През 1996 г., по време на Летните олимпийски игри в Атланта, един обикновен охранител открива бомба в олимпийския парк в града. Той уведомява властите за това и се стига до евакуация. Въпреки че бомбата все пак избухва, като убива един човек и ранява други 100, действията на охранителя без съмнение спасяват множество невинни животи.
За една нощ Ричард Джуъл се превръща в национален герой. Разбира се, преди да бъде заподозрян, че всъщност сам е поставил бомбата, а очерняща медийна кампания да обърне обществото срещу него.
Тази истинска история е залегнала в основата на новия драматичен филм на режисьора Клинт Истууд, който носи името на главния си герой - "Случаят "Ричард Джуъл" (ориг. заглавие: Richard Jewell).
Драмата е базирана на статия от 1997 г. - "Американски кошмар: Баладата за Ричард Джуъл" на Мари Бренър, публикувана във Vanity Fair. Ако не беше дело на 89-годишната холивудската легенда с няколко оскара, филмът може би щеше да мине под радарите на масовото внимание. Сега обаче се спряга за номинации на поне една статуетка на най-големите награди в Холивуд догодина.
Заформя се и малък скандал заради спорна сцена, която представя вече покойна журналистка в не особено благоприятна светлина.
"Случаят "Ричард Джуъл" разказва за живота на един охранител в компанията AT&T, който се озовава на правилното място в правилния момент. Или на неправилното място в неправилния момент, ако съдим за това, което му се случва после.
Джуъл (в ролята е Пол Уолтър Хаузър) е южняк, който обича оръжия, лов и майка си. Мечтаел е да стане полицай, но не е стигнал далеч в реализирането на тази мечта. През 1996 г., докато тече Лятната олимпиада в американския град Атланта, Джуъл попада на взривно устройство. Съобщава на властите, което помага да бъдат спасени животи.
ФБР обаче започва да подозира, че самият той е поставил взривното устройство. Макар да не са му повдигнати обвинения, той става обект на разследване. Тази информация достига до вестника Atlanta Journal-Constitution и след като е публикувана води до очерняща кампания срещу Джуъл. От герой той бързо се превръща в злодей, а в очите на обществото е признат за виновен.
Не помага и това, че са нужни 88 дни (почти 3 месеца) преди ФБР да посочи, че не той е извършител на терористичния акт.
Филмът все още не е достъпен за широка аудитория по кината в САЩ, но вече е спряган като едно от потенциалните важни заглавия за наградите "Оскар". Variety посочва, че историята за човек в подобно положение, изправен срещу правителството и очевидно неетична медийна кампания, вероятно ще се хареса на членовете на Академията. А и Истууд вече два пъти е печелил оскари за най-добър филм и най-добър режисьор – за "Непростимо" (1992 г.) и "Момиче за милиони" (2004 г.).
Потенциал за номинация за "Оскар" има и изпълнението на Хаузър, когото Истууд убеждава да качи килограмите, необходими, за да е убедителен в ролята на Джуъл.
Той обаче ще се сблъска със сериозна конкуренция, тъй като тази година битката за "Оскар" за най-добра мъжка роля се очертава доста оспорвана, в случай че спряганите кандидати наистина бъдат номинирани. В списъка влизат Хоакин Финикс ("Жокера"), Робърт Де Ниро ("Ирландецът"), Леонардо ДиКаприо ("Имало едно време в Холивуд"), Адам Драйвър ("Marriage Story") и Джонатан Прайс ("Двамата папи").
Сам Рокуел, който през последните години влезе в серия от успешни роли с "Три билборда извън града" и Vice, също е възможен кандидат за "Оскар" за най-добра поддържаща роля. Рокуел играе адвокатът, който се опитва по някакъв начин да брани Джуъл в ситуацията, в която той се е озовал.
Но не само потенциалът за награди превръща "Случаят "Ричард Джуъл" в обсъждана тема. Най-големият проблем за филма в момента се явява представената в него спорна история за журналистка, която съблазнява агент на ФБР и му предлага секс в замяна на информация за разследването.
Във филма журналистката Кейти Скръгс е изиграна от Оливия Уайлд. Според сценария тя е предложила да спи с федералния агент Том Шоу (Джон Хам), за да й даде той някаква вътрешна информация. От Шоу Скръгс получава името на Ричард Джуъл, което завърта колелото на цялата кампания срещу него в медиите. The Hollywood Reporter посочва, че филмът не показва, а само "намеква", че след получаване на информацията журналистката преспива с агента.
Истинската Скръгс вече е починала, но един от редакторите на Atlanta Journal-Constitution, където тя е работила, твърди, че "няма доказателства" за подобно съблазняване. Идеята, че журналистка е получила достъп до подобна голяма история само чрез секс е "невярна и обидна за всички жени", допълва Кевин Райли.
Именно от тази ситуация идва рискът филмът на Истууд да отблъсне някои от членовете на Академията. Негативното представяне на журналистиката в него може да се оказа проблемно с оглед на политическата и обществена среда в САЩ в момента, когато самият американски президент постоянно обвинява медии в разпространението на "фалшиви новини".
Ако оставим обаче политиката и спорните моменти настрана, "Случаят "Ричард Джуъл" се очертава като едно повече от любопитно кинопредложение по силна истинска история, от доказан режисьор и с качествен актьорски състав.
Премиерата в САЩ е на 13 декември, а добрата новина е, че от 10 януари ще можем да го видим и на българските киноекрани.
