Британецът Хю Лори е актьор, който може да играе американец с американски акцент, който се опитва да имитира английски акцент.
Той е син на лекар и става най-добре платеният телевизионен актьор, играейки лекар. Ролята на пристрастен към болкоуспокояващи циничен медик изглежда като написана за него, въпреки че голяма част от останалите му роли са комедийни. Вероятно образът на д-р Грегъри Хаус му пасва толкова добре, защото Хю Лори дълги години страда от депресия и е изпълнен със самоирония.
Всъщност у Хю Лори има нещо толкова силно типично английско, че е доста странно как когато продуцентът на сериала "Д-р Хаус" Брайън Сингър вижда записите на актьора, пратени за прослушването, казва, че му трябва точно такъв "завладяващ американски актьор".
Сингър изобщо не подозира, че въпросният актьор е британец, нито пък че кадрите, изпратени от Лори, са снимани в банята на хотел в Намибия, където той снима друг филм. Защо от банята? Защото е единственото място с достатъчно добра светлина за снимките. Лори е с неколкодневна брада, но продуцентите, които търсят гладко избръснат актьор, са толкова впечатлени, че той си остава с този външен вид и в сериала.
За прослушването британецът обаче "вади" убедителен американски акцент и го доусъвършенства по време на снимките на сериала, продължили от 2002 до 2012 г. Сериите разбиват няколко рекорда и носят на Лори две награди "Златен глобус" и огромна слава.
Хю се връща за секунди към британския акцент в една от сериите, когато буди колега лекар посред нощ и се преструва, че се обажда от Лондон и затова няма представа кое време е в Америка.
А всичко у Хю Лори просто крещи "британец". Той е роден в Оксфордшир, а родителите му са с шотландски корени. Те са презвитерианци и както казва след години най-малкото от четирите им деца Хю, "на удоволствието се гледаше с голямо подозрение", затова и до ден днешен за Лори "удоволствието е нещо трудно".
Със строгото възпитание се обяснява и защо, след години слава и купища пари, Лори казва, че се отегчава от себе си и се има за скучен.
И той, и добрият му приятел Стивън Фрай, с когото заедно започват актьорската си кариера на комици в театралния клуб в Кеймбридж, смятат, че тази нагласа се дължи именно на презвитерианското му възпитание, което изисква скромност и въздържаност, а гордостта, суетата и удоволствията са смъртен грях в семейството му.
Освен лекар, бащата на Хю е и златен олимпийски медалист по гребане. Така върви първоначално и пътят на сина. Той е учил в Итън, "най-частното от всички частни училища", както го описва той, следва колежът Селуин в Кеймбридж, където Лори учи археология и антропология и се готви да стане олимпийски състезател по гребане - този толкова английски академичен спорт.
Мононуклеоза - инфекциозно заболяване, прекратило кариерата на не един и двама спортисти, решава нещата. Налага се Хю да спре с гребането и се отдава на театралния клуб, където се запознава и има връзка с Ема Томпсън. Те остават приятели за цял живот, но не по-малко важно се оказва запознанството му със Стивън Фрай, с когото над десетилетие играят заедно, основно в комедии. В края на 80-те години на миналия век стават популярни във Великобритания с комедийните скечове A Bit of Fry & Laurie и адаптацията по П.Г. Удхаус "Джийвс и Устър", където Лори играе не особено умния богат безделник Бърти Устър.
Затова и за доста фенове преобразяването на Лори от британския полуидиот Устър в циничния и гениален американски социопат Грегъри Хаус е още по-величествено.
"Д-р Хаус" става най-гледаната телевизионна програма в цял свят през 2008 г. Лори се превръща в един от най-добре платените телевизионни актьори на всички времена - с лавинообразния успех на шоуто, заплатата му започва да скача от първоначалните 400 000 долара на епизод на 700 000 долара.
Цената обаче е огромна. Лори купува къща в САЩ за семейството си - съпругата си Джо Грийн и трите им деца, но те отказват да напуснат Великобритания. Снимките на сериала са обсебващи и изтощаващи и в края на шоуто Лори признава, че цялата тази рутина, продължаваща с години, е била "кошмар" до степен да започне да си фантазира, че претърпява инцидент, който да му осигури няколко свободни дни.
"Имах много тъмни дни, когато ми изглеждаше, че няма изход. Но имам презвитерианска работна етика и бях решен никога да не закъснявам, да не пропусна нито един ден снимки. Нямаше да ме хванете как се обаждам и да лъжа, че имам настинка", разказва Лори пред Радио "Таймс".
Когато накрая всичко свършва - защото сериалът става прекалено скъп за Fox - 5 млн. долара за епизод, актьорът е облекчен. "Едно голямо предимство да не те дават всяка седмица по телевизията е, че хората се интересуват далеч по-малко какво има в пазарската ти количка в супермаркета", допълва той.
Когато шоуто е набрало сериозна популярност, през 2006 г., Лори признава, че страда от депресия. Всъщност той е в това състояние от 90-те години на миналия век, но явно напрежението покрай "Д-р Хаус" му развързва устата.
Години преди това е осъзнал, че страда от депресия, когато отива да гледа благотворително рали. Две коли експлодират и се обръщат. Актьорът установява, че вместо да е уплашен, или въодушевен, той е просто отегчен. "Казах си - това не е нормално. Трябва или да мразя това, или да го харесам, защото беше екстремно изживяване. И си дадох сметка, че това е начин на мислене на депресиран човек", обяснява той пред "Ивнинг Стандарт".
"Депресията засегна всичко - семейството и приятелите ми. Беше дразнещо да си около мен, бях нещастен и погълнат от себе си", допълва той. "Всъщност е себично да си депресиран и да не се опитваш да правиш каквото и да било по въпроса", разсъждава Лори.
Така е диагностициран с тежка клинична депресия и се лекува.
Бруталният режим по снимките на "Д-р Хаус" обаче допълнително засилва проблема и Лори стига до бърнаут.
Вероятно е постигнал успех с лечението, защото след признанието за болестта си, той съжалява, че е проговорил и отказва да споделя повече, за разлика от повечето знаменитости, които често се имат за посланици на дадено заболяване и вярват, че помагат на останалите хора в съответното състояние като говорят за проблема си.
"Щеше ми се да не го бях споменавал", казва години след това той пред Wall Street Journal. Лори смята, че не е редно богат, привилегирован човек с хубав живот като него да занимава останалите с проблемите си. "Просто е лош маниер да се оплакваш", казва той като един истински британец.
И допълва, че до такава степен се отегчава сам от себе си, че заспива на дивана на психотерапевта си в средата на изречението си.
Но пък не може да се каже, че скучае. Последният по-голям сериал с негово участие е Veet, където Лори игра американски сенатор, но последният филм с негов подпис е Why Didn't They Ask Evans? по едноименната книга на Агата Кристи, където Лори е продуцент, режисьор, сценарист и има малка роля.
Има и издадена книга на шпионска тематика - "Търговецът на оръжие" (ориг. заглавие: The Gun Seller), освен това е и музикант, пее и свири на пиано, издал е и два солови блус албума.
"Мисля, че хората стават актьори, защото искат да се скрият - слагат маска и са някой друг. Но когато правиш музика, дори и да представяш образ, пак показваш и себе си, ставаш уязвим. И има нещо интимно в това, има и откритост и честност във връзката ти с аудиторията, което е много ценно", споделя британецът пред Лари Кинг преди години.
Той може и да се отегчава от себе си, но ние от него - никога.
