Смелите и красивите

Снимка: Disney

Те са интересни и сексапилни образи, които могат да се борят наравно с мъжете

Снимка: IMDB

Мулан, "Мулан"

"Мулан" е може би най-мащабният и чакан филм през този месец. Не само защото адаптира на голям екран епичната анимация на "Дисни" от 1998-а, а и заради зрелището, което сам по себе си носи.

Независимо дали сте фенове на анимация или не, "Мулан" може да ви предложи забавление, източни мъдрости и красота, каквито само киното на далечния изток предполага. Историята в "Мулан" е една от малкото, в която "Дисни" не адаптират приказка или популярна детска книга, а истинска притча.

Снимка: IMDB

Сюжетът разказва за млада майсторка на бойни изкуства, която се преоблича като мъж и се записва в армията на императора. Тя се впуска в битки, защитавайки границите на Китай от северните нашественици. Мулан е силна, дръзка и смела. Тя отказва да се подчини и да приеме плахо съдбата си, а именно да стане покорна съпруга и избира много драматичен и шекспиров елемент, за да получи онова, което желае – да се бие наравно с мъжете.

Мулан е един от първите ярко феминистични образи на "Дисни" и е любим персонаж и до днес. Филмът пък носи усещането, че човек гледа азиатско кино с носталгичен полъх. Бойните сцени са композирани като танци със сложна хореография, а легендата придава на историята мистичност.

Ейва, "Ex Machina: Бог от машина"

Звездата на младата Алисия Викандер точно е изгряла на холивудския небосклон, когато тя получава възможност да изиграе най-плашещия, зъл и умен киборг, които модерното кино познава. Викандер заслужаваше най-малкото номинация за "Оскар" за ролята си на злата, социопатична и манипулативна Ейва, но се размина с наградите, което някак не беше честно.

Снимка: IMDB

Въпреки това нейното спокойно и почти минималистично, лишено от емоции изпълнение в "Ex Machina: Бог от машина" си остава модерна емблема за женски образ във вихрен, почти театрален спектакъл по надлъгване. Ейва може да победи всички, не защото е робот, а защото е красива и умна. Тя е от тези опасни същества, които могат да ви победят, докато просто ви гледат в очите и ви се усмихват. И дори няма нужда да използват сила.

Снимка: IMDb

Невероятната Ейми, "Не казвай сбогом"

Изпълнението на Розамунд Пайк в психотрилъра "Не казвай сбогом" и нейната Невероятна Ейми е една от най-добрите женски роли за 2014 година. Опасна, луда, умна и с план да съсипе съпруга си, като остави следи от кръв и трупове след себе си, Невероятната Ейми е най-страшното женско същество, което може да срещнете.

И нашият съвет би бил да не го правите. При това тя е с визията на великолепната Розамунд Пайк. Нейният оригинален създател – писателката Джилиан Флин, има огромен апетит към силни жени, които се оказват психопати.

Обвинявана, че е женомразка, Флин е създала три от най-чудесните жени убийци за последните няколко години. Тяхното първенство се държи от Невероятната Ейми, която е луд мегаломан, който може достойно да се бори до всеки мъж със същите умения. Тя използва всички женски оръжия, за да получи онова което иска.

Понякога използва и сила, като в една от най-ярките кървави сцени в киното за последните години, в която има много кръв и много секс. Ейми е модерен еквивалент на самодива – тя е нежна и прекрасна в началото, но докато човек се обърне, би му прерязала гърлото. Без да й мигне окото.

Снимка: IMDB

Лисбет Саландър, "Момичето с драконовата татуировка"

Трилогията "Милениум" направи звезда своя автор – шведът Стиг Ларшон, макар той да не успя да доживее, за да я види издадена. Книгите за хакерката аутсайдер, която помага на известен и низвергнат журналист в разследване за убийства и корупция, са вълнуващо четиво не само за почитателите на криминалния жанр. Съответно те получиха своя адаптация на голям екран.

Снимка: IMDB

Първа е Швеция. Трилогията, разделена в три филма – "Момичето с драконовата татуировка", "Момичето, което си играеше с огъня" и "Момичето, което разбута гнездото на стършелите" се появяват през 2009 година и екзалтират публиката с абсолютния си натуралитет и безпардонност.

