Трейлърите и снимките от предстоящата автомобилна оргия със Скалата и Джейсън Стейтъм "Бързи и яростни: Хобс и Шоу" със сигурност не успяха да възбудят ценителите на киното и да стимулират апетита им за художествено наситена мръвка, но то това се знаеше. Първият spin-off на бензиновата сапунена опера "Бързи и яростни" е последното нещо, което жадните за качествени филми биха си поръчали.
Ала "Хобс и Шоу", ако не друго, ни напомня за тоталната доминация на плешивите глави в екшън жанра. Цялата безобразно успешна поредица "Бързи и яростни" отдавна вече трябваше да се преименува на "Бързи, яростни и без коса", защото "тримата тенори" на тестостерона и скандалния диалог от сагата отдавна са забравили какво е да мислиш за прическа. Това, разбира се, са Скалата, Джейсън Стейтъм и оригиналният "бързояростен" плешивец Вин Дизел. Тези здрави гологлави мъже са и трима от най-разпознаваемите актьори на планетата и трите най-внушителни и високоплатени екшън звезди в света сега.
Скалата и Дизел са и сред най-следваните знаменитости по социалните мрежи, кубетата им са метафорично позлатени от бруталната глобална слава. Екшън епохата днес е направо "Брус Уилис на стероиди".
Не просто плешивците са повече отколкото във времената на третия "Умирай трудно", но и мускулите им са категорично подхранени както си трябва.
Всъщност Брус Уилис беше единственият алфа-мъжкар на жанра без внушителна анаболна физика от епохата на Рейгън. В сравнение с Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Жан-Клод Ван Дам, Долф Лундгрен и другите масивни чудовища, Брус приличаше почти на съвременен либерал с розова пуси шапка. Почти. Защото мистър Уилис се отличаваше с мъжествената си плешивост и не се срамуваше от естествения вид на иконичната си глава.
Толкова много актьори през години прибягнаха до абсурдни перуки и тупета, до скъпи процедури за присаждане на коси и други комплексарски истории.
Но не и Брус Уилис. Той проправи пътя на плешивите знаменитости през 80-те и 90-те и изигра голяма роля за асоциирането на голите тикви с високи нива на тестостерон.
Тази връзка е доказана и в няколко значими научни изследвания, но нека това обстоятелство не успокоява тръгналите да оплешивяват младежи и мъже. Вие все пак ще трябва да отскочите до залата и да забравите за поничките с желе и пържени картофки. Особено ако не притежавате харизмата и таланта на чичо Брус.
Преди Уилис в зрелищното кино доминираха други иконични звезди без коса. Юл Бринър и Тели Савалас бяха пионерите на плешивото мъжество след Втората световна война. Но никога харесваните мъже без коса не са били толкова много, колкото са сега. Историческата стигма върху липсата на кичури и къдрици е силно отслабена. Мъжете все още масово предпочитат да не теглят късата клечка на косопада от генетичната лотария, но поне в екшън киното голата глава е модерен олтар на успеха и тестостерона.
Бръснатият череп символизира агресия и си подхожда перфектно с чифт напомпани и опасани с вени бицепси. Поради тези характеристики в близкото минало най-често гологлавите мъжкари играеха лошите – от диаболични и софистицирани зли гении до брутални насилници и наемни мускули. Едуард Нортън качи качествена маса и премахна косата си за топ ролята в "Американска история Х". Асоциацията със скинарската и неонацистка субкултура също хвърляше сянка дълго време върху голите глави.
Но вече не. Дизел, Скалата, Стейтъм и останалите промениха изцяло пейзажа, вдъхновени от Бринър, Савалас и Брус. Днес добрите герои са без коса и доминират екшън жанра.
Само ако можеше и филмите да са добри!