нали?
Затова ви предлагаме да се запознаете с най-лошите и страшните в киното хора - най-добрите серийни, и не само, убийци увековечени в част от най-добрите психотрилъри на голям екран