Колко дълго може да живее една бяла лъжа, преди да се превърне в черен облак над главите на всички замесени? Колко дълго може да бъде отлаган сблъсъкът с истината, преди да доведе до катастрофа?
Новият български филм "Писма от Антарктида" поставя всички тези въпроси, давайки им своя отговор: път напред винаги има, независимо колко сериозна е травмата, която преживяваме. Колкото по-дълго бягаме от истината, толкова повече удължаваме агонията.
Две години след безспорния успех на "Дъвка за балончета" продуцентите от Dynamic Arts предлагат на българската публика един нов, по-различен филм, който разравя дълбоко темата за травмата и трудната истина. Този път Станислав Дончев заема две роли - не само на продуцент, но и на режисьор на филма. Познаваме го като човека на режисьорския стол на "Корпус за бързо реагиране" (1 и 2) и сериалите "Къде е Маги?" и "Забранена любов".
По "Писма от Антарктида" той отново работи със сценаристите на "Дъвка за балончета" Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова, за да вдъхне живот на една история, която трудно може да остави зрителя безразличен. Макар да разглежда в дълбочина сериозна социална тема, вместо да остави зрителя "смачкан", филмът прави точно обратното - дава му надежда и поглед напред.
Във фокуса на вниманието в "Писма от Антарктида" са младата майка Диана (Ирмена Чичикова) и осемгодишният й син Ники (Симеон Ангелов). Те се местят в София за ново начало, докато междувременно бащата на Ники - Симо (Даниел Ангелов) - присъства в живота им само като снимки и писма от Антарктида, тъй като неочаквано е заминал на експедиция на Южния полюс. Оттам изпраща писма и подаръци, "защото на Антарктида няма телефони".
Постепенно бялата лъжа за отсъствието на бащата се раздува като черен облак над живота на Диана и Ники и тя няма друг избор, освен да се обърне към истината.
Оказва се, че подобни бели лъжи не са рядко срещани за нашите ширини. Работейки по филма, сценаристите се срещат с психолози, за да разучат точно тези аспекти на справянето с травмата. След първите прожекции се появяват и много зрители, които преоткриват собствената си история в сюжета на „Писма от Антарктида", разказва продуцентът Теодора Дончева от Dynamic Arts.
В началото бяха съмишлениците
Станислав Дончев вече е работил с Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова по сериала "Забранена любов", а по-късно - като продуцент и по "Дъвка за балончета". Затова и знае, че споделят еднакви усещания за кино. Самият Дончев в този момент се чувства узрял да направи по-сериозен филм и на среща за по кафе със сценаристите им излага идеята си за филм. Тогава Теодора Маркова споделя, че от известно време в ума й се върти идеята за бялата лъжа и това как пътят към ада е постлан от добри намерения. Така постепенно се оформя гръбнакът на филма.
Сценарият най-напред е подкрепен от Националния филмов център и реализиран с неговата финансова подкрепа, а след това кандидатства по програмата за развитие на сценарии в Източна Европа ScriptEast, благодарение на което получава допълнителна подкрепа от ментор, който помага при развиването на сюжета.
Между срещата в кафенето и премиерата на филма минават около четири години. Време, в което тече непрекъснат творчески процес.
Операторът Мартин Димитров, продуцентът Теодора Дончева и режисьорът Станислав Дончев на премиерата на филма.
До Антарктида и обратно
Идеята бялата лъжа във филма да е свързана с ледения континент е на сценаристите. Те предлагат в проекта да бъде замесен и известният полярен изследовател проф. Христо Пимпирев. Самият той лесно се съгласява да се включи, тъй като се оказа, че от студент е почитател на филмовото изкуство.
Да бъде изпратен обаче оператор, който да направи истински полярни снимки на Антарктида, е хрумване на режисьора Станислав Дончев, който "обича всичко да е автентично".
"Като видяхме, че можем да разполагаме с подкрепата на професор Пимпирев, решихме, че си струва да вложим и ние средства за отиването на Антарктида дори и за толкова малко кадри, колкото има - все пак да са си истинските", разказва Теодора Дончева.
