Робърт Де Ниро се е чувствал виновен.
Септемврийски ден през 2008 г., премиерата на филма "Righteous Kill" в Италия. Струпалите се около червения килим почитатели крещят името на актьора и чакат за неговия автограф. Де Ниро се обръща към своя колега от продукцията – Ал Пачино, и изразява съжалението си, че тези хора са се събрали за филм, който е само с малко по-добър от стандартния полицейски трилър.
"Казах му: "Това е страхотна реакция, но ще е хубаво, ако бяха тук за филм, с който наистина се гордеем. Следващия път ще направим такъв, който харесваме", спомня си Де Ниро думите, които отправя към Пачино.
11 години по-късно вече са направили такъв филм. "Ирландеца" (The Irishman) е новата творба на режисьора Мартин Скорсезе, в който двамата легендарни актьори и носители на "Оскар" си партнират. И за тях това е филм, който има заслужено място в биографиите им редом с класики като "Жега" и "Кръстникът II".
Това е и една от причините да е толкова очакван. Другата – че "Ирландеца" бележи завръщането на Скорсезе към света на гангстерите за пръв път след "От другата страна" (The Departed, 2006 г.), който му донесе "Оскар".
"Това са Боб и Марти в свят, който разбират, който са изследвали и който познават по-добре от всеки друг", казва Пачино.
Филмът е продължаващо 3 часа и половина изследване на реално съществувалия Франк Шийран-Ирландеца (Де Ниро) – убиец на мафията, който се сближава с профсъюзния лидер Джими Хофа (Пачино). Освен всички друго, филмът се занимава и с темата за наследството и задава въпроси за това какво оставяме след себе си. Този мотив не е изненада с оглед на това, че режисьорът и основните звезди са в средата или края на 70-те си години.
"Чух, че боядисвате къщи" – книгата от 2004 г., която послужила като основа за "Ирландеца", е обсъждана за екранизация още през 2007 г. Постоянно нарастващият бюджет и проблеми с графиците на замесените лица обаче водят до постоянно отлагане на проекта.
"Не вярвах, че някога ще бъде направен. В един момент си мислех: "Е, беше добра идея, но много такива се появяват и не стават реалност", признава Пачино.
Де Ниро бива обсебен с "Чух, че боядисвате къщи", докато прави проучване за друг мафиотски филм, базиран на книга – "Зимата на Франки Машината". Скорсезе е трябвало да режисира филма, но Де Ниро усеща, че другата книга съдържа тема, която е по-важна и за двамата. Режисьорът се съгласява с него.
"Много скоро започнах да виждам филма ["Ирландеца"] в главата си", казва Скорсезе. "Всички теми и въпроси, които ме преследваха и занимаваха през живота ми, бяха там. [Филмът] даде на Боб и мен възможността да продължим нишката от предните си филми и да се съберем в много различен момент от животите ни."
Продукцията струва солидните 175 милиона долара, повечето от които отиват за технологията за подмладяване, която позволява на възрастните актьори да изиграят персонажите си на различни възрасти – както в 20-те им години, така и в 50-те. Ето как филмът се озовава извън традиционната система на Холивуд. Първоначално трябва да бъде продуциран от Paramount и STX. Paramount обаче са притеснени от постоянно нарастващия бюджет. Така се стига до предложението към Netflix и стрийминг гигантът се включва с необходимите пари.
В крайна сметка резултатът от това е, че филмът ще има ограничено представяне на голям екран в САЩ. При това ще е достъпен в по-малки кина, но е възможно и други да се включат в прожектирането му с времето. Едно е сигурно – след 26 дни на голям екран, "Ирландеца" ще се появи и на малък като част от каталога на Netflix. А компанията планира да заложи сериозно на него като възможен претендент за наградите "Оскар" догодина – не само в категорията за най-добър филм, но и за режисурата на Скорсезе и изпълненията на Де Ниро и Пачино.
Дигитално подмладеният Де Ниро в The Irishman. Кадър: Netflix
Този филм събира на екран двамата приятели, които според колегите им са много контрастни личности. Де Ниро е учтив, но резервиран (разпалва го само темата "Доналд Тръмп"). Пачино е по-жив и разговорлив, но въпреки тези им разлики колежката им във филма Ана Пакуин казва, че и двамата са "прекрасни и мили".
