В Мексико "sicario" означава наемен убиец. Филмът на Денис Вилньов е с участието на Емили Блънт, Джош Бролин и Бенисио дел Торо и разказва за идеалистичен агент от ФБР (Блънт), която е привлечена на служба от двама правителствени агенти (Бролин и Дел Торо) и става част от отряд, чиято мисия е да ликвидира боса на голям мексикански наркокартел.
Българската премиера на филма e на 9 октомври, но вече имаше няколко предпремиерни прожекции. В САЩ е по кината от 18 септември.
Вилньов се нареди след големите имена в киното, след като „блесна" с шедьоври като "Incendies" (2010), "Prisoners" (2013), и "Enemy" (2013).
Макар да смятаме, че "Sicario" трудно може да се мери с тях (особено с „Incendies"), филмът е великолепен и брутално напрегнат екшън трилър с отлични и нюансирани изпълнения.
Емили Блънт се представя чудесно в най-голямата си мейнстрийм роля до момента, не без сериозната подкрепа на Джош Бролин и Бенисио дел Торо.
Филмът е типично „попкорн" развлечение, но с амбицията да носи важно послание - нарковойната е превърнала Мексико в зона на военни действия, а иначе добри хора - в чудовища. Напереният и самонадеян агент на ЦРУ (Джош Бролин) и сенчестият бивш прокурор (Дел Торо) символизират именно онзи сериозно критикуван американски подход към престъпността, който цели да постигне ред чрез беззаконие.
"Sicario" сам по себе си е мощно обвинение срещу неморалната политика, която превръща добри хора в злодеи, а истинските злодеи - в завършени чудовища. 
Филмът на Вилньов се гмурка смело в ада на земята, зоната на смъртта: онова Мексико, което принадлежи на картелите, където магистралите са "украсени" с обезобразени трупове и насилието е единственият инструмент между конкурентните наркобарони.
"Sicario" поставя въпроси от типа: Дали ДЕА не работи нелегално извън границите на САЩ? Дали ЦРУ не прави същото вътре в тях? Вилньов е създал правдоподобна ужасяваща морална пустош, в която "добрият" отбор бавно възприема методите и манталитета на "лошия".
Заедно с "Prisoners" и номинирания за "Оскар" "Incendies", "Sicario" образува трилогията на Вилньов за политиката на отмъщение и стойността на човешкия живот. Но докато тези по-ранни филми са по-панорамни по обхват и структура, "Sicario" се разгръща почти изцяло през очите на главната героиня Кейт (Емили Блънт). Нейната работа е да протестира и да задава правилните въпроси, в търсене на някаква справедливост.
Героят на Дел Торо - Алехандро, е непримирим, с вълчи инстинкт и свръхестествено спокойствие на хищник в засада. И все пак той също потреперва в съня си, разкрива проблясъци на очукан от живота човек, който прави не каквото трябва в името на това, което би трябало да се случи.
Началната сцена, в която екип на ФБР открива десетки трупове, онази на границата между Мексико и САЩ, както и преследването в тунел за пренос на дрога са кинематографичните козове, които Вилньов е изиграл повече от добре. Иска ни се сценарият да беше по-силен, а фразите на някои от героите - особено този на Джош Бролин (когото много харесваме, особено след „No Сountry for Оld Мen"), да бяха по-дълбоки и да не звучаха като ведомствени лафове.
До някаква степен "Sicario" създава усещането за един от последните уестърни: напрежение, жестокост, уловени в капана в периферията на нацията. Героите са въвлечени в битка, която не може да бъде спечелена.
