За да бъде намразен "Гунди - Легенда за любовта", трябва да бъде изгледан. Тогава омразата би могла да получи покритие под формата на аргументи и лично мнение, на каквото всеки има право.
Уви, немалко се опитват да мразят филма, без да са го гледали, и го ругаят, най-често изхождайки от базата на футболно противопоставяне. Има "наши" и "ваши" и лентата им говори за "вашите".
Последното е меко казано нелепо. Най-малкото защото Вечното дерби отдавна е мъчително за гледане събитие.
А и защото заглавието на филма - "Гунди - Легенда за любовта" - показва, че няма да гледаме история за футбола.
Това е трудно да се разбере само от трейлъра.
Той малко подвеждащо е лаконичен и не пресъздава и една стотна от действието, което се разгръща на голям екран. Няколкото минути едва загатват какво да очаква зрителят, но пък синята тениска с номер 9 в тях като че ли е подействала като червен плащ.
Раздразнила е до краен предел фенове на противникови отбори, които хем през зъби се заричат, че пари за този филм няма да дадат, хем вече имат оформено мнение за лентата, без да са ѝ дали шанс.
За щастие е огромен шансът "Гунди" да се пренесе в стрийминг платформите и да убеди настървените критици колко са сгрешили и колко са затънали в предразсъдъци.
Защото, както сочи втората част на заглавието му, филмът е много повече приказка за любовта, отколкото за спорта.
Всички предубеждения и футболни пристрастия е най-разумно да останат някъде на прага на киното. Спокойно, ще си ги приберете на излизане от салона. Но недейте преди това, защото няма да успеете да се отпуснете и насладите на един наистина хубав романтичен филм.
Няма да вникнете в историята на Гунди, само че не футболистът със синята тениска, а човекът извън терена - бедно момче, влюбено в недостъпна богаташка щерка. Момче от квартал, където още блеят овце, и момиче от луксозния апартамент в центъра на София.
Режисьорът Димитър Димитров и сценаристът Емил Бонев не ни пробутват георизирана версия на някакъв спортен Супермен, пред която трябва да сведем глави. Пиша го, защото прочетох дори и обвинения, че "Гунди - Легенда за любовта" е създаден, за да насърчава култ към личността.
Главният герой не е за култ. Понякога наранява, понякога изоставя семейството си...
Ако след като го изгледа, някой привиди в "Гунди" култ към личността или безогледна футболна пропаганда, готова съм да се закълна, че сме гледали различни филми.
Пък и не на последно място, филмът е урок.
Показва, че най-накрая може да се появи продукция с изпипани декори, идеално качество на заснемане и кристален звук. "Гунди" е летва, която тепърва ще се налага да се догонва на чисто кинематографично ниво.
Затова му дайте шанс. Не е никак изключено да го заобичате.
