Двама българи достигнаха до финала на конкурса за сценарий Jameson First Shot.
Добромир Байчев и Мария Малукина намериха място в топ 20 на надпреварата при едва второто участие на България в конкурса за сценарий на кратък филм.
Успехът им е изключителен на фона на впечатляващите 2161 сценария, подадени от САЩ, Англия, Ирландия, Австралия, Канада, Южна Африка, Израел и България.
Тази година продуцентът Дейна Брунети и британския актьор и режисьор Доминик Уест избраха тримата победители.
Това са сценариите на Оли Улф от Лондон, Алис Гоугън от Сидни, Австралия, и на Джейсън Манела от Онтарио, Канада. Победителите получиха награда – Уест да бъде изцяло на тяхно разположение и да вземе участие в реализацията на идеите им. Трите най-добри кратки филма бяха представени в Paramount Studios в Холивуд пред някои от най-значимите представители на филмовата общност.
Специален пратеник на събитието беше писателят и ментор в надпреварата Захари Карабашлиев. Той присъства на премиерите на филмите победители и се срещна с доказани имена на холивудската кино индустрия.
Карабашлиев проведе интервю и със самия Доминик Уест, специално за читателите на Webcafe.bg.
Уест в краткия филм "А funny thing happened to Кelly and Тed". Снимка: Jameson
РАЗГОВОР С ДОМИНИК УЕСТ
Захари Карабашлиев
Вратите на Paramount Pictures Studios се разтварят пред лимузината ни почти като на забавен каданс. Чернокож портиер в тъмен костюм, бяла риза и папийонка кимва с лека усмивка и свежда поглед, насочва ни с плавен жест и се отдръпва, за да ни направи път. Автомобилът ни спира на паркинга, минаваме през висока арка с надпис Paramount Pictures и тръгваме по алея между триетажни сгради, високи палми и тревни площи, крачим едновременно в късчета от историята на световното кино, но и през бъдещето му, защото това, което се работи днес зад тези стени ще бъде видяно по всички точки на света след години.
Стигаме до крайната си цел - един от основните киносалони на Парамаунт - този, в който новозаснетите филми се излъчват за пръв път пред продуценти, изпълнителни директори и професионалисти. Историческа сграда от началото на миналия век, малко площадче пред нея, шадравани… Над всичко това в тъмномастиленото небе над Холивуд е виснала — като в декор от романтичен филм — една голяма, пълна луна.
След малко тук ще бъде пълно с гости, дошли да видят кулминацията на конкурса за къс филм First Shot. В това историческо място ще бъде прожекцията на трите наградени филма от конкурса на Джеймисън. Главната роля във всеки един от тях се изпълнява от британския актьор с ирландски произход Доминик Уест, известен с телевизионния сериал на HBO The Wire, с “Аферата”, с филмите “Чикаго”, “300”, “Геният” и други.
ПР-ът на Доминик Уест ме кани да поговорим в актьорската каравана, спряна на паркинг встрани от киното. Винаги ми е било интересно какво представлява актьорска каравана отвътре, мисля си, докато изкачвам стълбите.
“Искаш ли нещо за хапване?”, пита Доминик веднага след си стискаме ръцете и се запознаваме. Гласът му е дълбок, трениран, актьорски, британски. Нищо общо с американския му акцент в “The Wire”. Поглеждам към отрупаната маса — кетърингът явно се е престарал, поклащам глава отрицателно, вземам бутилка вода и започваме.
Доминик, ти си актьор успял да се наложи както в телевизията, така и в киното… Но къде е всъщност сърцето ти? Какво обичаш най-много?
Всъщност театъра. Майка ми ме заведе в театъра на 9 годишна възраст. Тя се занимаваше с театър като любител, бяха в любителска трупа, живеехме в Шефилд тогава. После играх в ученически постановки, продължих и в колежа. Така че, да, театъра е моята любов. Може би там ми е сърцето. Но пък целият ми живот е свързан с американската телевизия. Цялата ми лична история и култура се завъртя около американската телевизия и кино. Така че по някакъв начин съм дълбоко свързан с тях.
Доминик, ти си толкова реализиран актьор...
Благодаря ти.
Не, не, благодаря ти… (Смеем се и двамата.) Та исках да кажа, защо един толкова успял актьор се е захванал в конкурса First Shot да помага на трима неизвестни, непознати сценаристи като участва в техните къси филми? Защо се съгласи да се занимаваш с аматьори?
