Не ни стигат коронавирусът и инфлацията, но и на най-голямото нещастие за киното в последното десетилетие - франчайзът "365 дни", също не му се вижда края.
Само няколко месеца след премиерата на втората част от поредицата, стрийминг платформата Netflix отново ни впуска във водовъртежа на софтпорно феномена, за да ни покаже, че няма никакво намерение да спира с производството му - без значение, че с всеки следващ филм идеята става все по-празноглава.
В интерес на истината, краткият времеви прозорец е от полза, защото основните моменти на плиткия сюжет от предния филм - "Този ден - 365 дни", се знаят, без да е нужно подсказване. Има зъл брат близнак, кулминационна престрелка и нелеп любовен триъгълник между сицилиански мафиот, съпругата, която си е отвлякъл, и техния градинар.
В новата част от франчайза - "Още 365 дни" (The Next 365 Days), историята ни хвърля обратно към еротичните приключения на Лаура (Анна-Мария Секлуцка) и Масимо (Микеле Мороне) - любимата двойка на воайорите, наслаждаващи се на секс сцени, близки до брутално изнасилване.
Филмът започва с намеци за потенциалната смърт на Лаура. В откриващата сцена нейният вдървен съпруг-мафиот и похитител скърби пред масивен надгробен камък, скрит за абсурдно широките му рамене, само за да се разбере минути по-късно, че Лаура е жива, здрава и незадоволена.
Зажадняла за мускулите на мъжа си, полякинята се е възстановила напълно от смъртоносната огнестрелна рана и като социалистическа работничка по образец е готова още на следващия ден да се върне към задълженията си. В нейния случай това означава да отваря уста и да се гърчи, опитвайки се да излъже Масимо и зрителите, че получава оргазъм.
Номерът обаче не минава, защото, макар и да ни се струва, че мафиотът отдавна е изгладил мозъчните си гънки, инстинктите му са безпогрешни. Той веднага разбира, че Лаура си фантазира за градинаря им Начо (Симоне Сусина), вбесява се и отива да трака челюсти пред съперника за либидото на жена си.
Перспективата на буйна вражда между двамата алфа гангстери изглежда примамлива като се има предвид атлетичната им форма. Един хубав бой щеше да е по-опустошителен и от избухването на Везувий, но за съжаление такъв пожар няма.
Вместо това режисьорите Барбара Бяловонс и Томаш Мандес дават на възбудената публика нещо, което изобщо не са очаквали - страстна целувка между Начо и Масимо (1:29:10, ако искате да прескочите направо там), подхвърляйки, че е възможно "365 дни" да не продължи по стария си хетеросексуален път.
Оскъдните като количество и напълно облечени секс сцени между Лаура и Масимо заедно с внезапното прозрение на Лаура, че управлява моден бизнес и трябва да се фокусира върху кариерата си, също водят до мисълта, че в крайна сметка феминизмът може да надделее, а главната героиня да осъзнае, че човекът, който я е отвлякъл и поробил сексуално не е най-подходящата партия.
Бяха ѝ нужни три филма, една престрелка, едно изгубено бебе и автомобилна катастрофа, но Лаура е на път да обърне палачинката и да се разкае, че направи стокхолмския синдром романтичен.
Като изключим потенциалния обрат в сюжета, филмът този път сякаш е правен от хора, които страдат от системно недоспиване.
Тоалетите, дори и тези, които Лаура създава в ателието си, са неугледни. Епизодите в нощните клубове заедно с Олга - най-добрата приятелка на Лаура и болен алкохолик, са взаимозаменяеми, а диалогът все едно е генериран на случаен принцип от компютърен алгоритъм.
Напълно са се изчерпали и композиторите на поредицата, които този път са произвели едно общо поп парче, което да възпроизвеждат на всеки горе-долу 5 минути от филма, естествено, без да има никакъв смисъл или каквато и да е връзка със сюжета.
И песните, както всичко останало във филма, са еднотипни, напълно неразличими една от друга и оставят впечатлението, че времето, което ще отделите за гледане на филма, е повече то това, което екипът е отделил за създаването му.
Амбициите на Барбара Бяловонс и Томаш Мандес да наградят и изострят удоволствието от книгата на Бланка Липинска са паднали в дълбока пропаст заради скоростта, с която режисьорите са изпомпали този филм, преди на всички да им е писнало от него.
Докато предишните два филма поне се опитваха да натрупват някакво напрежение, в "Още 365 дни" тези усилия напълно са изчезнали. Колкото и абсурдно да звучи, третата част от филма падна по-ниско от и без друго ниската летва, която беше поставена. От мързел и бързина режисьорите са забравили, че хората ще си пуснат еротичната история само заради грубите секс сцени, и в "Още 365 дни" почти са лишили публиката от тях, замествайки порното с епизоди на безпаметно напиване - нещо, което никой не иска да гледа.
Но само защото всички са изтощени от този глупав франчайз, не означава, че той е изчерпан и на свой ред ще спре да бъде дойна крава за отговорните за съществуването му.
От финалните кадри на изпразнените откъм значение и интерес дилеми на героите може да се чуе гласа на счетоводния отдел в Netflix, който намеква между редовете, че колкото и да им се молите да спрат, те ще продължат да ви ангажират с още много предстоящи "365 дни".
"Още 365 дни" (The Next 365 Days) е наличен в стрийминг платформата Netflix or 19 август.