Приятелството им започва преди десетилетия и по думите на Пачино е закалено от това, че и двамата трябва да се справят с напрежението от възхвалите от 70-те години на миналия век, според които ще са следващите велики актьори.
"Понякога се събирахме, защото имаше нещо много сходно, през което преминавахме в живота си. Можехме да си споделяме нещата, които се случваха, и да говорим за филмите си", спомня си Пачино.
Той пръв привлича вниманието на публиката с ролята на пристрастен към хероина в "Паника в Нийдъл парк" от 1971 г. След това се изстрелва във висините като Майкъл Корлеоне – наследникът на мафиотската фамилия в центъра на "Кръстникът". Де Ниро се явява на прослушване и за двата филма – ситуация, която ще стане обичайна за двамата актьори.
"През цялата ни кариера винаги сме били варианти за едни и същи роли", казва Пачино. Де Ниро признава, че преследването на роли, както и борбата за сърцата на критиците и публиката, понякога са се отразявали на професионалните им взаимоотношения. "Като актьори бяхме конкуренция", обяснява той.
Естествено, Де Ниро ще открие своя успех. Печели "Оскар" за ролята на по-млада версия на Дон Корлеоне в "Кръстникът II" от 1974 г. Със Скорсезе десетилетия наред творят шедьоври – "Разяреният бик", "Шофьор на такси" и "Добри момчета" са само част от примерите.
И Де Ниро, и Пачино се появяват в продължението на "Кръстникът", но не делят екранно време. Трябва да минат още много години и да се стигне до "Жега" на Майкъл Ман, за да са заедно на екран. Легендарният разговор между персонажите им – банков обирджия и лейтанант от полицията – до ден днешен е пример за перфектно хореографирана проява на звездна харизма. При това сцената в ресторанта е заснета, без двамата да репетират дълго. След този филм имат желание да работят отново заедно, но възможностите не са много.
Хората, които са работили с тях, казват, че двамата имат различни стилове. Де Ниро обича да обмисля детайлите, задълбочено премисля дори дрехите на персонажите си и се заравя в сценария. Пачино е по-отпуснат що се отнася до снимането на сцени – обича например да дава на режисьорите си поне един "див" или рисков дубъл, от който да избират в монтажната.
"И двамата са посветени преди всичко на изкуството", казва Майкъл Ман, режисьорът на "Жега". "И колкото по-трудна е работата, толкова по-привлекателна става за тях."
С оглед на приятелството на двамата актьори е изненадващо, че "Ирландеца" е първият филм на Мартин Скорсезе, в който Пачино участва. Те и преди са обсъждали потенциален общ проект – биографичен филм за италианския художник и скулптор Амедео Модиляни, но той така и не се реализира. Днес Пачино коментира, че да бъде част от филм на Скорсезе си е струвало чакането.
"Марти разбира актьорите и им дава много свобода. Има свят, който той е създал, и те държи в него. И се чувстваш комфортно", казва актьорът.
Джо Пеши, Ал Пачино, Мартин Скорсезе, Робърт Де Ниро и Харви Кайтел. Снимка: Getty
Един от безспорните успехи на "Ирландеца" е фактът, че филмът е стъпка напред в сферата на визуалните ефекти. От компанията Industrial Light & Magic разработват технологията, която позволява на Де Ниро, Пачино и колегата им Джо Пеши да изиграят персонажи, които са поне два пъти по-млади от тях. Но дори това е напомняне за напредналата възраст на тези легенди.
"Винаги съм си мислел, че трябва да сме ние тримата. Може би никога няма да можем да направим подобен филм отново", казва Де Ниро.
Дестилирайки 40 години история, "Ирландеца" изважда на преден план теми, които Скорсезе, Де Ниро, Пеши и Пачино и преди са изследвали във филмите си. Напомня за имигрантските общности, помогнали за създаването на САЩ и оформянето на градския живот, а също така рисува и отрезвителен портрет на корозивните ефекти на властта. Самият Скорсезе е съгласен, че филмът е почти апотеоз на неговите пет десетилетия зад камера и отражение на дългата кариера на Де Ниро и Пачино.
"Ирландеца" ни даде много рядката възможност за нещо като обобщение на нашия живот като кинотворци и ние се възползвахме от нея", казва Скорсезе.
