Не знам как сте си играли с вашите кукли Барби, но аз изгарях от нетърпение да оженя моите за Кен. Исках да ги сприятелявам, задомявам и по цял ден да ги кипря в бонбонените им тоалети.
Наясно съм, че тези игри сега не са политкоректни, виждам илюзорния балон, върху който се крепят, но истината е, че това е фантасмагорията, която мнозинството малки момиченца проектирахме върху русите си играчки. Да бъдат майки и съпруги.
Не феминистки.
Наложена върху днешните по-освободени философии, а и върху реалността, глупостта на Барби бляна е очеизваждащата. Заслужава си сарказма и насмешките. Пада ѝ се да бъде осмяна, защото никоя жена не се изчерпва до репродуктивните си органи и майчинска загриженост.
Тази язвителност очаквах от новия филм на Грета Гъруиг - "Барби", а не псевдо лекция за значимостта на женските права.
За съжаление обаче, режисьорката не е успяла да потисне титаничната си нужда от четене на морал и през комедия за кукли е поставила ударение върху значението на равните права между половете.
Филмът ѝ "Барби" е примес на анекдоти с леко, но доловимо размахване на пръст. Нейните кукли Барби са, както можете да си представите - пълни феминистки, които изпитват по-гореща страст към професията си, отколкото към половинките си Кен.
На места проблясва чувството за хумор на Гъруиг, но в общ план филмът е генерализиран до токсичната идея за стереотипната Барби, която е виновна за ограничаващите рамки над женския пол.
Комедията започва точно с обратното твърдение. Виждаме как Барби (Марго Роби) се събужда в къщата си мечта и първата ѝ работа е да поздрави останалите Барбита - нейни съседки. Има чернокожа Барби, закръглена Барби, Барби със смесен етнически произход.
Всяка от тях практикува престижна професия - президент, съдия във Върховния съд, лекар, писател, Нобелов лауреат. Куклите са убедени, че разнообразието в техния Барбиленд се копира от Истинския свят, в който момиченцата си играят с тях.
И понеже са представителна извадка за букета от кариери и раси, смятат, че с женската еманципация всичко е наред.
Тревогите се надигат, когато в пластмасовата глава на стереотипната Барби (Роби) - единствената без професионални завоевания, се появяват спонтанни мисли за смъртта.
Още на следващия ден съвършенството ѝ започва да се пука - появява ѝ се целулит, ходилата ѝ стават плоски и спира да се държи така, сякаш е взела тежка доза MDMA.
Объркана и уплашена, стереотипната Барби търси шантавата Барби (Кейт Маккинън) за съвет и научава, че единственият начин да върне розовия си живот към стария му ритъм е да посети Истинския свят и да разбере какъв е проблемът на момиченцето, което си играе с нея.
На експедицията се присъединява и Кен (Райън Гослинг) - тотално потиснато същество в женското царство, което е готово да даде и най-милото си за малко ласки от русата кукла.
Иронията е, че образът на Кен е реализирал потенциала на това, което трябваше да е Барби - безусловен хумор на гърба на остаряла идея.
При него няма намеци колко хубава или колко лоша е мъжката доминация. Изчистен е от етични комплекси и е представен само в забавната му абсурдност.
От тази перспектива Кен е остроумният и закачливо написан персонаж, с който ще се смеете от сърце в "Барби". Той е симпатичният идиот, който вярва, че патриархат означава мъже и коне да управляват заедно света.
Героят свободно се заиграва с вида си на метросексуален сводник и го прави поле за подигравки. А песента му Just Ken е кулминацията на тази негова налудничавост.
Не е типично да се говори за поддържащия актьор преди главния, но след като Гъруиг е дала повече въздух на Кен, отколкото на Барби, се налага да аплодирам изпълнението на Гослинг преди това на Роби.
Актьорът е фантастичен в комедийната роля с изпълнение, в каквото не сме го виждали скоро. Превръща Кен в очарователно плажно парче, което може да бъде много подло, но така че да ви се услажда.
Гослинг е звездата на шоуто, а Роби е неговата перфектна партньорка с роля да опонира на всички копнежи на Кен - сексуални и идеологически.
Жалко е, че сценарият на "Барби" не им даде възможност да развихрят комедийния си заряд на 100% и направят от филма, ако не запомнящо се заглавие, то поне вкусен фарс за лятото.
Парадоксално "Барби" е най-вдъхновяваща там, където политическите речи за еманципацията на жените отсъстват, и най-скучна в моментите, където комедията е заглушена от монолозите за равноправие.
Ще е хубаво, ако Гъруиг отчете това въздействие и следващият път даде предимство на хумора си, който е стократно по-влиятелната муза от разбиранията ѝ за половете.
Премиерата на "Барби" е на 21 юли по кината.
ПРИСЪДАТА ЗА "БАРБИ":
