Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изнасилена и пренебрегната: Аланис Морисет за нехайството към сексуалния тормоз през 90-те

Певицата сътрудничи за биографичния си филм, но отказа да присъства на премиерата Снимка: Gerry Images
Певицата сътрудничи за биографичния си филм, но отказа да присъства на премиерата

Аланис Морисет винаги е била известна със силния си, понякога гневен, но подчертано феминистки насочен глас. Това я отличава от десетките изпълнители, пробили в началото на 90-те.

Но въпреки че е популярна като лице, което е изявен защитник на жените, тя пак не получава достатъчно гаранции какво внимание получава от страна на хората, задвижващи музикалната индустрия преди две десетилетия. Дори и когато "бие камбаната" за изнасилвания зад завесите на световната слава, на които и самата тя е жертва още от 15-годишна възраст.

"Отне ми години на терапия, за да мога да призная пред себе си, че съм жертва на насилие. Доскоро си казвах, че е станало с мое съгласие, но сега си мисля - Хей, ти си била само на 15 г., това няма как да е нормален секс. Това е педофилия. Това е чисто изнасилване", споделя Аланис за новата документална лента на HBO - Jagged.

Филмът, чиято премиера бе в рамките на Световния филмов фестивал в Торонто, разказва за кариерата на канадската поп звезда, започвайки от самото начало и съсредоточавайки се върху пика ѝ - новаторския албум на Морисет от 1995 г. Jagged Little Pill, без да пропуска тежките компромиси, които певицата преглъща по пътя си към върха.

В интервютата пред режисьора на лентата Алисън Клейман 47-годишната певица не крие, че изпълненията на сцената и записването на музика през 90-те вървят редом със сексуалния тормоз. Опипванията и неуместните намеци са толкова обичайна гледка, че в един момент повечето продуценти и музиканти са спрели да им отдават значение. Но не и Аланис.

Аланис споделя, че многократно е обръщала внимание на хората с власт в бранша за злоупотребите, които се случват и чийто жертви често са непълнолетни момичета. Но молбите ѝ за по-строго отношение спрямо насилието в неговите разновидности - физическо, психическо и емоционално, са подминати с безразличие.

"Оставах с чувството, че тези хора са напълно глухи. За тях беше по-лесно да станат и да излязат от стаята, пренебрегвайки случващото се", казва Морисет във филма.

Кои са имената на хората, които са си затворили очите пред сигналите ѝ за насилие, не става ясно. Не се разбира и кои са възрастните мъже, посегнали на Аланис, преди да е навършила 18 години.

Изпълнителката отказва да говори с конкретика, спирайки се само на факта, че изнасилвания и тормоз е имало, а тя е само една от пострадалите, като подчертава дебело, че много преди социалните движения #MeToo и Time's Up да станат популярни, тя и други нейни колежки са опитвали да осветят случаите на малтретиране в музикалната индустрия.

"Хората се питат защо сме чакали 30 години, за да докладваме за предполагаемото насилие. Това не е вярно, не сме чакали 30 години. Просто тогава нямаше кой да ни чуе", казва Морисет.

Сексуалното посегателство под 16-годишна възраст, което в родината на Аланис - Канада - се определя като граница за педофилията, макар и да е най-скандалната част от документалния ѝ филм, не е единственият ъгъл, от който се проследява живота на певицата.

Режисьорът Алисън Клейман се връща към детството ѝ с кадри от личните архиви и проследява увличането ѝ по музиката, чиято искра се запалена от първата плоча донесена вкъщи, до турнета от всяка точка на планетата и участие на големи музикални фестивали, сред които е и "Уудсток 99".

Документалният филм включва и снимки от дома на Морисет в Калифорния, които тя лично е предоставила на режисьора след съгласието си да се включи в проекта.

"Снимките с Аланис започнаха след няколко обаждания по Face Time. Тя веднага хареса идеята и междувременно започна да гледа мои филми. Опитвах се да се слея с фона, докато съм зад камера, но тя проявяваше силно любопитство към мен и работата ми, че това беше невъзможно", разказва режисьорът пред The Hollywood Reporter.

Двамата се срещат по време на пандемия и се уговарят да снимат с малък екип заради риска от заразяване с COVID-19. Дали защото група, която посреща в дома си не е толкова голяма, или заради вродения ѝ характер, но Аланис е изключително гостоприемна.

Спокойно развежда снимачния екип из къщата си, показва им фотографии от времената, преди да стане популярна като "канадското поп чудо", споделя най-чувствителните и деликатни моменти от биографията си.

След края на снимките Клейман остава с впечатлението, че звездата на неговия филм през цялото време се е чувствала в свои води. Смята, че е успял да я предположи и че тя ще хареса филма на финала, но изглежда, че е прибързал със заключенията.

За изненада на режисьора Аланис отказа да присъства на премиерата на филма, посветен на живота ѝ, а според запознати това се дължи на конкретни кадри, които тя не е искала да бъдат включени.

Самата изпълнителка за момента не коментира отсъствието си от фестивала в Торонто, но фактът, че не е отчела документалната лента с нито една публикация в социалните мрежи, повдига въпроса дали е доволна от крайния резултат.

За първи път през последните няколко години се случва популярна личност, която е сътрудничила при снимките на собствената си биография, да не уважи събитието нито с личното си присъствие, нито виртуално.

Режисьорът обаче се надява, че в крайна сметка Морисет ще успее да гледа Jagged и най-важното - ще види автентична версия на себе си и на живота си.

"За мен беше истинска привилегия да снимам този филм. Наистина се гордея с него и се надявам Аланис да го гледа и да ѝ хареса", казва още Алисън Кеймън пред The Washington Post.

Най-четените