Кръв, насилие и зло излизат от всеки кадър. А в центъра на целия този Содом и Гомор блести Лисбет Саландър. Великолепната и комплексна Лисбет, измислена от Ларшон, е ролята, която направи Нуми Рапас звезда и й отваря широките врати към Холивуд.

През 2011-а американското кино поднася своя версия на първата книга от трилогията. На режисьорското място сяда Дейвид Линч, който също не спестява от гнусните детайли на историята. За своя Лисбет той избира крехката, порцеланова красавица Руни Мара.

Руни е нежно цвете, което в този филм се преобразява в дръпната, странна и почти грозновата жена. За да влезе в образа, Руни се опитва да му придаде свой нюанс, а не да имитира Нуми Рапас. Това й носи първа номинация за "Оскар" и шапки долу за един от любимите ни хакери.

Телма и Луис, "Телма и Луис"

Телма и Луис са единствения дуо в нашата скромна класация на силни и смели жени. Но те са комплексен и събирателен образ, който е феминистки еквивалент на Бони и Клайд в модерното кино. Те са двойката красиви и силни жени, която всеки би избрал за компания без съмнение.

Великолепният филм на Ридли Скот разказва за тези две опасни и красиви дами тръгнали на порочен похот из Америка, където да си правят каквото си искат. И го правят изключително добре, до самия фатален край.

Много филми са се опитали да имитират химията, която Скот постига на екран с Джина Дейвис и Сюзън Сарандън. Много малко успяват. Неразрушимата връзка между Телма и Луис, хомогенно случила се от липсата на обич и внимание, е толкова органично преплетена със сюжета на филма, че човек трудно може да си представи нещо различно.

Започнал като филм за женско приключение, "Телма и Луис" прелива в екшън, комедия и свършва като драма с поука, която показва, освен силата на женското приятелство и неразрушимата връзка между силната жена и нейните емоции, които я движат до края.

Лий, "Секретарката"

Годината е 2002-а и звездата на Маги Джиленхол изгрява ярко с тази черна комедия с драматични елементи. Някои биха се въпротивили и биха казали, че "Секретарката" е филм, който показва жената като подчинена на мъжа. Но тук не сме склонни да се съгласим. По много умел начин образът на Джиленхол - Лий - и нейната странна полу-сексуална връзка с мистър Грей, изигран от Джеймс Спейдър, дават тон на едно палаво приключение, което жената диктува.

Той е нейният шеф, а тя неговата секретарка. Двамата развиват странна връзка на любов и привързаност, в която тя му е подчинена, а той обича да я наказва по всякакви начини за неизпълнените й задължения. "Секретарката" поставя Спейдър и Джиленхол в центъра на всевиждащото око на Холивуд, защото двамата имат страхотна химия на екран, а на нея носи първа номинация за "Златен глобус". Самият филм пък печели наградата на журито на фестивала Сънданс.

Снимка: IMDB

В центъра на тази черна BDSM история блести Лий, която е сложно построен образ на лудо момиче, което обича да бъде наказвано и по този начин владее положението. Лий по никакъв начин не е подчинена, освен в леглото, и постига целите си със зъби и нокти, буквално.

Безпардонна, ярка и нахъсана да получи любов, която не й предложена в началото Лий е склонна да страда и да бори. И накрая постига целта си, разбира се. А сцените с голата Маги Джиленхол са един великолепен бонус към това палаво забавление.

Холи Голайтли, "Закуска в Тифани"

Абсолютната класика на Труман Капоти е дала на света на литературата най-интересния, палав и забавен женски персонаж – Холи Голайтли. Филмовата адаптация по него дава на киното една от най-нежните, изтънчени и класни актриси за последните години – Одри Хепбърн.

Който не е гледал "Закуска в Тифани", е изпуснал задължителен киношедьовър. А Хепбърн е повече от прекрасна в ролята на елитна компаньонка, която бяга от самотата, скуката и търси любовта не където трябва.

Отначало Капоти иска Мерилин Монро за ролята, но в крайна сметка не я получава. Въпреки това, когато филмът излиза, той е доволен и щастлив.