Заедно с проф. Пимпирев към Южния полюс заминава и вторият оператор на филма - Румен Василев, който вече веднъж е посещавал ледения континент. Така продукцията се сдобива с истински снимки от Антарктида, а интериорните снимки са направени в България - на декор.
"Фургонът "Куцото куче" наистина е реплика на оригиналното "Куцо куче", дори аудиокасетите с музика са същите, които са били там на Антарктида", разказва Теодора Дончева. Репликата на най-старата запазена база на остров Ливингстън става дотолкова автентична, че екипът я дарява на Националния исторически музей.
Детска игра... или не точно
Едно от предизвикателствата пред реализирането на филма се оказва кастингът. Все пак в В една от главните роли е дете, което трябва да изнесе на гърба си тежкия драматичен сюжет. По време на кастинга Теодора Дончева се впечатлява най-силно от реакциите на много от амбициозните родители, които се подготвят "по-стриктно от децата си" за кастинга и подлагат малките бъдещи актьори на натиска на високите си очаквания.
"Повечето деца идваха смутени, нормално е. Имаше случаи, в които например детето си казва репликите, а майката казва: "Моля ти се бе, вкъщи по-добре го правиш!" Направо ми стана жал за децата!", разказва Теодора.
След кастинги, на които се явяват между 150 и 200 деца, екипът на филма успява да открие своя Ники - малкият Симеон Ангелов, син на актьора Даниел Ангелов. Самият Даниел Ангелов активно участва в работата по филма - не само в образа на бащата, но и в ролята на наставник на децата на снимачната площадка. Това се оказва много важно за справяне с толкова много деца в ролите, защото работата с деца винаги е предизвикателство.
Режисьорът Станислав Дончев със Симеон Ангелов и актьора Даниел Ангелов
"Трудно се концентрират, бързо се изморяват, винаги идват в обратното настроение, писва им бързо, гладни са непрекъснато", казва Теодора Дончева, като допълва, че това не са неочаквани предизвикателства.
Ключово за добрия резултат се оказва опознаването на актьорите в главните роли преди снимките - нещо, на което режисьорът Станислав Дончев много държи. Ирмена Чичикова и Симеон Ангелов прекарват време заедно, преди да започнат работата по филма.
"Примерно, изпрати ги да ходят заедно на кино, организирахме срещи, за да не се гледат като непознати на терена, някаква бариера между тях да бъде съборена, така че да се получат нещата. Децата бързо свикват, той (Симеон Ангелов) бързо се привърза към Ирмена. Имаха си свои имена, с които се наричаха, свои взаимоотношения", разказва Теодора Дончева. Резултатът от този ход е видим на екрана.
"Солта" на филма
"Режисьорът си беше казал, че за този филм не търси популярни лица, а подходящите хора, независимо дали са известни на широката аудитория или не. За Иван Стаменов нямаше колебания - от самото начало се разбра, че той е нашият човек.", казва Теодора. Така в една от най-интересните роли в „Писма от Антарктида" се оказва актьорът, завършил НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов, преди да замине за Америка. След това Стаменов се е установил във Виена, където живее и в момента. Въпреки това епизодично се появява и на българския екран - зрителите го гледаха и в образа на Тодор Лозанчев в сагата "Дървото на живота".
Той се оказва и една от приятните изненади във филма със силното си присъствие и умела актьорска игра.
„Ирмена Чичикова се яви на кастинг, след като вече на пробни снимки се бяха явили голяма част от българските актриси в тази възрастова група. Още на кастинга Ирмена беше изключителна. Преди нея също имаше актриси, които се представиха добре, но след нея не остана никакво съмнение, че тя е актрисата, която търсим", казва Теодора Дончева.
Станислав Дончев, операторът Мартин Димитров и актрисата Ирмена Чичикова
Не е комедия, но се гледа лесно
Драматичният сюжет сякаш плаши зрителите. Затова според Теди е важно да се уточни, че „този филм не е комедия, но се гледа лесно". Вероятно това се дължи на факта, че създателите му вярват в щастливия край и в идеята, че зрителят може да преживее катарзис в киносалона, но да излезе зареден с позитивна емоция.
"Филмът те оставя с чувството, че любовта може да излекува всичко и това е прекрасно послание", казва Теодора Дончева.
"Писма от Антарктида" е по кината от 11 октомври.
