Свикнали сме образът на Христос в киното да е жертва или на безпомощни клишета, или на нелепо героизиране в често доста несполучливи филми.
Тези дни обаче си заслужава да си припомним един от най-идейните и успешни опити историята на Иисус да бъде превърната в качествено кино. Става въпрос за „Последното изкушение на Христос" на големия Мартин Скорсезе - филм, предизвикал много гняв и страх след излизането си преди близо 30 години (и всял смут и в България не толкова отдавна).
Класикът на американското кино Скорсезе представя живота на Христос непосредствено и достъпно, като набляга на чисто човешката страна на героя. Изигран безапелационно от Уилям Дефо, Иисус е обрисуван като гневен, объркан и страдащ, водещ борба със самия себе си, но в крайна сметка узряващ за своята отговорност и своя дълг като Месия.
Филмът е създаден по едноименния роман на Никос Казандзакис, за който големият гръцки писател е отлъчен от църквата и анатемосан.
Около екранизацията по книгата му се спори много още от фестивала във Венеция през 1988-а, където е световната премиера, а множество християни са скандализирани от необичайния начин, по който е представен Иисус. Критиците на филма се възмущават най-вече от сцени към края, където Христос е на кръста и потънал в нечовешка болка, халюцинира и си представя какъв би бил животът му, ако беше обикновен човек. В бълнуването си той се жени за Мария Магдалена, има деца и доживява до дълбока старост. Противниците на творбата не приемат и любовната сцена между Иисус и Мария Магдалена.
Реакцията на Ватикана не закъснява и Светият престол категорично заклеймява „Последното изкушение на Христос", а няколко християнски групи организират гласни протести и обявяват масов бойкот на филма още преди излизането му.
Стига се и по-далеч. Един от протестите в Америка е организиран от религиозна радиостанция, която събира 600 демонстранти, обграждащи сградата на MCA - дъщерна компания на продуцентското студио Universal, а отделно евангелистът Бил Брайт предлага да купи негатива на филма от Universal, за да го унищожи.
Протестите убеждават няколко вериги киносалони изобщо да не разпространят „Последното изкушение" (една от тях, General Cinemas, по-късно се извинява на Скорсезе за това).
Извън Щатите, в страни като Гърция, Турция, Мексико, Италия, Чили и Аржентина, филмът е забранен или цензуриран за няколко години. Като причина за забраните се посочва наличието на "антихристиянски, антиисторически, лъжовни и кощунствени версии за живота на Спасителя".
Конкретно в Чили религиозна група успява да издейства съдебно решение, спиращо разпространението на „Последното изкушение на Христос". Във Франция се провежда организирана атака срещу излъчването на филма в няколко града, а един парижки киносалон е запален след като го е прожектирал.
В Унгария излъчването на филма по телевизията е спирано на два пъти - през 1994 и 1998 г., заради католическата църква. В Русия той беше излъчен по частния канал НТВ през 1997 г., въпреки протеста на патриарх Алексий Втори.
Реакция срещу филма имаше и в България, макар и доста по-късно и доста неочаквана.
„Последното изкушение" трябваше да бъде показан по Канал 1 на 18 януари 2002 г., и то в праймтайма - от 21.30. БНТ обаче го свали от програмата си след като Светия синод, свещеници и граждани протестираха срещу излъчването му. Владиците от Светия синод написаха гневно писмо до националната телевизия и поискаха лентата да не се излъчва.
Към тяхното искане се присъединиха духовници от всички епархии и над 200 граждани, развънели се на телефоните на телевизията. Междувременно русенски свещеници заплашиха с протести, а жители на Сливен обявиха, че ще блокират пътя пред сградата на БНТ.
"Показването на този филм е резил на резилите. С него се насажда атеизъм", обясни мотивите на Светия синод сливенският владика Йоаникий. Декларацията беше изпратена и до тогавашния председател на СЕМ Маргарита Пешева, до премиера Симеон Сакскобургготски, и до шефа на парламента Огнян Герджиков.
"Предполагаме, че критиците на филма са имали възможност да го гледат. Но защо искат да лишат другите от това право?, пише БНТ в официално становище, но все пак след множеството възражения обявява, че ще излъчи „Последното изкушение" в по-късен час и в друг ден, тъй като така или иначе вече е платила за него.
Шест години след това филмът беше излъчен по Би Ти Ви в късна прожекция след полунощ, преминала тихомълком.
Независимо от противоречивите отзиви, „Последното изкушение на Христос" носи на Скорсезе номинация за „Оскар" за най-добър режисьор.
В същото време, по доста необясними причини, Харви Кайтел е номиниран за антинаградата „Златна малинка" за поддържащата роля на Юда - той изиграва един смело и нетрадиционно изграден образ, превърнат в много по-централна фигура и оставащ далеч от традиционната представа за предателя Юда. Тази номинация не просто остава като една от големите издънки на „Златните малинки" през годините, но и затвърждава впечатлението, че „Последното изкушение на Христос" сякаш остава дълбоко неразбран.
Посланията, заложени в него, може и да не се харесват на църквата, но тяхната цел не е Иисус да бъде представен в негативна светлина. Акцентирането върху човешките му качества и върху представата, че да си добър човек може да е толкова трудно, колкото да си Бог, придава много по-силно въздействие на всяка негова реплика и постъпка.
Христос от „Последното изкушение" успява да внуши, че щом дори той има съмнения и страхове, значи и ние можем да приемем нашите собствени, както и да се преборим с тях.
Простичка и въздействаща идея, която обаче не всеки може да разбере.
