Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Филмът “Бруталистът”: “Изкуплението Шоушенк” в историите за емигранти (ревю)

10 номинации за "Оскар", но струва ли си да го гледате Снимка: Forum Film Bulgaria
10 номинации за "Оскар", но струва ли си да го гледате

Америка е страната на неограничените възможности. Или поне така казват.

За илюзиите ни Америка е земята на свободата, на успеха, на онзи митичен "нов живот", който уж чака всеки, дръзнал да прекоси океана. От Холивуд до Ню Йорк през литературата и изкуството историята е все една и съща. Набива ни се в главите, че ако си умен, носиш в себе си някакви таланти и работиш до припадък, всичко е възможно.

Американското кино много обича да ни разказва за хора, които са пристигнали с един куфар в ръка и до края на филма са завладели света. Но истината е доста по-различна. Не всеки емигрант в САЩ се превръща в Илон Мъск, Арнолд Шварценегер или Мария Бакалова, даже да прелива от положителни качества.

Истината е по-мизерна, отблъскваща и потискаща. Но ако все пак искате да вкусите от нея, гледайте филма "Бруталистът" на Брейди Корбей.

От изключително радикалния ъгъл, при който на един-единствен човек му се струпват абсолютно всички гадости, Корбей е показал труднопоносимата страна на емигрантския живот. Историята толкова нагарча, че напълно смазва мита за американската мечта.

Трейлър на "Бруталистът" гледайте тук:

"Бруталистът" не е поредната американска епопея за преуспяването напук на всички предизвикателства. Той е по-суровият и по-честен разказ за това какво означава да започнеш от нулата, да изградиш живота си наново на чужда земя.

Сюжетът се развива през призмата на Ласло Тот (Ейдриън Броуди) - еврейски бежанец от Унгария, който след края на Втората световна война пристига при братовчед си Атила (Алесандро Нивола) във Филаделфия.

Оцеляването на Ласло под натиска на нацисткия ботуш в Европа е равнозначно на чудо и за негов късмет съпругата и племенницата му също са живи. Успял да прескочи пропастта на поголовния геноцид, Ласло вече се чувства свободен да мечтае за бъдещето.

Той се надява, че в така бленуваната Америка отново ще разгърне таланта си на архитект, ще остави своя творчески отпечатък в Новия свят и ще събере достатъчно пари, за да доведе съпругата и племенницата си от Европа.

Снимка: Forum Film Bulgaria

В началото, окрилени от неговото спасение, братовчедът на Ласло и съпругата му проявяват готовност да му помагат на всяка крачка при установяването във Филаделфия. Но гостоприемството им не трае дълго.

Известно време след като Ласло се е настанил в дома им, той започва да се чувства като натрапник, като досадна битова подробност, която трябва да се свърши по задължение.

Последната капка на търпението на двойката пада, когато Ласло и Атила приемат проект за реновиране на библиотека, с преобразяването на която синът на магната Харисън ван Бюрен (Гай Пиърс) иска да изненада баща си.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Баща му обаче не си пада по изненадите и когато се прибира малко по-рано от предвиденото и вижда довършителните дейности, изпада в животински бяс. Гони Ласло и останалите работници, заричайки се, че няма да им плати нито цент за ремонта.

Ван Бюрен не е опонент, с когото може да се спори. Уплашени от неговото влияние, Ласло и Атила напускат дома му с подвити опашки, като за Атила случилото се е удобно извинение да каже на братовчед си, че вече не е добре дошъл в дома му.

Един от най-талантливите еврейски архитекти, както "Бруталистът" представя главния герой, е принуден да се премести в пансион за бездомни и да работи във въглищна мина, докато Ван Бюрен не го намира.

Научил от списание за архитектура, че по случайност стопанисва шедьовър в дома си, бизнесменът си урежда среща с Ласло и без особени усилия го убеждава да приеме проект, за който винаги архитектът е мечтал - създаването на просторен и модерен комунален център. 

Снимка: Forum Film Bulgaria

От тук започва бавната разруха на бляна, който Ласло е имал за Америка.

Тухла по тухла представата му за страната за неограничените възможности се разпада и постепенно героят научава, че не е достатъчно да е архитектурен гений и да работи като куче, за да доказва таланта си.

Тъжната истина се изсипва върху главата му и нагледно му показва, че емигрантите рядко се реализират посредством интелекта и трудолюбието си. По-често издигането им се дължи на адаптивността и способността да се движиш в правилните кръгове.

В случая на Ласло да се адаптираш означава да правиш компромиси с достойнството си, които е трудно да се гледат. От сцена на сцена героят се превръща в мостра на правилото, че дори най-ярко светещата личност може да бъде изтрита като с гумичка чрез пари и власт.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Динамиката в отношенията на архитекта и неговият покровител рязко отрезвява всички фантазии, ако изобщо сте имали такива. Благородството на меценатите върви с тежка цена, която протежетата трябва да платят, а Америка изобщо не е Обетованата земя, където благословиите от непознати се сипят навред.

"Бруталистът" съвършено предава чувството какво е да си нежелан, но да няма къде да отидеш.

За посланието допринася и забележителната игра на Ейдриън Броуди в главната роля. Актьорът е феноменален и то не толкова в сцените му с реплики, колкото в моментите, където мълчи и тихо носи кръста на неравните отношения, в които е попаднал.

Има моменти, в които празнотата в очите му ще ви вкамени от ужас и то без да е казал нито една дума.

В това отношение неговата сценична партньорка Фелисити Джоунс е перфектният контрапункт. Тя играе бивша журналистка, която няма проблем да назове нещата с истинските им имена и влиза в ролята на морален компас за Ласло, когато амбицията му става по-важна от гордостта.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Хипнотизираща е и кинематографията на филма. Брейди Корбей е използвал стила на брутализма - с безцветните му масивни сгради - не само като фон, а и като символ. Сградите са строги и студени, а докато се движи сред тях, Ласло изглежда още по-малък и незначителен.

"Бруталистът" - един от големите фаворити на тазгодишните Оскари -  не е филм, който да гледате за развлечение. Дължината му е епична - 3 часа и 35 мин., в които се разказват десетилетия от живота на даровития еврейски архитект.

Но ако имате търпението и емоционалната устойчивост да понесете този епос, в който надеждата е мираж, ще стигнете до страшно ценна история. Поуката от която е, че не всички жертви, които правим, си заслужават и че понякога най-жестоките шамари ги удрят собствените ни мечти. 

ПРИСЪДАТА ЗА "БРУТАЛИСТЪТ": 4 от 5 кафенца

Филмът излиза по кината на 31 януари.

Голям е шансът "Бруталистът" да грабне повечето статуетки на Оскарите, но кои са останалите номинирани вижте в статията тук:

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените