В края на 1968-а година в тъмните салони с бавна, но авторитетна каубойска стъпка влиза монументалният magnum opus на маестро Серджо Леоне "Имало една време на Запад". Епичната итало-американска екстраваганца излиза извън контурите на популярния по онава време "спагети-уестърн" поджанр и се превръща в един от онези специални филми, за които се говори десетилетия след първата им прожекция.
Половин век по-късно "Имало едно време на Запад" продължава да вълнува ценители на качественото кино, културни анализатори и коментатори, историци, режисьори, сценаристи, актьори и "нормални" зрители, които не се интересуват от сложни филмови теории, но просто изтръпват, когато чуят онази могъща мелодия, произведена от "Мъжът с хармониката".
Казвано е за безброй филми, но за този е вярно – няма вече кино като "Имало едно време на Запад". Тарантино се възбужда от спагети-уестърн естетиката и копира кадри и елементи от Серджо Леоне, но нищо не може да се сравнява с оригинала.
Самият Леоне се вдъхновява от старите майстори на най-американския жанр като Джон Форд, Фред Цинеман, Джон Хюстън и други. Към тях той добавя своето очарование от стила на азиатския колос Акира Куросава, за да създаде своята уникална европейска уестърн естетика.
Митът за Стария Запад изглежда изключително интересно, видян от дистанцията на Италия. Леоне е външен човек от Стария континент, който влиза дълбоко в културната тъкан на Новия свят и изважда теми, тропи, кадри и образи, които може би никой американец-кореняк (при цялата условност на този термин) нямаше да успее да създаде.
"Имало едно време на Запад" маркира разгръщането на мащаба на Леоне. След успеха на своята "Доларова трилогия" - "За шепа долари", "За няколко долара повече", "Добрият, лошият и злият" - режисьорът получава достъп до повече пари и по-големи звезди. Любимият герой на Америка Хенри Фонда приема ролята на бруталния убиец със студен син поглед Франк. Никой не може да подготви публиката за това брутално изпълнение.
Джейсън Робардс впряга грубата си мъжественост в материализирането на бандита Шайен. Разкошната Клаудия Кардинале възбужда колективното въображение в кожата и корсета на класната проститутка Джил. А мускулестият стоик и майстор на минималистичното, мъжествено екранно излъчване Чарлз Бронсън е мистериозния стрелец, познат като "Мъжът с хармониката".
Измежду знаменитостите Леоне вкарва своите любими изкривени "лица от втория план" като великия Джак Елам. Също като Федерико Фелини, Леоне е виртуоз в използването на странни, нестандартни и внушителни фигури и физиономии за подсилването едновременно на реализма и сюрреализма на произведението.
Сюжетът на "Имало едно време на Запад" е богат и дори леко объркан, но в сърцето му е древната тема за отмъщението. "Мъжът с хармониката" иска възмездие от архетипния убиец Франк. Неговият сигнал е мелодията на хармониката.
Музиката на Енио Мориконе към филма отдавна се е превърнала в автономен легендариум. Операторската работа на големия Тонино Дели Коли материализира епичната визия на Серджо Леоне за Стария Запад. Екстремно близки планове, невъзможно широки ъгли, дълги и бавни кадри, величествени панорами, флуидни движения от кран, красиво мудни приближавания и отдалечавания.
Леоне усъвършенства естетиката на дългата подготовка за внезапното насилие. Оркестрира очакването като покрит с прах и барут последовател на Хичкок. Стилът на "Имало едно време на Запад" агресивно притегля публиката за ревера, иска да му обърнем внимание и да му се наслаждаваме, но без да ни "изважда" от историята.
Критиците посрещат по-скоро хладно "Имало едно време на Запад" при излизането му само, за да му се прекланят след като тестът на времето му определя ключово място в историята на киното.
Близо тричасов епичен уестърн, направен от европейци и сниман в САЩ, Мексико, Италия и Испания? С минимално количество диалог и дълги богати кадри, в които звукът от капещата вода и шумът на тревите и мухите са изведени до арт форма? Забравете за подобно филмово преживяване в епохата на Marvel и социално ангажираните филми с "послания".
Трябва да се върнем 50 години назад във времето, за да изживеем приключенската история за наситеното с насилие създаване на митопоетичния свят на Стария запад. Пейзаж на противоречия и образи "по-големи от живота".
След години, когато повечето от днешните опити за кино ще са напълно и закономерно забравени, хората с отношение към киното все още ще говорят за "Имало едно време на Запад" и ще изтръпват от мелодията на онази проклета хармоника.