О, не знам. Излъгаха ме, че били много опитни. Продуцентите ми ме увериха, че тези тримата били високо иновативните нови гласове в киното. Не знам вече кой, по дяволите, ми го каза, но аз взех, че го повярвах. Само като си помисля, че не съм виждал още готовите им филми… Кой знае какво са направили. Шегата настрана, но аз вярвам, че трябва да се помага на таланта, да се търси и подкрепя новото.
В твоята IMDB биография има не един и два къси филма.
Така е. Правя го от студентските години.
Какво би посъветвал всеки, който опитва да пише кратък филм? Който иска да пробие?
Да чете сценарии и гледа филми. Да чете още. Да отделя адски много време за работа с всяка страница, да ги обсъжда с приятели, да търси съмишленици... Такива неща.
Уест по време на снимките на краткия филм "Five Star Fouad". Снимка: Jameson
Доминик, напоследък изглежда, че всички мигрират от киното към телевизията - HBO, Nettflix… Защо?
Защото сценаристите отидоха в телевизията. Ние, актьорите ги следваме. Писателите и сценаристите могат да пишат много по-свободно в телевизията, не са ограничени от комерсиални съображения както е в киното, не се налага да започнат и завършат една история за час и половина и да удовлетворят спонсорите. И така - актьорите отиват заради сценаристите, а режисьорите, заради многото пари. Шегувам се. Но, да, за разлика от киното, където пазарът диктува съдържанието, в телевизията е обратното. Артистът е свободен да предлага всякакви идеи.
В киното един сценарист има определено време, за да развие историята си и да изгради образите, така че актьорите да ги изиграят убедително, да им повярваме. В телевизионен сериал един актьор има много повече време, за да изгради даден образ. Но какво мислиш за късия филм? Как един актьор се справя с факта, че филмът е толкова ограничен във времето - 10, 15 минути, често по-малко? Как се гради образ за толкова кратко време?
Ами, точно това е предизвикателството. Късият филм е толкова интересна арт-форма. Защото имаш много малко време да дестилираш всичко до миниатюра, до някакъв портрет. И трябва да се концентрира само върху една драматична ситуация, до някакъв епизод.
И все пак ти все още ли изграждаш емоционална арка на героя, с начало, среда, край, с промяна?
Разбира се, разбира се… Винаги търсиш движението, което да те отведе от точка А до точка Б, от началото към края, винаги търсиш трансформацията. И понякога се получава много интензивно. Но най-важното е да е написано добре. Да бъде на страницата. Сценарият е всичко!
Уест в краткия филм "The Finish Line". Снимка: Jameson
В телевизионния сериал “Аферата” ти играеш учител и писател, закъсал с писането, но в извънбрачна афера със сервитьорка. Нещо ме кара да мисля, че ти самият пишеш. Ти със сигурност пишеш. Така ли е?
(смущава се) О, не знам. Не мисля. Не съм писател. Пиша дневник всъщност. Пиша много в него. Всъщност пиша и сценарии. Имам няколко. Може би никога няма да видят бял свят, но аз всъщност много харесвам да пиша сценарии, много обичат този формат. Чел съм толкова много, че мисля, че ги разбирам. Мисля, че са много интересна художествена форма.
Значи все пак познах.
Май да.
А четеш ли? Имам предвид книги, освен сценарии.
О, да. Твърде много даже.
Четеш ли на децата си?
Постоянно.
Децата ти са късметлии. Страхотно е, нали?
Четенето на децата от най-ранна възраст е фундаментално. Тези, на които четем на глас е много по-вероятно да започнат четат и пишат от останалите. Помага много срещу разстройството на дефицита на вниманието, развива въображението, не е като да се взират само в един екран. Важно е.
Доминик признава, че не е бил в България, но един ден би дошъл, защото "Холивуд може да те отведе къде ли не".
На вратата на трейлъра се чука, Доминик отваря и излизаме. На площадчето пред киното са се събрали много хора, DJ пуска музика, към входа на сградата е разстлан зрелищно зелен килим, сервитьори в бели униформи и подноси щъкат насам-натам. Пред голяма, ярко осветена зелена стена с надписи First Shot Fest са се насъбрали фотографи. Виждат Доминик Уест и се насочват към него. Лицето му грейва в широка неподправена усмивка и той ускорява крачка към светлината на прожекторите.