Хепбърн е класата, която неговата Холи заслужава, за да може киното да я обикне, а жените да я приемат като своя родна сестра. И това се случва. Холи Голайтли е леко момиче, дошло от село, което владее магията на женското начало – тя привлича погледи и оставя мъжете с увиснали ченета. Съответно получава каквото иска, когато иска.

Капоти маскира нейния образ в привидна любовна история, но я поставя в центъра на този пищен спектакъл. Днес, близо 60 години по-късно, всички знаем, че и авторът, и актьорите, и екипът са си свършили работата перфектно. Но големите аплодисменти все пак са за Одри Хепбърн.

Снимка: IMDB

Лея Органа, "Междузвездни войни"

В нашата колекция от великолепни дами имаме проститутка, убийца, феминистка, секретарка, защо да нямаме и принцеса. Лея Органа е един от най-силните образи в комерсиалното кино, които ще останат в историята.

Франчайзът "Междузвездни войни" се опита да повтори историята със създаването на Рей, но нещата не се получиха по същия начин. И не е необходимо, принцеса Лея е една. Неслучайно светът плака, когато Кари Фишър почина.

Снимка: IMDB

Принцеса Лея комбинира в себе си множество качества, на които би се възхитил почти всеки. Тя има синя кръв, тя носи нeподправен сексапил и не е странно, че и до днес има мъже, които си фантазират за Лея в златно бельо, тя носи борбеност и не се предава. Въпреки, че е в плен, тя успява да повика помощ, благодарение на своя ум и прозорливост, а след това и да поведе бунт срещу Империята, като става генерал на Съпротивата.

Лея Органа носи в себе си всичко онова, което една силна жена иска да притежава. В продължение на години и десетилетия никой не може да я свали от пиедестала, на който се е качила със собствени сили и малко помощ от Джордж Лукас.

Снимка: Fox Searchlight Pictures

Бонус: Милдред, "Три билборда извън града"

Допълнителни точки получава всеки, който смята, че "Три билборда извън града" заслужаваше повече награди, отколкото получи. Мартин Макдона предпочита да слага мъже в центъра на своите истории. С малкото изключение на Милдред.

Историята в "Три билборда извън града" е пречупена през чувството за вина и липса на справедливост, през болката на майката, която не е направила достатъчно за детето си приживе.

Снимка: Fox Searchlight Pictures

Франсис Макдорманд е стихия на екран винаги, но тук тя е по-силна, смела и ярка от всеки мъж и бори лошите по начини, по които само една жена може да го направи – с крясъци, с раздаване на справедливост по необичаен начин и с пушка в ръка.

Те са онези жени, които ако срещнеш в тъмна улица, късно вечер или в някой съмнителен бар, може и да те уплашат.

Защото са секси, смели, дръзки и дори малко опасни...

А най-големият им плюс е, че са измислени персонажи и може да си фантазираш всичко за тях.

Смелите и интересни женски персонажи в киното могат да се похвалят с красиви и дръзки представителки в почти всеки жанр.

Те са плътни, интересни и сексапилни образи, които могат да се борят със злото или доброто наравно с мъжете. Не звучи недостоверно, нито глупаво. Жената в киното отдавна не е просто девойка в беда или още по-лошо - разглезена и плачеща.

Женските образи, с които киното се гордее и зрителят обича, са много и са винаги приятни за гледане. Което е радост, както за жените, така и за мъжете. Няма мъж, който да не иска да гледа красиви, сексапилни дами с оръжия. А ако владеят и някакви умения, още по-добре.

Възходът на опасната, фатална жена в киното бележи своето начало още през 60-те години.

Жената, която може само с един поглед или походка да накара мъжа да прави каквото тя поиска. Да го манипулира, да го набие и дори да го убие.

В по-доброто кино може да видим жени, които искат да борят статуквото, да сеят зло, да превземат света, да командват и да се бият. Влязат ли в бой, рядко излизат като победени, а когато това стане все пак, си отиват с гръм, трясък и фойерверки.

И най-важното, еволюцията им е изключително приятна, както за обикновения мъж, който просто обича да гледа готини жени на голям екран, така и за запаления киноман, който може да им се наслади с удоволствието, с което се гледа готин филм.

Еволюцията на смелите и красиви жени в киното, често въоръжени, по-често дългокраки и най-важното много сексапилни, е събрана от нас, в любимите ни образи от последните няколко десетилетия.