Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Филмът “Елвис”: Страстна романтика и поквара от класа

Какво уби Елвис Пресли? Дали зависимостта му към наркотиците и сънотворните? Дали любимият му сандвич с фъстъчено масло, желе, банан и бекон? Или хазартните слабости на неговия мениджър - полковник Том Паркър?

Мистериите около Краля на рокендрола вълнуват киното не от вчера и от онзи ден, като повечето теории за човека "Елвис", за звездата "Елвис" и за фаталния край на живота му са разгледани под лупа на голям екран в огромен каталог от игрални и документални варианти.

В тази планина от интерпретации и режисьорът Баз Лурман ("Мулен Руж", "Ромео+Жулиета") добавя и своите пет стотинки мнение. Въпреки че продукцията "Елвис", посветена повече на музиката, отколкото на живота на Елвис Пресли, струва много повече.

С романтичния привкус на неговите най-популярни филми и в звуковата основа на рокендрола и блуса от 50-те и 60-те години в САЩ, Лурман ни дава фантазия, в която всеки би искал да се види.

Като повечето филми за класическите холивудски легенди, и "Елвис" започва от интензивното отделение на лосанджелиска болница. На легло обаче не е идолът на музиката от преди няколко десетилетия, а неговият мениджър Том Паркър (Том Ханкс). Личност - не по малка мистерия от Елвис Пресли.

В стила на баналните холивудски клишета, вярващият, че животът му изтича мениджър, прехвърля спомените в ума си като на кинолента. И централна роля в тях играе човекът, когото нарича "момчето ми", неизчерпаемият банкомат, който му е осигурил петзвезден начин на живот, или просто Елвис Пресли.

Снимка: Alexandra Films

Том започва разказа с едно признание - убеден е, че всеки ще го обвини за кашата, в която е превърнал един от най-талантливите хора на планетата, но смята, че историята е направила някои грешки в рисуването на неговия портрет, които държи да поправи, показвайки ни различен ъгъл на шоубизнеса. 

В своите представи Том Паркър е шоумен. Гладен за атракции, гладен за таланти, готов да забавлява публиката, като напълни ушите и очите ѝ. Въображението му непрекъснато поставя някакъв спектакъл. Той знае как да обърне вниманието на аудиторията в долари, стига да намери точната циркова маймунка, тоест звезда. 

И в този момент се появява младият Елвис Пресли (Остин Бътлър). Бедно бяло момче, което "пее и танцува в ритъма на негрите", предизвиквайки истерични крясъци сред жените. На Том не му трябва повече, засякъл е едра плячка в морето от риби, трябва само да хвърли правилната стръв. 

Привличането между мениджъра и звездата прилича на сделката между Фауст и Мефистофел - няма момент от сладката им уговорка, който да не изглежда като масивен капан. Въпреки че в случая с "Елвис" Дяволът е разказвача, не е правен опит за омекотяване на ситуацията. Том Паркър сам описва живота си и пак нещо в образа му, обещаващ пари и слава, задейства инстинктите за самосъхранение. 

За въздействието на скритата лимонка "Том Паркър" огромен принос има Том Ханкс в неговата роля. Актьорът е извадил благия глас и едно благочестиво шкембе пред себе си, за да скрие пресметливия характер на героя си, манипулирал най-големия си клиент за собствена изгода.  Невинният поглед и поведение на Ханкс са идеални за злодея под прикритие, пуснал се по правилното течение и грабил с пълни шепи.

Снимка: Alexandra Films

На отсрещния бряг - Остин Бътлър в ролята на Елвис Пресли - също не му е лесно. Актьорът поема образ, имитиран от клубове с фенове, което означава, че само физическата прилика с Краля на рокеднрола няма да е достатъчна за изграждането на автентичност.

Огромната популярност на Елвис е жива предпоставка за създаване на куха марионетка, която веднага да се разпознае. Но Бътлър успява да преодолее восъчната фигура и да доведе на екран достоверен, човешки Елвис, на когото може да съчувствате и понякога да порицавате. 

Говорейки за Елвис, не може да не се говори за неговата музика, която във филма на Лурман често иззема централната роля. Сякаш целта на режисьора е да ни запознае с колкото се може по-голяма част от каталога на Краля, вместо с подробностите от личния му живот, които е много вероятно вече да познаваме.

Никоя от съставните части на "Елвис" не минава без Остин Бътлър да запее Can't Help Falling In Love или Suspicious Mind например, което съживява представата за артиста, който е бил Пресли, и за музикалното творчество, което е оставил на света. Със сигурност Лурман е усещал, че съвременното поколение е по-вероятно да познава кавърите на песните от Елвис, а не оригиналите, и с филма си се опитва да запълни този пропуск. В почти три часа той позволява на публиката да вкуси от неподправената дарба на музиканта.

Като за филм, сниман за съвременното поколение, и "Елвис" не минава без актуалните стандарти за разнообразие от култура на екрана. Лурман обаче успява да ги използва, без това да изглежда неестествено и несъотносимо с времето си и героите. Филмът разиграва "черната" история на Елвис, израснал сред афроамериканци, с тяхната музика и танци, и успял да накара целия свят да ги слуша.

Снимка: Alexandra Films

В началото на неговата кариера, когато се качва на сцена и раздвижва бедра обаче, консервативните групи не виждат бъдещето на музиката, а ренегат, който прокарва африканската културата сред бялото общество. Тънка граница, която не се преминава, особено в южните щати, където законите за сегрегацията все още са в сила.

Много фино и без излишни манифестации за равенството, Лурман дава на сценария социален цвят, разказвайки ни как историята на рокендрола щеше да остане без най-емблематичните си движения заради хора, които са се страхували, че ритмите на Африка карат децата им да танцуват.

Лурман не се впуска в подробни коментари за политическата ситуация в САЩ през 50-те и 60-те, макар че събитията тогава го предполагат, а остава верен на романтичната си визия, което носи и частични минуси за продукцията. Някои от сцените са мелодраматизирани, срещата на Елвис с музиката е представена като трансцедентално преживяване.

Внушава се, че гласът му е докоснат от Бог, без да се споменава, че истинският изпълнител масово е заимствал партитурите на песните си от чернокожите колеги от гетото.

Но "Елвис" не е сниман, за да е достоверен исторически. Той е тук, за да даде картина на един талант, на хората, които са се опитали да се възползват от него и най-вече - неговата музика, която също заслужава да бъде емблема на културата, подобно на легендарните му бакенбарди. 

Премиерата на "Елвис" е на 24 юни по кината.

   

Най-четените