Има много неща, които могат да се кажат за Джесика Частейн. Например, че тази година навърши 42 години, а някак хич не й личат.
Че е щастливо омъжена от две години, че е горещо червенокосо миньонче, че е пищна и изключително сексапилна, че може да я гледате на театралната сцена в Ню Йорк точно толкова често, колкото и на голям екран, че има две номинации за „Оскар" и че голямата й популярност идва, когато е на 34 години през 2011-а.
Има и още подробности, но тези може би са най-важните, с които да изградите най-точна представа за това защо Джесика е едно от любимите момичета на модерното кино.
Родена в Сакраменто на 24 март 1977 година, Джесика Частейн е една от актрисите в Холивуд, която може да се похвали, че е завършила престижния университет за драма Juilliard. Приемат я благодарение на препоръките на Робин Уилямс.
Голямата й популярност идва, след като е номинирана за прелестното си и същевременно кокетно изпълнение в трогателната драма „Южнячки". И макар все още част от по-широката публика да я бърка с Брайс Далас Хауърд - дъщерята на известния режисьор Рон Хауърд, Частейн може да се похвали, че на много други нива вече е оставила своя следа в киното.
Ярките й роли не са толкова много, но тя самата е отличителна с порцелановата си кожа и естествено червената си коса. Времето на актрисата е разпокъсано между Ел Ей и Ню Йорк, между които често пътува, за да може да играе и на сцена, и на голям екран. А понякога и в телевизия.
Джесика е от актрисите, които нямат скрупули да участват в телевизионни продукции и малко преди да стане голяма звезда, може спокойно да я видите в тв адаптацията на „Убийство в Ориент експрес" по Агата Кристи в един от последните епизоди на известната британска поредица „Случаите на Поаро". Епизодът се излъчва точно година преди появата на „Южнячки". След това, както вече знаем, нещата се променят. Най-вече за Джесика.
С днешна дата тази червенокоса и сочна красавица има две номинации за „Оскар", един спечелен „Златен глобус" и шест предстоящи филма, в които повечето й фенове нямат търпение да я видят.
Преди това обаче имате шанс да й се насладите в едно от комерсиалните хорър заглавия по кината в момента - „То: Част втора".
Частейн влиза в ролята на порасналата версия на един от основните персонажи в историята Бевърли Марш. „То: Част втора" може и да не е чашата с кръв на всеки, който може да ви уплаши, а може и просто да ви разсее, зависи какво търсите.
Битката на порасналите членове на Клуба на загубеняците със злия Пениуайз ни връща из улиците на Дери, за да ни залее с червено и зло, в компанията на страшни голи бабички - личен наш фаворит сред сцените с Частейн - гигантски дървосекачи и не толкова уместен хумор.
Бевърли е може би един от най-важните персонажи в историята. Не само, защото е единствената жена в групата, но и защото е скрепяващото звено между ужаса от преживяното и утехата от него. Тези, които са чели книгата, знаят за какво става въпрос. Онези, които не са, ще трябва да се задоволят с Частейн на екран и да видят нейната версия на Бевърли, която е много по-истинска и психологически строшена от онова, което Анет О`Тул предложи през 1990 година.
Няма да описваме и анализираме „То" надълго и нашироко. Всеки, който иска да го види и да си изгради мнение, е добре дошъл. Но комерсиалният подход, който филмът предлага към книгата на Кинг, е нещо, което би ви дошло перфектно в края на лятото. Филм, който прави преход от силно комерсиалното и лековато кино към по-сериозните истории, с които есента е ознаменувана.
Малко преди „То" Частейн влезе в ролята на супергерой в поредния филм от поредицата „X-men", а по-рано я видяхме като Дороти Уелдън в Woman Walks Ahead. Може би едно от най-запомнящите се изпълнения на Джесика преди прословутия „То" беше драмата Molly's Game („Принцесата на покера") на Арън Соркин.
Режисьорският дебют на един от най-активните сценаристи в Холивуд в момента разказва историята на Моли Блум - бивша ски състезателка, която се превръща в кралица на покер игрите, пълни със звезди и високи залози. След години живот в разкош, окъпани с пари, наркотици и алкохол, Моли влиза в полезрението на ФБР заради косвените си връзки с руската мафия.
Играта на Моли, ако образно може да я наречем така, приключва една приятна вечер във Вегас, когато една от големите звезди на организираните от нея покер вечери решава да я прецака.
Оттам насетне пътят е само надолу до мига, в който Моли Блум остава без нищо. За да върне част от парите и достойнството си пише книга, в която само сменя имената на играчите, но разказва за цялото си пътешествие из света на спорта и покера. И двете приличат на возене с бързо увеселително влакче с екстремни участъци. Две години по-късно ФБР отново я арестува по подозрения в организиране на нелегални покер игри. Докато всъщност се опитва да се домогне до индиректните й връзки с мафията.
Частейн, водена от Соркин, успява прецизно да разкаже историята на Моли и нейния възход и падение. Самият Соркин е чудесен сценарист, който успява само посредством диалог да напълни с напрежение и действие сцени, позиционирани в една затворена стая.
Като всяко нещо, което прави и тук Частейн влиза в луксозните обувки на Моли Блум и запечатва образа й за бъдните поколения на голям екран. И го прави чудесно с помощта на дълбоките деколтета и чувствените погледи. Ако можем да сравним последните й две големи роли - а именно Моли Блум и Бевърли Марш - то можем спокойно да кажем, че Частейн е различна всеки път и контрастира умело в персонажите, които решава да изиграе. Вярваме това ще важи и занапред.
За Джесика предстоят вълнуващи дни. В момента тя снима шпионски трилър и й предстои да влезе в други, доста по-кичозни обувки - на телевизионния евангелист Тами Фей Бейкър.
Историята на Тами Фей е не по-малко любопитна от тази на Моли Блум и Бевърли Марш, а разликата между нея и Частейн е контраст, който бихме искали да видим на екран.
И докато чакате Джесика да сложи тежкия грим и крещящите бижута и тоалети, с които Тами Бей е известна приживе, може да й хвърлите един поглед в „Принцесата на покера" или „То", изберете си. Може да се върнете и по-назад в „Южнячки" или дори миналият леко под радара „Най-бруталната година".
Подправена с разноликите си роли, осанка на принцеса от филм на „Дисни" и дълбоки деколтета, където са необходими, Частейн е малкото кадифено бижу на модерното кино.