Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Повсеместни изнасилвания и грабежи: Фестивалът Уудсток 99 и най-голямото музикално бедствие

Идеята за Уудсток 99 е да бъде секс, наркотици и родендрол, но се превръща в едно от най-грозните събития Снимка: HBO
Идеята за Уудсток 99 е да бъде секс, наркотици и родендрол, но се превръща в едно от най-грозните събития

Преди настъпването на новото хилядолетие и навлизането на технологиите, които ще обсебят живота на следващото поколение, младите американци през 90-те са теглени от необяснима носталгия по 60-те години.

Това е носталгия, която организаторът на музикални фестивали Майкъл Ланг усеща и решава да се възползва от нея.

Ланг е човекът, който стои зад организацията на историческия фестивал на Уудсток през 1969 г. и заедно с неговия колега Джон Шер решават да възродят традицията и да създадат събитие, което да е представително за мечтите и страховете на младежите от 90-те години.

Фестивалът е замислен като своеобразен наследник на хипи концертите от 1969 г., а използвайки музиката като символ, генерацията е представена от съвременните рок и рап изпълнители, които се слушат навсякъде в САЩ.

Първото събитие на Майкъл Ланг и Джон Шер е през 1994 г. и се състои в именитата местност Уайт Лейк край градчето Бетъл, където преди близо 30 години свирят Джими Хендрикс, Джим Морисън и Джанис Джоплин, а феновете се наслаждават на свободната любов и наркотиците.

През 1994 г. обаче събитията не протичат толкова гладко. Организаторите срещат трудности с усмиряването на бурната тълпа, но вместо да обърнат внимание на пропуските, решават да замажат случилото се и да представят провелия се фестивал по най-захаросания и романтизиран възможен начин. Грешка, за която по-късно ще съжаляват.

Четири години по-късно Ланг и Шер работят по повтаряне на фестивала, но този път планират доста по-мащабна сцена с три пъти повече изпълнители и три дни на концерти.

Снимка: HBO

Идеята за Уудсток 99 е да бъде секс, наркотици и рокендрол, но се превръща в едно от най-грозните събития, които музикалният свят някога е виждал.

Силната жега, липсата на адекватни санитарни условия и ограниченият достъп до безплатна питейна вода водят тълпата от присъстващи до точката на пречупване, а след тридневните концерти остават погром за стотици хиляди долари и няколко изнасилени жени.

Варварското насилие на фона на калта и отпадните води от разбитите химически тоалетни, повдига сериозни въпроси: Как се случи всичко това? Как експлозията на MTV културата от 90-те години се превърна в знаме на расизма и хомофобията и по-важното - можеше ли цялото торнадо от бедствия да бъде предотвратено?

За да повдигне завесата на събитията от лятото на 1999 г. и да даде отговор поне на част от неизвестните, продуцентът Бил Симънс и режисьорът Гарет Прайс разказват историята на Уудсток 99 в новия документален филм на HBO "Музикалната кутия Уудсток 99: мир, любов и ярост", наличен в платформата от 24 юли.

Мрачният развой на обстоятелствата, които днес носят етикета "денят, в който деветдесетте умряха", се фокусира върху гнева на младото поколение, превърнало едно емблематично тържество в зловещ хаос.

Описанието на събитията започва от първия ден на фестивала. Хиляди младежи се стичат към местността край Ню Йорк, за да пият и да слушат музика на открито. Температурите са високи, настроението също, но още в самото начало се сблъскват с куците места в организацията и алчността на местните търговци.

С оглед на нетърпимите жеги, продавачите на Уудсток вдигат чувствително цените на водата - по 4 долара за бутилка, същите стойности като на чаша бира, а имайки предвид, че на концертите присъстват основно студенти, които наскоро са получили законовото разрешение да пият, алкохолът се пласира много по-добре от водата.

Организаторът Майкъл Ланг твърди, че е имало фонтани, откъдето може да се пие безплатна вода, но съоръженията бързо за превърнати в обществени бани от пияното множество.

Погълнатият алкохол, високите температури през лятото и големите струпвания довеждат и до първите случаи на опасна дехидратация сред младежите. Някои от тях умират вследствие на забавената медицинска помощ, но официално случаите са представени като смърт след свръхдоза наркотици.

Комбинацията от бира, горещини и музика, в която се пее за агресия, провокира присъстващите към необуздано, диво поведение. Започва се рушене на част от съоръженията на фестивала, в това число и на поставените химически тоалетни, в резултат на което по поляната и издигнатите палатки се изливат фекалии и отпадъчни води.

Младите обаче не се гнусят, а с ентусиазъм се потапят и плуват в тях.

Снимка: HBO

Изпуснатият контрол е видим още в първите 24 часа от Уудсток 99, но организаторите и назначената охрана си затварят очите.

Вторият ден на концерти насилието продължава да се нагнетява и се прехвърля върху жените. По това време сексът и голите красавици са навсякъде - по телевизията, списанията и големите събития. Жените се събличат пред камера за забавление и нямат нищо против да покажат гърдите си пред публика.

В духа на повсеместната голота на 90-те години голяма част от фенките на Уудсток 99 присъстват полуголи на концертите. Гърдите им се люлеят в ритъма на музиката, а докато танцуват, мъжете ги опипват и окуражават да свалят и останала част от дрехите си.

С падането на нощта обаче окуражаването прераства в доста по-настъпателно поведение.

Години след музикалното събитие във форума "Имах травмиращо преживяване на Уудсток" жени споделят, че са били изнасилени на метри от сцената и никой не си е мръднал пръста, за да им помогне. Други се оплакват, че са били съблечени от групи агресивни мъже, а трети са нападнати в палатките си.

"Държаха ме и бутаха бутилки от бира във вагината ми", "Посрещнаха ме с - покажи ми циците си и когато отказах, ме съблякоха чисто гола", са само част от разказите на пострадалите.

Но черешката на тортата става третият ден от фестивала, когато по план трябва да излязат Metallica, Red Hot Chilli Pipers и Limp Bizkit - групите, заради които студентите са се изсипали на полетата край Ню Йорк.

Изпълнителите също влизат в ролята на фитил, който разпалва яростта на младото поколение. Още с първите акорди на рок музиката студентите започват да рушат всичко пред очите си. Фред Дърст от Limp Bizkit и Антъни Кийдис от Red Hot Chilli Pipers са помолени от организаторите да успокоят малко атмосферата, но вместо това те се връщат на сцената и призовават публиката да пометат всичко пред себе си под звуците на Fire от Джими Хендрикс.

Снимка: HBO

Присъстващите започват да палят, да бутат и да превръщат в концерта в истинско меле, достигнало до разбиването на банкомати и разграбването на търговските павилиони. Налага се въоръжените сили и полицията да се включи, за да усмири разгорелия се бунт.

Мнозина са арестувани за притежание на наркотици, други са загинали под напора на разбеснялата се тълпа.

В края на събитието, което трябваше да олицетворява мира, хармонията и любовта, поемайки щафетата от Уудсток' 69, Майкъл Ланд и Джон Шер трябва да посрещнат един разрушителен хаос и да признаят, че са се провалили.

Уудсток 99 остава в историята като пример как спестяването на разходи, гневът и разочарованието на тълпата могат да избухнат в неконтролируеми бунтове, прераснали в символ на токсичната мъжественост.

Това, което трябваше да е празник на свързването между хората и представянето на нагласите на едно поколение, години по-късно се използва за справочник за дълбока промяна на американската култура, така че да е сигурно, че трети Уудсток няма да има.

Най-четените