Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пир по време на #metoo

Имаме нужда от искрени Оскари, на които да се подиграваме за филмово качество, не за политическа конюнктура. Снимка: Getty
Имаме нужда от искрени Оскари, на които да се подиграваме за филмово качество, не за политическа конюнктура.

Тази година Оскарите са толкова лесни за познаване, че и баба ви може да назове предвалително победителите, ако успеете разбира се да отвлечете вниманието й от Гинка Върбакова.

Уви, пазарджишката Франсис Макдорманд се включи твърде късно в надпреварата, макар че от година се знаело за ролята й. А вие викате, че номинацията й била изненадваща. Но да не се отплесваме.

Предизвикателството пред любителите на кино-залози сега е не кого са предпочели академиците, без да са гледали филма, а по какъв начин Холивуд ще запази претенцията за прогресивност, докато раздава статуетка на мъж по гол задник. Aми така де, ако Харви Уайнстийн си свали панталоните – това е тормоз; но добре сложен позлатен мачо, прикрил с меч гениталиите си, не изглежда да символизира нищо фалическо, нали така?

Ето ни неусетно при първата радикална прогноза: крайно време е някоя активистка да забележи половата скулптурна дискриминация и да се въведе на първо време джендър неутрално име за наградата ("Оскарио" е добро предложение, има и латино елемент).

На бас, че мъжкото име Оскар ще бъде ограничено в произнасянията. Освен това е добре да се помисли за дрехи на статуетката, по възможност нека е нещо като роба, не всеки може да си позволи такива стегнати бедра, нали не искаме потисничеството във филмовия свят да е и на естетически принцип?!

"Без красиви актьори" е чудесна инициатива, ама дайте първо да се справим с половите нередности.

Слагам десет кинта, че все някой ще отбележи сексизма на златния мъж и още пет, че никой няма да бъде така ироничен да каже, че тоя меч пред гениталиите е единствената му преграда пред кастрацията. Или нейното начало, знам ли. Джими Кимъл, надявам се поне в истински комичните моменти на церемонията да вмъкнеш някаква смешка за това.

Иначе Франсис Макдорманд ще спечели безапелационно, понеже е силна жена и знае как да използва билборди по предназначение, не като служителите на МВР тук. Друг е въпросът, че тия билборди уж бяха на изоставен път и тя ги съзря случайно, пък всъщност се виждаха от верандата на дома й, но понякога и Макдона прави грешки.

Малко по-рано Алисън Джени ще вземе Оскара за поддържаща роля за филм, който не сте гледали още, понеже името ви звучи тъпо - "Аз, Тоня". Горещо ви го препоръчвам; ако искате да си спестите номиниран филм, нека е "Вестник на властта".

Готови ли сте за втората дръзка прогноза: половото разделение на номинациите ще бъде атакувано, но не прекалено агресивно.

В областта на културата изричното споменаване кой мъж и кой – жена е анахроничен сексизъм, вие представяте ли си да има женски Пулицър или Ман Букър? Именно – актьорът е актьор и смесването на категориите е кауза, зад която си струва да стои поне един хаштаг. Но може би Холивуд все още не е узрял за тази идея в дълбочина, засега все още борим заплатите зад сегрегацията, не самата нея.

Гари Олдман също ще спечели, най-вече от това, че никоя колежка не се е сетила да го обвини в обарване. Впечатляващо въздържание, Гари, или невзрачност, не сме сигурни кое е. Лека-полека навлизаме във времето, когато да не си бил лъстив в кино средите е или белег за висш морал, или за полова немощ.

Сам Рокуел също е от добрите, всеки превъзпитан расистки реднек-сексист е добре дошъл сред победителите, не че до това му се свежда ролята, но баш това вижда в нея политическият консилиум на напредничавите.

Трета прогноза от бъдещето: имаме спешна нужда от категория "Отнет Оскар", където бивши палави победители ще бъдат посрамвани и изтривани от аналите на наградата.

Това ще е нещо като In Memoriam секция, но за живи и без да ги помним. No Memoriam се връзва идеално. Почти не мога да се сетя кой заменен с Кристофър Плъмър актьор ще я поведе.

Следват категориите за сценарий, които са традиционно лакмусът дали сте филмов нърд или си мислите, че и ония там снимат като родните сериали и вече си сценарист, ако умееш да вържеш две клишета на фльонга. За оригинален ще спечелят Билбордите, за адаптиран – "Призови ме с твоето име", което е красива гейска история.

Все пак да не забравяме, че освен за правата на жените, академията е силно загрижена и за хората с различна сексуалност.

Така че може би ще оставим няколко статуетки на гол мъж в областта на Награда за сексуална диверсификация. Това все още няма да е отделна категория, но и до това ще опрем някой ден, бъдете сигурни.

Оскарът за режисура ще е за Гийермо Дел Торо и междувидовите щения на човека-амфибия към сексуално фрустрираната хигиенистка, която се влюби в него, преди да е сигурна има ли първични полови белези и дали ще й паснат. Дай Боже повече такива филми, няма значение, че съществото може да регенерира, но не и да връща към живот невинни котки, които е утрепало по погрешка. Почти като самото движение #metoo. Иначе и аз съм впечатлен как шаран-мен лекува плешивост с докосване, същи блатен Кашпировски.

Най-трудната прогноза е дали пак да е народно-демократична работата при най-добър филм, т.е. да дадем на Гийермо и този Оскар, или да почетем Билбордите и да се правим, че случайно е станало, че Макдона не е сред номинираните режисьори.

Със сигурност това ще е най-внимателно следеният плик, за да не стане като миналата година. Вие лично за кое отложено отмъщение сте: на силната жена или на генетично различния?

Докато мислите, само да ви кажа, че както върви, Оскарите се превръщат във второстепенна филмова награда и то не пред Глобусите или БАФТА, а пред призовете на порно-гилдията. Там поне ти е ясно, че актрисата със сигурност е имала сексуални общения с продуцента, а не се налага да го предполагаш, както вече е тук.

Хаштаг: имаме нужда от искрени Оскари, на които да се подиграваме за филмово качество, не за политическа конюнктура.

Най-четените