Остана по-малко от месец до премиерата на хорър фантастиката на сър Ридли Скот „Пришълецът:Завет". Филмът е част от прикуъл поредица към легендарния франчайз „Пришълец" и разказва предисторията на оригинала, променил киното с появата си през 1979-а.
Автентичната поредица включва четири филма - „Пришълецът" от 1979-а, „Пришълците" от 1986-а, „Пришълецът 3" от 1992-а и „Пришълецът: Завръщането" от 1997-а. Двата по-късни филма от спин-оф франчайза „Пришълецът срещу Хищникът" са творчески провали и не се броят към оригиналната сага.
От години във филмовото пространство се водят дебати относно качествената подредба на четирите филма. Има нещо като консенсус, че първите два превъзхождат третия и четвъртия, но оттам се започват споровете.
Предлагаме ви нашата класация на тази космическа крийчър фантастика от най-слабия към най-великия. В коментарите може да публикувате вашият топ 4, а всички заедно стискаме палци „Пришълецът: Завет" да не разочарова ценителите и да се окаже поне толкова богат и маниашки, колкото е епично разточителната му рекламна кампания. Всъщност искаме повече. А сега към класацията.
„Пришълецът: Завръщането"
Четвъртият и последен засега филм от оригиналната поредица е и най-незадоволителен, въпреки великолепната си естетика и няколко иконични сцени. Режисьор е френският майстор на нетрадиционните ракурси, широките ъгли на снимане и ексцентричните персонажи Жан-Пиер Жьоне („Невероятната съдба на Амели Пулен).
Французинът инжектира своята запазена марка сюрреализъм в каноничната тъкан на „Пришълецът" в опит да вдъхне нов живот на бранда. Драматургичните дупки в историята са запълнени от авторския визуален ентусиазъм на Жьоне. Филмът се гледа с удоволствие, но твърде често се отдалечава от усещането за вселената и митологията на „Пришълецът" и прилича на нещо друго.
„Пришълецът 3"
Това е най-проблемният от всички филми в поредицата по отношение на производствен процес. Това е дебютът на големия Дейвид Финчър („Седем", „Боен клуб"), но той се отрича от готовия продукт и посочва намесата на студийното началство като причина за бъркотията.
Сценарият е преработван и пренаписван, а продукцията на няколко пъти потъва в хаос. Което в крайна сметка се отразява благоприятно на атмосферата на филма. Той има своите проблеми, но с малко надскача четвърта част. „Пришълецът 3" е най-мрачният, нихилистичен, песимистичен и клаустрофобичен от всички произведения в поредицата и заслужава внимание.
„Пришълците"
Вече сме на територията на безупречните шедьоври с втория филм, който заема и второто място в класацията. „Пришълците" е епично и брутално филмово откровение от демиурга на мащабните платна Джеймс Камерън („Терминатор 2", „Титаник"). С „Пришълците" той прави едно от най-великите продължения в историята на киното. Камерън взима съспенса от оригинала и го смесва със страхотен милитаристичен спектакъл.
Резултатът е емоционално наситен, безупречно структуриран научно-фантастичен екшън хорър. Филмът съдържа някои от най-иконичните моменти в комерсиалното кино, а грандиозният финал е създаден от материята, от която се правят легенди.
„Пришълецът"
„Пришълците" на Камерън е велико кино, но първото място все пак е за оригинала. Филмът, от който започна всичко. Едно от най-класните, влиятелни и внушителни постижения на жанра. Режисьорът Ридли Скот е художник на ужаса, подпомогнат от първокласен екип и, разбира се, от дизайна на чудовищата на легендарния Х. Р. Гигер.
Именно тук дебютира негово ксеноморфско величество Пришълец. Лъскав, черен, потаен и съвършено смъртоносен кошмар с дълга опашка и две усти. Оригиналът дава началото на радикално развлекателна митология, кондензирана още в първия промоционален слоган: „В космоса никой не ще чуе писъците ти".
„Пришълецът" е бил интерпретиран като болезнена и извратена алегория на забременяването и раждането, на тревожността, която може да се породи от осъзнаването, че носиш чуждо живо тяло в организма си.
Чудовището има лъскава фалическа глава и стрелкащ се смъртоносен език - съвършен дизайн, който обогатява сексуалната символика. Естетиката на оригинала е проникната от биомеханичните секс-кошмари на Гигер, а финалът, в който младата Елън Рипли (Сигорни Уйвър) се изправя срещу ксеноморфа само по бельо е ярка илюстрация на великолепния ефект от качественото комбиниране на еротика, напрежение и ужас.
